Определение № 15 от 05.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 325/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба вх. № 263267/21.12.2020 г., подадена от В. Н. Д., срещу определение № 260265 от 9.12.2020 г. по ч. гр. д. № 747/2020 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 470 от 17.09.2020 г., постановено по гр. д. № 488/2020 г. на Самоковския районен съд, с което искова молба вх. № 1088/22.07.2020 г., подадена от В. Н. Д. в PC – Самоков, е върната поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите й, а производството по образуваното въз основа на нея дело е прекратено. Въззивният съд е посочил, че обжалваното пред него определение е постановено въз основа на обективно неправилната преценка на Самоковския районен съд, че в определения от него срок ищецът не е предприел действия за изпълнение на дадените му указания. Независимо от това е потвърдил определението, като е приел, че исковата молба действително е нередовна, като нередовността не е била отстранена с депозираната уточнителна молба от 8.09.2020 г. в отговор на правилните и ясно формулирани указания на първоинстанционния съд. Изложил е, че в исковата молба, в допълнителната молба и в частната жалба до Софийския окръжен съд ищецът излага едни и същи твърдения и искания, с незначително различаващ се словоред, като не е възможно и чрез тълкуване на волята му да се изведе процесуално валидно и допустимо негово искане. Няма основание да се предположи, че е предявен иск за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 350/24.07.2013 г. по гр. д. № 04/2013 г., тъй като в нито един от подадените от В. Д. документи не се загатва за наличие на предпоставки по чл. 303, ал. 1 ГПК. Няма основание и за извод, че се обжалва решение на ОСЗ - Самоков, доколкото ищецът недвусмислено формулира твърдения за неправомерно заведено съдебно, а не административно производство. Същевременно, изрично и последователно заявяваното от Д., че предявява иск за отмяна на неправилно заведено срещу него дело, не покрива изискванията за допустима искова претенция, доколкото такава правна възможност не е предвидена в действащото национално законодателство. Жалбоподателят твърди в частната касационна жалба, че определението на Софийския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд е приел, че е налице молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, докато всъщност по делото е предявен нов иск. Излага се, че В. Д. е бил обезщетен неправомерно от ОСЗ – Самоков със земеделска земя, за която по-късно е бил осъден от частни лица. Твърди се, че с исковата молба е предявен иск срещу ОСЗ – Самоков за вреди от незаконен акт, в размер на 2 761 лв. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване. Съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в изложението не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно, обжалваното определение на Софийския окръжен съд не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. В тази връзка, настоящият съдебен състав съобразява и че едва пред него са наведени твърдения, че с предявения иск се претендира заплащане на обезщетение от ОСЗ – Самоков в размер на 2 761 лв. за причинени на В. Д. вреди от незаконен административен акт. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,