Определение № 486 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 176/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Брейди Инвестмънтс“ ООД, [населено място] и касационна жалба на Д. М. Г. от [населено място] против решение № 91 от 16.06.2022 г. по в. гр. д. № 114/2022 г. на Пловдивски апелативен съд. Касаторът „Брейди Инвестмънтс“ ООД обжалва въззивното решение, в частта, с която, след отмяна на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 260006 от 13.01.2022 г. по гр. д. № 2934/2019 г., предявеният от Д. М. Г. иск с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ е уважен за сумата 5 614.36 лв., представляваща стойността на заплатените материали и труд за отстраняване на дефектите от некачествено изпълнение на сключения между страните договор от 24.07.2008 г. за изграждане и покупко-продажба на недвижим имот – двуетажна жилищна сграда в [населено място], появили се в гаранционните срокове. Дружеството-касатор поддържа, че обжалваният акт е неправилен на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Основното му оплакване е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че въззивният съд, без да са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, е допуснал на ищеца свидетел за установяване на факти и обстоятелства, за които в първоинстанционното производство вече е бил разпитан свидетел, както и в това, че макар да са изключително неконкретни, е кредитирал показанията на този свидетел и въз основа на тях е счел за доказано уведомяване на дружеството-строител за появилите се дефекти. В касационната жалба е реалевирано оплакване и за нарушение на материалния закон с твърдението, че решаващият състав е тълкувал клаузата на чл. 9 от процесния договор в противоречие с чл. 20 ЗЗД, тъй като е игнорирал изричната уговорка между страните за писмено уведомяване на строителя за констатирани дефекти по строителството. Подробни съображения са изложени и в подкрепа на заявеното в хода на процеса възражение за изтичане както на гаранционните срокове, предвидени в Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти, така и на погасителната давност за предявяване на иск за търсене на гаранционна отговорност за появилите се дефекти. Като значими за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът „Брейди Инвестмънтс“ ООД поставя въпросите: „ 1. При наличие на изрична клауза в сключения от страните договор, съгласно която за предявяване на претенции по гаранционна отговорност същите следва да се подават в писмена форма, същата има ли действие и следва ли да бъде зачетена от съда при предявяване на права по съдебен ред или има действие само при нормално развитие на договорните отношения и не обвързва съда; 2. Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях или съдът е длъжен да приложи валидните клаузи на договора“. В подкрепа на заявеното основание са посочени: решение № 60292 от 02.09.2022 г. по гр. д. № 4050/2020 г. на IV г. о., решение № 28 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на IV г. о. и решение № 79 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 538/2012 г. на III г. о. Освен това касаторът „Брейди Инвестмънтс“ ООД счита въззивното решение и за очевидно неправилно в атакуваната му част поради несъобразяването на съда с изричната уговорка в чл. 9 от договора между страните, изискваща писмено предявяване на претенциите за гаранционна отговорност. Ответникът по касационната жалба на „Брейди Инвестмънтс“ ООД – Д. М. Г. – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 31.01.2023 г. Претендира присъждане на разноски. Касаторът Д. М. Г. обжалва въззивното решение, в частта, потвърждаваща постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 260006 от 13.01.2022 г. по гр. д. № 2934/2019г., с която предявеният от него срещу „Брейди Инвестмънтс“ ООД иск за присъждане на обезщетение за неизпълнено гаранционно задължение по сключен между тях договор от 24.07.2008 г. за изграждане на масивна двуетажна къща е отхвърлен за разликата над 5614.36 лв. до пълния предявен размер 54 008.12 лв. Поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи, възражения и искания на страните, а също и всички събрани по делото доказателства. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че недостатъците на сградата са доказани и са заявени в нормативно предвидените гаранционни и давностни срокове. Посоченият касатор моли за допускане на касационното обжалване по въпросите: „ 1. Защо, ако посочените дефекти (пропадане и отваряне на пукнатини във външното стълбище, пропадане и разместване на каменната настилка и проникване на вода в сградата, напускане на шпакловки и мазилки по стени и тавани, дефекти във ВиК инсталациите, компрометиране на покрива и др., напукани хоризонтално стени на шпакловката в кабинета към банята, в който имало голям теч) се дължат на слягане на земната основа, за което ищецът не носи отговорност, съдът е приел, че за тях е приложим 5-годишният гаранционен срок по чл. 20, ал. 4, т. 4 от Наредбата /в действалата за релевантния период първоначална редакция/, тъй като първопричината за появата им е самата инсталация, а не слягането на земната основа, което слягане е вследствие именно на течовете от нея; 2. Как се доказват дефектите в строителството, предизвикани от влагане на некачествени материали или некачествено изпълнение; 3. Може ли да бъде възприето в процеса заключението на допуснатата експертиза, когато обстоятелството, че са реално проявени дефектите в строителството се установява с други доказателствени средства, а СТЕ изяснява причината за тяхната поява и причинно-следствената връзка на едни дефекти с други; 4. Налице ли е задължение на въззивния съд да се произнесе по всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото“. Касаторът Д. М. Г. поддържа по отношение на така поставените въпроси основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съдебна практика (решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г.) е посочена единствено за последния въпрос. Ответникът по касационната жалба на Д. М. Г. – „Брейди Инвестмънтс“ ООД – моли за недопускане на касационното обжалване, евентуално за оставяне на жалбата без уважение в депозиран по делото писмен отговор от 07.12.2022 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени първоинстанционното решение на Пловдивски окръжен съд и да уважи частично предявения от Д. М. Г. срещу „Брейди Инвестмънтс“ ООД иск с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ, въззивният съд е приел, че за част от описаните в исковата молба недостатъци в извършеното от дружеството строителство на масивна жилищна сграда по сключения между страните договор от 24.07.2008 г. са осъществени предпоставките за ангажиране гаранционната отговорност на ответника за причинени вследствие некачествено изпълнени СМР вреди, изразяващи се в необходимите разходи за поправяне на недостатъците. От показанията на разпитаните по делото двама свидетели решаващият състав е счел за доказано наличието на всички твърдени от ищеца недостатъци на жилищната сграда (с изключение на тези, касаещи оградата, която не е предмет на процесния договор), а от заключението на съдебно-техническата експертиза – че същите се дължат или на некачествени материали или на некачествено изпълнение и не са породени от обичайното ползване на строежа, нито се дължат на атмосферни условия и природни явления или на извършени от собственика преустройства и промени в предназначението на помещенията, като липсват данни и за земната основа и върху каква почва е фундирана сградата. Според експертите, течовете от покрива са увредили носещите конструктивни елементи в сградата, повредили са мазилки и шпакловки по тавана и стените, а течовете от хоризонталната канализация вследствие запушването й със строителни материали са довели до неравномерно слягане на ивичните основи и напукване на мазилките и шпакловките по стените на горните етажи, като промяната на водното съдържание в почвата променя нейната консистенция и механични показатели и течовете образуват каверни в земните пластове, с което освобождават място за движение на почвата около и под сградата и неравномерните потъвания на части от основите могат да образуват пукнатини във всички носещи елементи, като освен в стените, пукнатините могат да продължат в междуетажните плочи и колони. Съдебният състав е приел, че доколкото покривът е елемент от конструкцията на сградата, за дефектите по него и дължащите се на тях вреди в детската стая на първия етаж е приложим 10-годишният гаранционен срок по чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003г., в рамките на който те са се проявили. По отношение на дефектите, свързани с каменната настилка, външното стълбище и верандата, напукването на шпакловките и мазилките по стените и таваните, течовете в баните и тоалетните на двата етажа и увредената паркетна настилка на спалнята на втория етаж, е счел за приложим 5-годишният гаранционен срок по чл. 20, ал. 4, т. 4 от Наредбата /в действалата за релевантния период първоначална редакция/, тъй като първопричината за появата им е самата инсталация, а не слягането на земната основа, което слягане е вследствие именно на течовете от нея. Приел е обаче, че само за част от тези дефекти, посочени в показанията на свидетелката Й., е установено появяването им в рамките на 5-годишния срок, докато за останалите не са ангажирани доказателства от ищеца относно това кога са се появили. Въззивният съд е приел за доказано и уведомяването на ответника за появилите се недостатъци в рамките на 10-годишния гаранционен срок, съответно: за недостатъците, установени от показанията на свидетелката Й. – с изпратената от ищеца на 17.12.2010 г. и връчена на 20.12.2010 г. нотариална покана, а за недостатъците, свързани с покрива и детската стая на първия етаж – от показанията на свидетеля К.. Изразил е становище, че релевантно е всяко уведомяване, а не единствено писменото, както неоснователно счита въззиваемото дружество, позовавайки се на предвиденото в чл. 9 от процесния договор, съгласно който ищецът трябва да подава в писмена форма претенциите си към ответника. Според съдебния състав, тази клауза