Определение № 1523 от 21.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2471/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. С. от [населено място] дол, обл. С. - чрез адв. К. М., против решение № 207 от 22.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 46/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 47 от 22.08.2023 г. по т. д. № 36/2022 г. на Окръжен съд - Смолян в частта за отхвърляне на предявения от Н. М. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, подпомагано в процеса от Б. С. О., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 10.09.2019 г., за разликата над сумата 85 000 лв. до претендираните 200 000 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в обжалваната част и за уважаване на предявения иск в пълен размер с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Навеждат се оплаквания, че въпреки обстойното изброяване в мотивите към решението на всички получени от ищцата телесни увреждания и произлезлите от тях неблагоприятни психологически и социални последици от пътния инцидент, въззивният съд не е оценил в достатъчна степен понесените неимуществени вреди и е определил обезщетение в занижен размер, който не отговаря на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Поддържат се и доводи, че съдът неправилно не е присъдил лихви за забава върху обезщетението от датата на деликта. В касационната жалба е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е формулирано искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по „материалноправните въпроси за пълната обезвреда на щетите, настъпили в резултат на деликта, което не се е случило нито с първоинстанционното, нито с въззивното решение, за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и критериите по чл. 52 ЗЗД, и за предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, когато пострадалият не е допринесъл с нищо за увредата“, а също и по „процесуалноправните въпроси дали обезщетенията за неимуществени вреди, които нямат парична оценка, следва да се определят от съда по вътрешно убеждение, дали е неправилен мотивът на въззивния съд, че е желателно пострадалият да получи известна сума, която да замести и облекчи болките и страданията, и длъжен ли е бил въззивният съд да обсъди в цялост събрания по делото доказателствен материал“. Посочено е, че „актът в обжалваната му част“ противоречи на ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 7/1977 г., както и на практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД, представляван от юрк. А. Г., е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради липса на надлежно обосновани основания за достъп до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба е изразено в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и от участвалия като трето лице помагач на страната на ответника Б. С. О. - чрез адв. Ф. Т.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Окръжен съд - Смолян в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. М. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 85 000 лв. до претендираните 200 000 лв., Апелативен съд - Пловдив е приел, че за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата Н. М. вследствие настъпилото на 10.09.2019 г. ПТП, реализирано виновно и противоправно от участващия като трето лице помагач на ответника делинквент Б. О., е необходима и достатъчна сумата 85 000 лв., която удовлетворява изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на противопоставеното от ответника - застраховател възражение за принос на пострадалата ищца и се е произнесъл, че не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното по справедливост обезщетение. При разрешаване на спора за справедливия размер на обезщетението въззивният съд е съобразил установения с помощта на съдебна автотехническа експертиза механизъм на произшествието, при което са причинени уврежданията на ищцата. Според експертното заключение произшествието е настъпило на 10.09.2019 г. около 22.55 ч. в [населено място], махала Я.; Водачът Б. О. управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рег. [рег.номер на МПС], а от дясната страна на пътното платно, пред входната врата на къща № 60, се намирал паркиран от ищцата лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС]; След преминаване на лекия автомобил „Мерцедес“ ищцата слязла от автомобила и докато заключвала вратата към мястото на водача, била притисната от лекия автомобил „Мерцедес“, чийто водач междувременно обърнал посоката на движение и се върнал обратно, но поради занижена концентрация вследствие употребата на алкохол (отчетени с дрегер след инцидента 2.33 промила) не забелязал ищцата; След притискането му към автомобила тялото на ищцата се завъртяло няколко пъти и после било изхвърлено пред собствения й автомобил. Въззивният съд е обсъдил и заключението на съдебно - медицинската експертиза, от което е приел за установено, че в резултат на пътния инцидент ищцата е получила контузия на двете поясни области, контузия на таза, счупване на дъното на тазобедрената става, счупване на таза - дясна срамна кост; Ищцата е приета по спешност в лечебно заведение, където е претърпяла репозиция (наместване) на счупените кости на таза след локална анестезия; Последвал е дълъг оздравителен и възстановителен процес - повече от шест месеца, в началото на който ищцата е била на легло около месец поради затрудненията в движението на долните крайници; В първите месеци след инцидента болките по повод на получените травми са били изключително силни, по-късно в резултат на проведеното лечение и терапия са се трансформирали в продължаваща болка, съпътствана с лесна уморяемост, психическа лабилност, неспособност за домакинска работа; В хода на оздравителния процес са настъпили усложнения - дискови хернии и протрузия в поясния отдел на гръбначния стълб, които са резултат от притискането на поясните прешлени и тяхното разместване; Детеродната функция на ищцата не е била загубена вследствие на травмите, но докато е траел оздравителният процес зачеването е било рисково и дори невъзможно. В заключението е посочено, че 2 години след инцидента счупените кости в областта на таза са зараснали, но се е появила радикулопатия с увреждане на междупрешленните дискове и други отдели на гръбначния стълб; Прогнозата за бъдещото здравословно състояние на ищцата е неблагоприятна, тъй като страданията от дисковите хернии и протрузии на дисковете в поясния отдел на гръбначния стълб на всички нива ще продължат и ще се влошават. Вещото лице, изготвило заключението, е предложило като възможна алтернатива за облекчаване на страданията извършването на хирургична интервенция със замяна на увредените междупрешленни дискове с карбонови и възстановяване на увредените нерви, но с уговорката, че интервенцията е сложна и рискова. В производството пред първата инстанция са разпитани като свидетели двамата синове на ищцата и мъжът, с когото тя живее на съпружески начала. Въззивният съд е кредитирал свидетелските показания и въз основа на тях е приел за доказано, че ищцата е понесла тежко инцидента, по време на който е била на 37 г., и последиците от него, възстановявала се е бавно и трудно, продължава да изпитва болки в кръста и в десния крак, има затруднения при придвижване, не може да стои права повече от 10 - 15 минути, бързо се уморява при домакинска работа, изнервена е и не желае да се събира с хора, а предпочита да е сама в дома си. Свидетелите са