Определение № 45 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 811/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Д. срещу решение № 31 от 17.02.2010 г. по гр.д.№ 487 от 2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 585 от 12.12.2007 г. по гр.д.№ 168 от 2005 г. на Р. районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Г. С. Д. и Я. В. Бояджиева срещу М. И. Адрионова, И. И. Н., Е. Г. Р., Г. С. Б., Н. Г. Б., В. П. Золотарьов, К. И. Б., М. И. Р. и С. С. Ч. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ½ ид.ч. от УПИ IX-4 в кв.31 по регулационния план на[населено място] от 1990 г. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК /редакцията преди изменението на ГПК с ДВ бр.100 от 2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с обжалваем интерес под 1000 лв. По дела за собственост върху недвижим имот обжалваемият интерес се съизмерява с цената на иска, която съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е в размер на данъчната оценка на имота, а ако няма такава- пазарната цена на вещното право. По настоящото дело пред първоинстанционния съд е представена данъчна оценка на процесния имот от 02.06.2004 г., съгласно която цената на иска за този имот е 373,80 лв., тоест под 1000 лв. Ето защо, подадената жалба е процесуално недопустима и при условията на иззета компетентност по чл.262 от ГПК следва да бъде върната. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение