Определение № 3604 от 17.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1808/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], чрез адвокат М. Г., обжалва решение № 379 от 27.06.2025 г. по в.т.д. № 238/2025 г. на Апелативен съд -София, 11- ти търговски състав, с което, след отмяна на решение № 111 от 21.01.2025 г. по гр.д. № 1875/2024 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-25-ти състав, настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Ню Лего“ ЕООД, [населено място] сумата от 35 000 лв., представляваща част от застрахователно обезщетение за претърпени от Р. С. неимуществени вреди от смъртта на баща му В. Д. като последица от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.04.2021 г. и причинено от застрахован в ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС], което вземане е прехвърлено от цедента Р. С. на цесионера „Ню Лего“ ЕООД с Договор за цесия от 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска – 27.04.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата от 486,11 лв. – мораторна лихва върху главница от 5000 лв. за периода 11.05.2021 г. /датата на уведомлението/ до предявяване на иска 26.04.2022 г. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Възможен предмет на договор за цесия ли е вземане от обезщетение за неимуществени вреди? По този въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК. 2.Въпрос относно задълженията на въззивната инстанция да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения – противоречие с: ППВС № 1/1953 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г.; тълкувателно решение № 1/2001 г. - т. 19 на ВКС; тълкувателно решение № 1/2013 г.; решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 237/24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 292/20.01.2016 г. по гр.д. № 952/2015 г. на ВКС, III гр.о. и др. Ответникът по касационната жалба „Ню Лего“ ЕООД, [населено място], чрез адвокат К. Г., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, постъпила в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните нямало спор, а и от представените писмени доказателства по безспорен начин било установено, че В. С. Д. е починал вследствие на несъвместими с живота травми, претърпени от реализирало се на 03.04.2021г. ПТП с участието л.а. на марката „Мерцедес“ с [рег.номер на МПС], застрахован при ответното застрахователно дружество ЗД „Булинс“ АД. Приел е, че Р. С. е единствен наследник по закон на В. Д.. Установил е, че с договор за цесия от 28.04.2021 г., Р. С., в качеството му на цедент, е прехвърлил част от вземането си към ЗД „Бул Инс“ АД - 35 000 лв. - на „Ню Лего“ ЕООД, представляващо застрахователно обезщетение, срещу цена от 19 990 лв., като дружеството било се задължило да му заплати цената. С уведомление от 11.05.2021 г. страните по договора за цесия били уведомили застрахователя за сключването му, като в същото било посочено, че „Ню Лего“ ЕООД е придобило вземане в размер от 35 000 лв., част от вземането на цедента към ЗД „Бул Инс“ АД, като е запазил правата си до пълния претендиран размер от 200 000 лв. Прието е, че Р. С., в качеството си на единствен наследник по закон на покойния В. Д., е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него вследствие смъртта на баща му неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., която претенция била заведена при ответника с вх. № ОК266608 от 11.05.2021 г., по която била образувана ликвидационна преписка по щета № [ЕГН]. С писмо от 12.05.2021 г. застрахователното дружество е отказало заплащане на обезщетение до представяне на влязъл в законна сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС. Установено е, че между пострадалия Р. С. и ЗД „Бул Инс“ АД било постигнато споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лв., която сума е преведена от застрахователя на цедента С. по посочена от него банкова сметка с преводни нареждания от 16.07.2021 г., 12.08.2021 г. и 13.08.2021 г. Прието е също така, че с уведомление вх. № ОК-392591/28.06.2011 г. увреденият Р. С. уведомил ответното дружество, че е оттеглил всички пълномощия, предоставени на представляващите го адвокатско дружество и адвокати във връзка с реализиране на правата му на пострадало от настъпилата при ПТП смърт на баща му. Въззивният състав е посочил, че с подписването на посоченото по-горе споразумение от 30.06.2021 г. Р. С., в качеството му на наследник на покойния В. Д., починал на 03.04.2021 г. в резултат на реализирало с в [населено място] ПТП от същата дата, с участието на л.