заявили, че ищцата е имала намерение да роди трето дете, но инцидентът е попречил да осъществи намерението си. След съвкупна преценка на доказателствата и на установените въз основа на тях факти въззивният съд е формирал извод, че съобразно критериите в ППВС № 4/1968 г. изискването за справедливост ще бъде постигнато, ако на ищцата се присъди обезщетение в размер на 85 000 лв., а не както е приел първоинстанционният съд 60 000 лв. Завишаването на размера на обезщетението е мотивиран с броя и тежестта на получените в резултат на инцидента телесни травми, с получените усложнения от травмите, с продължителността на оздравителния процес, с негативните изживявания и ограничения по време на възстановяването, с интензитета на болките и страданията, които е търпяла ищцата, с изживения стрес, с цялостното неблагоприятно отражение на събитието върху живота, здравето и психоемоционалната сфера на ищцата, както и с неблагоприятната прогноза за здравословното й състояние в бъдеще. Същевременно въззивният съд е отчел обстоятелствата, че травмите сами по себе си са преодолени и социалното функциониране на ищцата е възстановено, поради което и след съобразяване на обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите се е произнесъл, че няма основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 85 000 лв. до претендираните 200 000 лв. Относно претенцията за лихви върху дължимото обезщетение въззивният съд е приел, че доколкото делинквентът не е уведомил ответника - застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за настъпилото произшествие, съгласно правилото на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 14.02.2022 г. В съответствие с този извод въззивният съд е присъдил на ищцата лихви за забава върху допълнително определеното от него обезщетение в размер на 25 000 лв. от 14.02.2022 г. до окончателното плащане и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което ответникът - застраховател е осъден да заплати на ищцата законни лихви върху сумата 60 000 лв., считано от датата на предявяване на иска - 16.06.2022 г. до окончателното плащане, както и лихви за забава в изрично посочен размер за периода от датата на застрахователната претенция до датата на предявяване на иска. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд - Пловдив в оспорваната с касационната жалба част. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. В съобразителната част на тълкувателното решение (т. 1) е разяснено, че значимият за изхода на делото правен въпрос трябва да е посочен от касатора, който е длъжен да обоснове и специфичните за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК допълнителни предпоставки. В случая процесуалният представител на ищцата - касатор е обосновал приложното поле на касационното обжалване с „въпроси“, които съдържат доводи за неправилност на въззивното решение и според разясненията в цитираното тълкувателно решение не могат да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. Становището, че макар да е изброил обстойно всички получени при произшествието телесни травми и негативните психологически и социални последици от тях, въззивният съд не е оценил в достатъчна степен всички обстоятелства от значение за справедливия размер на обезщетението и не е присъдил обезщетение, което отговаря на изискването на чл. 52 ЗЗД за справедливост, представлява оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението, което не подлежи на преценка в стадия за селектиране на касационната жалба. Поставеният в изложението процесуален въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в цялост събраните по делото доказателства е зададен хипотетично, без да кореспондира с конкретно оплакване в касационната жалба за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при обсъждането на доказателства, поради което не следва да бъде преценяван като значим за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от изложеното, дори да се приеме, че макар и непрецизно, в жалбата - изложение е поставен материалноправен въпрос за критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, неговото разрешаване от въззивния съд не противоречи на относимата задължителна практика на ВС и практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. С Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС са дадени указания относно критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В съобразителната част на постановлението е разяснено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението; В случаите на телесни увреждания такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.; От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за претърпените неимуществени вреди. Задължителните указания на Пленума на ВС са намерили отражение и в създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, в която е възприето разрешението, че за да удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и да компенсира в най-пълна степен причинените неимуществени вреди, присъденото от съда обезщетение следва да е определено при съблюдаване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии и след задълбочена преценка на всички релевантни за спора обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”, като се отчете и икономическата конюнктура в страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е извършил съвкупна преценка на всички установени по делото обстоятелства, които в конкретния случай имат значение за принципа на справедливост. При определяне на обезщетението са взети предвид момента на настъпване на вредите и възрастта на ищцата по време на увреждането, обстоятелствата, при които са причинени вредите, броя и вида на получените от ищцата - сега касатор, телесни увреждания, интензитета и продължителността на търпените физически болки и страдания, продължителния период, през който ищцата се е възстановявала от травмите, и свързаните с него затруднения и неудобства в ежедневието. Като релевантни за справедливия размер на обезщетението са преценени получените усложнения по повод травмата в областта на таза, неблагоприятната медицинска прогноза за бъдещото здравословно състояние, продължаващите болки и лесна уморяемост, както и цялостното неблагоприятно отражение на инцидента върху живота и психоемоционалната сфера на ищцата. Определянето на обезщетение в размер, по-нисък от претендирания с иска по чл.432, ал.1 КЗ, не е обусловено от несъобразяване на всички критерии от значение за принципа за справедливост, а е резултат от преценката на съда, че определеното обезщетение от 85 000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на всички понесени по повод на произшествието неимуществени вреди при отчитане и на конкретните обществено - икономически условия в страната към момента на тяхното проявление. Правилността на тази преценка не може да бъде проверявана по повод допускане на касационното обжалване и тъй като изводите на въззивния съд са формирани в съответствие със задължителната практика на ВС, както и с практиката на ВКС (в т. ч. обективираната в цитираните в изложението решения по чл.290 ГПК), въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на заявеното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поради недопускане на въззивното решение до касационно обжалване ищцата - касатор следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за производството по чл. 288 ГПК в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,