намира приложение при нормалното развитие на договорните отношения между страните, но при реализиране на правата по съдебен ред поради неизпълнение законът не предвижда форма за действителност или за доказване на уведомяването и затова установяването му е допустимо с всички предвидени от ГПК доказателствени средства. С оглед на това, че исковата молба е подадена по пощата в последния ден от 10-годишния гаранционен срок досежно проявените в рамките на него недостатъци по покрива и детската стая на първия етаж, въззивният съд е приел, че обезщетение се дължи единствено за тях, докато за всички останали, за които не е установено, че са се проявили в рамките на приложимия 5-годишен гаранционен срок, изтекъл към датата на подаване на исковата молба, претенцията е неоснователна. Отделно от това е посочил, че за част от процесните недостатъци, извън тези по покрива и детската стая, които, според свидетелката Й., са се проявили през 2010 г., към датата на подаване на исковата молба – 18.12.2019 г. – е изтекла и общата петгодишна погасителната давност, а за останалата част, за която депозира показания свидетелят К., ищецът, в чиято тежест е, не е установил кога точно са се проявили. Решаващият състав е посочил, че обезщетението се съизмерява със среднопазарните разходи, необходими за поправяне на недостатъците, като с оглед приложената към заключението на СТЕ количествено-стойностна сметка, от която се установява, че разходите за поправяне на недостатъците по покрива по пунктове 14, 15, 16, 27, 28 и 29 възлизат на 4829.97 лв., а тези за стаята на първия етаж по пунктове 47, 48, 68, 69 и 70 са общо 784.39 лв., е счел предявеният иск за основателен до размер на сумата 5614.36 лв., за която сума именно, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил същия. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По касационната жалба на „Брейди Инвестмънтс“ ООД: Поставените от този касатор въпроси не могат да бъдат преценени като отговарящи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая и двата въпроса касаят начина, по който въззивният съд е възприел клаузата на чл. 9 от сключения между страните договор, т. е. касаят обсъждането на едно доказателство. Решаващият състав е преценил уговорката за писмено уведомяване за претенциите на ищеца към ответника като относима единствено към извънсъдебното развитие на отношенията между страните, но не и при търсенето на съдебна защита за неизпълнение на договорните задължения на ответника. Следователно, съдът не е игнорирал посочената договорна клауза, а е счел, че неспазването на установеното в нея изискване не лишава ищеца от правото да реализира гаранционната отговорност на ответника. Освен че не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да се счете за доказано и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените в тази връзка три съдебни решения не установяват твърдяното противоречие с практиката на ВКС, доколкото са постановени при напълно различни факти. Касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е аргументирано с оплакванията в касационната жалба за неправилност на извода относно приложението на чл. 9 от процесния договор, което обаче не покрива изведените в практиката критерии за „очевидност“. По касационната жалба на Д. М. Г.: Въпросите, поставени от касатора-ищец, също не могат да обосноват допускане на касационния контрол поради това, че не отговарят на изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите по т. 1 и т. 3, имащи характер на риторични, обективират на практика несъгласието на страната с извода на въззивния съд относно приложимия гаранционен срок за изброените в първия въпрос дефекти, съответно с възприемането на заключението на вещото лице от техническата експертиза, т. е. тези въпроси касаят правилността на обжалваното решение. Същото се отнася и за въпроса по т. 4, свързан със задължението на въззивната инстанция за обосноваване на акта. В случая решаващият състав е изложил подробни съображения по всички заявени от страните доводи и възражения и е обсъдил събраните по делото доказателства, които е счел за релевантни за спора. Поради това, не е налице и противоречие с цитираното от касатора решение на ВКС. Що се отнася до въпроса по т. 2, същият е изцяло теоретичен и абстрактен и поради това не може да бъде преценен като релевантен за изхода по конкретното дело. Отделно от изложеното, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е и недоказано, тъй като не е подкрепено с практика на ВКС (такава е посочена само за въпрос № 4), а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – е заявено бланкетно, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки в съответствие с указанията в т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение. По отношение на въпрос № 4 това основание е и неприложимо, предвид съществуващата последователна практика на касационната инстанция. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото на страните не се дължи присъждане на направените по делото разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК