Определение № 755 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място] бряг, представлявано от управителите С. и Б.,чрез процесуалния представител – адвокат В. против въззивно решение № 548 от 24.11.2010г. по в.гр.д. № 894/2010г.на Плевенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 42 от 17.03.2010г. по гр.д.№ 578 по описа за 2009г. на Районен съд Червен бряг,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за това – към кой момент следва да се преценя законосъобразността на извършеното уволнение/в случая на наличието на закрила по чл.333 ал.1 т.4 от КТ/при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие /в случая по чл.328 ал.1 т.3 от КТ/ – към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към момента на издаване на заповедта за уволнение.Позовава се на четири решения на окръжни съдилища и на ВКС/без задължителен характер/. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел,че работодателят не е съобразил,че работникът се ползва със закрила по чл.333 ал.1 т.4 от КТ,като я е преценял към момента на издаване на заповедта за уволнение /тя е от 15.09.09г.,а е установено,че работникът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 24.07.09г.до 19.09.09г. Безспорно е,че предизвестието му е връчено на 15.06.2009г., т.е. преди да започне да ползва отпуск./ Така даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос е в противоречие с приетото от ВКС в постановени решения по реда на чл.290 от ГПК/например № 559 от 9.07.2010г.по гр.д.№ 650 по описа за 2009г.на ІV г.о./,съгласно които преценката за законосъоб-разността на уволнението при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие-следва да се извършва към момента на връчване на предизвестието.Съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ВКС – противоречието на въззивния акт с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС съставлява основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване,поради което Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение