Определение № 562 от 15.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1726/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.Д. срещу решение № 50 от 24.02.2014 г. на Апелативен съд- [населено място] по т.д. №834/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение 194/30.10.2013 г. по т.д. 341/2012 г. на ОС- Добрич и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу И. Р. А. за причинените в периода 2008 г. -2011 г. в качеството му на управител имуществени вреди в размер на 157 405,70 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че по делото не се установява по категоричен начин твърдяното в ИМ поведение на управителя на ищцовото дружество довело до съответните материални вреди, а именно закупуване на резервни части от вносител,вместо от директно от чуждестранния доставчик, продажба на стоки на неизгодни стоки, и обратното им изкупуване на по-високи цени, за заплащане на възнаграждения по договор с охранителни фирми за помещения, които не са на дружеството-възложител, за доставка и монтаж на охранителна система в помещения на трети лица. До изводите са недоказаност на тези твърдения на ищеца, съдът е достигнал на база анализ и преценка на събраните гласни и писмени доказателства. В мотивите са изложени съображения, че дори и да са били налице основания за отговорността на управителя, то същият е освободен изрично от отговорност, съгласно чл.137 т.5 ТЗ с решение на ОС на ищцовото О.. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи следният правен въпрос: за последиците, които следват от решението на ОС на О. по чл.137 ал.1, т.5 ТЗ. С оглед задължителната/ ТР 1/19.02.2010 г. на ОСГТК–т.1/ преценка за това, дали така формулираният въпрос в изложението на касатора се явява обуславящ изхода по конкретния спор, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. дава отрицателен отговор, който следва от това, че искът е отхвърлен, поради недоказаност на основанията за ангажиране отговорността на управителя, съгласно чл.145 ТЗ, които са конкретно изложени в исковата молба. Наличието и на решение на ОС на О. за освобождаване от отговорност на управителя е обсъждано като допълнителен довод за неоснователността на исковата претенция. Ето защо отговорът на така формулирания правен въпрос не би довел до разрешаване на спора в противната насока. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация, поради което