а. на марката „Мерцедес“, за който имало сключена със ЗД „Бул Инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е придобил вземане от ответника в размер на 120 000 лв. С последното ответникът извънсъдебно е признал възникване на неговата договорна отговорност, поради което било безпредметно изследването на елементите от фактическия правопораждащ състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Предвид въведените възражения на ЗД „Бул инс“ АД относно активната материалноправна легитимация на „Ню Лего“ ЕООД, въззивният съд е приел, че съгласно представения договор за цесия от 28.04.2021 г., сключен между Р. С. като цедент и „Ню Лего“ ЕООД като цесионер, съгласно разясненията в тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Въззивният състав е посочил, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди било имуществено право, с което притежателят му можел да се разпореди. Посочил е и че правото на вземане за обезщетение за вреди, каквото е застрахователното обезщетение, е било възникнало към датата на сключване на договорите за цесия. Същото е прехвърлимо, доколкото нямало забрана за това в закона и от естеството му не следвало непрехвърлимост на същото. Поради това, според въззивния състав, нямало пречка да бъде сключен договор за цесия за такова вземане. Това вземане било парично и не се погасявало със смъртта на своя носител, което обуславяло, че естеството на прехвърленото с процесните договори за цесия вземания, не препятствало тяхното цедиране и тъй като то не било извършено в противоречие със законовата забрана, договорът за цесия бил действителен. С оглед изложеното, въззивният състав е достигнал до извод, че сключеният между Р. С. и „Ню Лего“ ЕООД договор за цесия е валиден и е породил целените с него последици. По отношение действието на договора спрямо застрахователя ЗД „Булинс“ АД приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор или, в процесния случай, считано от деня на уведомлението - 11.05.2021 г. Без значение било отправеното до застрахователя волеизявление, че цедентът го е уведомил, че счита договора за цесия за нищожен. Въззивният състав е отбелязал и че по силата на договора за цесия от момента на постигане на съгласието между страните по него старият кредитор прехвърлял вземането си на приемателя, а от датата на получаване на съобщението до длъжника, което имало характер на едностранно волеизявление с адресат, цесията разпростирала действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект можело да направи единствено на цесионера. След пораждане на това действие на съобщението, последващото му оттегляне от стария кредитор, било ирелевантно за породените правоотношения, както между цесионера и цедента, така и между цесионера и цедираният длъжник (които били вече насрещни страни в материалното правоотношение), така и по отношение на третите лица. Това вземане е било заявено пред длъжника застраховател с уведомлението от 11.05.2021 г. С оглед изложеното, въззивният състав е достигнал до извода, че ищецът е придобил по надлежен начин вземането си към застрахователя и след като ответникът е признал задължението си към цедента в размер на 120 000 лв., то следвало, че предявеният от цесионера иск в размер на 35 000 лв. бил основателен, поради което въззивният състав е уважил същия. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. В случая въззивният съд е отхвърлил възражението за нищожност на договора за цесия на вземане от активно материалноправно легитимиран да получи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му от застрахователно дружество, по риска гражданска отговорност на автомобилистите. Въззивният съд е отрекъл вземането да не е непрехвърлимо, респ. договорът за цесия, с който е прехвърлено от легитимирания да получи обезщетение от застрахователя да е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. С оглед поставения първи правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по начин, обуславящ изхода на спора. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е предвидено, че касационната инстанция може да уточни поставения от касатора правен въпрос. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да формулира поставения правен въпрос по следния начин: Относно прехвърлимостта на правото на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, породени от пътно-транспортно произшествие. Така формулираният правен въпрос е разрешен от въззивния съд, с изложените мотиви, че правото на вземане за неимуществени вреди от застраховател е прехвърлимо и са зачетени последиците на сключения договор за цесия. Счита, че има практика на съдилищата, с която е прието, че вземането за неимуществени вреди, е непрехвърлимо, с оглед естеството на вземането. Не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие с установена съдебна пракитка, решения на САС, както и решение по гр.д. 458/23 г., ВКС, III ГО. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се изисква посочване на задължителна или трайна практика на ВКС. Посоченото решение на ВКС не е постановено по поставения в настоящето производство правен въпрос. Касаторът е посочил и допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби - безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба - отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото. Настоящият съдебен състав намира, че е обосновано допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Липсва формирана трайна практика на ВКС по посочения правен въпрос, с цел да се установи ясна норма, която може да се приложи. Правният въпрос е от значение за точното тълкуване на чл. 99 ЗЗД вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 от ЗЗД, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По изложените съображения ВКС