Определение № 152 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 137/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. М. от гр. Б. срещу определение от 29.07.2008 год. по гр.д. № 2835/2006 год. на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК подадената касационна жалба срещу решение от 21.05.2008 г. по гр.д. № 2835/2006 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като е искът по чл.225, ал.1 КТ е предявен за сумата 3 127.98 лв., представляваща дължимото й се обезщетение за времето през което е останала без работа, поради незаконното уволнение. Ответникът по частната жалба М. и. -. МВР, гр. С. не е подал писмен отговор. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. М. С. М. е подала касационна жалба срещу решение от 21.05.2008 г. по гр.д. № 2835/2006 г. на Софийски градски съд, с което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за сумата 593.34 лв. С обжалваното определение Софийски градски съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 вр. чл. 280, ал. 2 от ГПК е върнал касационната й жалба. Приел е, че обжалваемият интерес за жалбоподателката е до 1000 лв., поради което жалбата е недопустима. Определението е правилно. С обжалваното решение Софийски градски съд е осъдил на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ М. институт- МВР, гр. С. да заплати на М. С. М. сумата 2 534.64 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа през периода 25.07.2005 г. до 25.01.2006 г., поради незаконното й уволнение, ведно със законната лихва. Касационната жалба е подадена срещу решението в частта за отхвърляне на иска за сумата от 593.34 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв., т.е. законодателно са изключени от касационно обжалване решенията на въззивните съдилища с обжалваем интерес до 1000 лв. Обжалваемият интерес се определя от предмета на касационната жалба, а не от цената на иска. В конкретния случай обжалваемият интерес е 593.34 лв., поради което подадената касационна жалба е недопустима и законосъобразно е върната от въззивния съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК. Определение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.