Определение № 4 от 05.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 587/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 301 от 03.11.2011 г. по в. ч. гр. д. № 455/2011 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено определение № 2340 от 15.09.2011 г., с което е върната исковата молба, подадена от Б. А. З. и Е. Ясенова З., а производството по гр. д. № 764/2011 г. на Смолянския районен съд е прекратено поради неизпълнение на указанието за вписване на исковата молба. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна касационна жалба от ищците с искане то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по частната жалба Н. Е. С. и Е. С. С. не са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: С определението, предмет на частната жалба, е потвърдено първоинстанционно определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването му е допустимо при ограничението по чл. 274, ал. 4 ГПК. Съгласно посочената разпоредба не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно от публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата, при която касационното производство е висящо с оглед подадената на 07.11.2011 г. с вх. № 4628 частна касационна жалба, от приложното поле на касационното обжалване са изключени решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. С оглед изложеното, по силата на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК определението на въззивния съд ще подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд ако и въззивното решение би подлежало на касационно обжалване с оглед цената на иска. Ищците, сега частни жалбоподатели, са предявили положителен установителен иск за собственост на ½ ид. ч. от избено помещение с площ 18 кв. м., находящо се в масивна жилищна сграда в УПИ ІV-ИГЖС от кв. 7 по плана на [населено място],[жк]. Цената на иск за защита на собствеността се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред. В разглеждания случай при искова молба от 08.06.2011 г. приложима е нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК /от 2007 г./ и размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота или на вещното право, съответно - неговата пазарна цена. По делото е представено удостоверение изх. № 992 от 21.02.2011 г. на [община] /лл. 12-15 и л.л. 29-30 от първоинстанционното дело/, според което данъчната оценка на мазе с площ 10 кв. м. е 387.24 лева /или 38.724 лева за 1 кв. м./. С оглед на тези данни и предвид посочената нормативна уредба, данъчната оценка на спорното избено помещение от 18 кв. м. е 697.032 лева, на колкото възлиза и цената на иска. При това положение подадената срещу въззивното определение частна касационна жалба е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.