Определение № 2651 от 15.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1927/2024 г.

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД иск по чл.439 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника суми по издаден запис на заповед, поради погасяване на вземанията по давност. Т.е. установява се, че предмет на иска по чл.439 ГПК е оспорено менителнично задължение, произтичащо от запис на заповед, който представлява абсолютна търговска сделка съгласно чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1 ТЗ и то независимо дали страните по сделката имат или не търговско качество. В този смисъл въззивното решение е постановено по търговско дело и тъй като с разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. - за търговски дела, а в случая разгледаният от въззивния съд иск е с размер от 8480 лв., касационната жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение