Определение № 336 от 26.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 3145/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. В. Б. срещу Решение № 990 от 28.04.2017 год. по т.д.№ 366/2017 год. на Софийския апелативен съд. С въззивния акт е оставена без разглеждане жалбата на Б. срещу Решение № 22 от 06.01.2016 год. по гр.д.№ 6379/2012 год. на Софийски градски съд в частта с която е бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и е прекратено въззивното производство в тази част. Със същото решение САС е потвърдил Решение № 990 от 28.04.2017 год. по т.д.№ 366/2017 год. на Софийския апелативен съд в частта с която е бил уважен предявеният от [фирма] срещу Н. Б. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и е оставен без разглеждане евентуалният иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.2 ГПК – недопустимост на съдебните решения, като постановени по недопустим иск. Първоинстанционният съд е бил сезиран от [фирма] с искане да бъде установено недействителността спрямо него на сключеният на 22.08.2012 год. между ответниците Н. Б. и [фирма] договор за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма]; да бъде установено, че ищецът [фирма] е собственик на 329200 дружествени дяла от капитала на [фирма], както и да бъде постановено заличаването на вписаното по партидата на [фирма] обстоятелство – придобиването на 329200 дружествени дяла от капитала му от [фирма]. В рамките на първоинстанционното производство неколкократно са правени уточнения, като окончателно заявения петитум, съобразно молба с вх.№ 65843/04.06.2013 год. е да бъде признато за установено, че [фирма] е собственик на 329200 дружествени дяла от капитала на [фирма]. Позоваването е на това, че сключеният на 23.07.2010 год. между ищцовото дружество и първата ответница договор за продажба на дружествените дялове е бил развален извънсъдебно, поради неплащане на цената по сделката от страна на Б.. От това следва, че към 22.08.2012 год. Н. Б. не е била собственик на процесните дялове и сключеният между нея като прехвърлител и [фирма] като приобретател договор за продажба на процесните дялове (общо прехвърлените с тази сделка дялове са 329202) не е породил правно действие. При условията на евентуалност (в случай, че се приеме, че договорът от 2010 год. не е развален) е предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на договора от 22.08.2012 год., поради обстоятелството, че ищецът е имал качеството на кредитор спрямо прехвърлителката Б. за вземането по договора от 2010 год. Последователно подържаната теза на ответницата Н. Б. е, че установителният иск за собственост на дружествени дялове е недопустим. Ако се приеме, че е допустим, той е неоснователен, поради това че: договорът от 2010 год. не е бил развален, поради това, че изявлението на [фирма] за развалянето не е достигнало до нея; липсвало е и основание за разваляне, тъй като задължението е погасено чрез плащане. Лисата на задължение е от значение и за легитимацията на ищеца като кредитор по евентуалния Павлов иск. Такава е била и тезата на втория ответник [фирма]. Първоинстанционният съд е приел, че Б. е била неизправна при плащането на цената по договора от 2010 год., както и че изявлението на изправната страна за развалянето му е достигнало до нея и е породило правно действие. Поради това е уважен установителният иск на [фирма] за собственост на дружествените дялове. Оставен е без разглеждане предявеният при условията на евентуалност конститутивен иск. Софийски апелативен съд е бил сезиран от Н. Б., която е обжалвала първоинстанционното решение изцяло. Съставът е счел, че тя е не е процесуално легитимирана да обжалва решението в частта с която установителният иск е уважен спрямо ответника [фирма]. В частта с която установителният иск за собственост спрямо нея е бил уважен и е оставен без разглеждане конститутивният иск, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт. Мотивирал се е с това, че ищецът е имал неудовлетворено вземане по договора от 2010 год., което е обусловило потестативното му право да развали сделката, което е сторил. Изявлението по чл.87 ал.1 ЗЗД е отправено редовно и достигането му до насрещната страна е при спазена процедура по ЗННД. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ Допустим ли е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и налице ли е правен интерес от предявяването му за установяване на факта, че ищецът е собственик на 329200 дяла от капитала на дружеството, поради разваляне с обратно действие на сключения договор за покупко-продажба на дружествени дялове, при положение, че същият е заличен като съдружник в TP, както и с оглед на обстоятелството, че е налице друг процесуалноправен път за неговата защита?; 2./ Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, от лице, което е прехвърлило притежаваните от него дялове от капитала, но в последствие сключеният договор за покупко-продажба на дружествен дял бива развален по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД или съдружникът следва да защити членствените си права по реда на някой от исковете по ТЗ или по чл.29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел?; 3./ Ако предявеният установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК е уважен, подлежи ли на вписване в Търговския регистър установителното решение, респективно ще настъпи ли промяна в правната сфера на ищеца по делото?; 4./ Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да постигне целения правен резултат с провеждането на установителен иск, искът допустим ли е? Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се свързва с противоречие при произнасянето на САС с правните въпроси, обусловили произнасянето на ВКС с Решение № 31/14.06.2016 год. по т.д.№ 3170/2014 год. на I т.о. и Определение № 479/24.08.2015 год. по ч.т.д.№ 829/2015 год. на І т.о. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предявеният от него иск е допустим. Счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав за наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК произтича от следното: Вярно е, че доводите по касационната жалба свързани с допустимостта на иска не са били релевирани пред инстанциите по същество. За допустимостта на иска, обаче, съдът следи служебно, което е намерило отражение и в основанията за допускане на касационен контрол в посочените по-горе съдебни актове на ВКС - Решение № 31/14.06.2016 год. по т.д.№ 3170/2014 год. на I т.о. и Определение № 479/24.08.2015 год. по ч.т.д.№ 829/2015 год. на І т.о., като разгледаните в тях правни въпроси са в пряка връзка с посочените от касатора. Преценката за допустимост е и самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, съобразно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. Поради това, касационен контрол ще следва да бъде допуснат, като на касатора се укаже да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, за което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.