Определение № 50872 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. Т. срещу въззивно решение № 439 /06.04.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 228 /2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1923 /29.10.2022 г., постановено по гр. д. № 444 /2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против М. Ю. Р. искове с правно основание чл.59, ал. 9 СК за изменение на постановените по гр.д. № 2564 /2018 г. по описа на Пловдивски районен съд мерки относно упражняването на родителските права по отношение на децата М. М. Р. и Г. М. Р.. Ответникът по касационната жалба М. Ю. Р. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът между страните е концентриран върху въпроса дали са настъпили нови обстоятелства, възникнали след постановяване на горепосоченото решение, които да обосноват промяна на постановените с него мерки относно грижите и издръжката на децата. Въззивният съд е приел, че под „изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът дължи да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки (според решение № 176 /10.09.2019 г. по гр.д. № 2246 /2018 г. на ВКС, IV г.о.). за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 вр. с чл.127, ал.2 СК, не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определяне на режима на упражняване на личните отношения, или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител. Преценката следва да е комплексна и всестранна, с цел в максимална степен да се защитят интересите на детето. Съдът е разяснил и смисъла на понятието „най-добър интерес на детето“ съгласно § 1, т.5 от ДР на ЗЗакр.Д. Въззивният съд е обсъдил поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства във връзка с доводите във въззивната жалба и фактическите твърдения, на които ищцата е основала претенцията си и е посочил кои от твърдените от тях факти са се осъществили и кои не са. От съвкупния анализ на доказателствата въззивният съд е приел, че не се установява промяна в жилищните условия, при които бащата отглежда децата и в начина, по който бащата се грижи за отглеждането и възпитанието на децата и по-конкретно не се установява влошаване на условията и на полаганите грижи, които са посочени като основание на иска. Съдът е приел също за доказани част от твърденията на ищцата за промяна в нейните условия на живот, имуществено състояние и възможности да се грижи за децата: че след постановяване на първото съдебно решение майката се установила да живее и работи в България, където съжителства на семейни начала с партньора си С. Г. в [населено място], [община], в двуетажна къща, нейна собственост и разчита на партньора си за помощ, както и че майката работи по трудов договор. След тези изводи въззивният съд е формирал крайния извод, че не се установява наличие на твърдяното от жалбоподателката изменение на обстоятелствата, имащи значение за решението относно родителските права и по-конкретно е посочено кои от твърденията на ищцата не са установени по делото. От друга страна придобиването на жилище от майката и установяването и да живее и работи в България е безспорно положителна за нея промяна, осигуряваща и възможност да съхрани и развие емоционалните връзки с децата си, чрез постоянно общуване с тях. Обаче осигуряването на добри битови условия е важно, но не и определящо при преценката на интересите на децата. Съществена е съвкупността от всички посочени по-горе обстоятелства, които заедно определят извода, че в най-добър интерес на децата и към момента е те да бъдат отглеждани от бащата. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателката извежда следния материалноправен въпрос: За критериите, от които съдът, сезиран с иск по чл.59, ал.9 СК следва да се ръководи при решаването на спора: Кои са относимите обстоятелства, въз основа на които съдът преценява дали е настъпила такава промяна, която да обосновава необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетно дете при защита на неговия интерес? Жалбоподателката твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, установена с т. 5 от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, решение № 291 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 115 /2012 г., на ВКС, III г.о.; решение № 176 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2246 /2018 г. на ВКС, IV г.о., което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателката уточнява, че с тази практика е прието, че: под „изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение (потъмняването е на жалбоподателката). Въпросът е обуславящ, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, не е решен както се твърди, а в съответствие установената съдебна практика на ВС и ВКС, на която жалбоподателката се позовава. От правна страна въззивния съд се е ръководил именно от посочените критерии и е установявал посочените обстоятелства, които е посочил като релевантни за спора, но след комплексна и всестранна преценка на всички обстоятелства, които според практиката на ВС и ВКС имат значение за спора, е направил противоположен извод за най-добрия интерес на децата, от този, който поддържа жалбоподателката - ищца. Поради това настоящият състав приема, че въззивният съд не е допуснал противоречие, а съответствие с установената практиката на ВС и ВКС, на която самият той се е позовал. От изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора жалбоподателката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 000 лева, заплатени за адвокатски хонорар в касационното производство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. на основание чл.78, ал.1 ГПК. Воден от изложеното съдът