Определение № 330 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2558/2020 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от В. З. П., чрез адвокат Н. Н., срещу определение № 238/06.04.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 106/2020 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд. С него съдът, като въззивна инстанция, е потвърдил разпореждане на първостепенния съд за връщане на въззивната жалба на В. З. П. срещу първоинстанционното решение. Насрещната страна Р. О. Т., чрез адвокат М. З., не отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният Кюстендилски окръжен съд приел, че администриращия въззивната жалба по съществото на спора първостепенен съд надлежно е дал указания да се внесе държавна такса по същата със свое разпореждане от 16.01.2020 г., като на жалбоподателя било указано да представи и доказателства пред съда за внесената държавна такса. С разпореждането съдът е указал, че при неизпълнение на указанията, въззивната жалба подлежи на връщане. Съобщението е връчено на 21.01.2020 г., срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 28.01.2020. В дадения срок жалбоподателят не е представил пред съда доказателство за внесена държавна такса. Платежно нареждане за внесена такса е представено едва с частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба. При така установеното, с обжалвания акт, окръжният съд приел, че дадените указания на първостепенния съд са ясни, жалбоподателят не е представил в срок доказателство за внесената държавна такса и разпореждането за връщане на въззивната жалба е правилно. Съдът приел, че макар таксата да е внесена своевременно, нередовността се счита отстранена само, ако в указания на страната срок, същата не само внесе дължимата такса, но и представи по делото платежния документ за внасянето ѝ по сметка на съда. Позовал се на практика на ВКС в гореизложения смисъл. С частната касационна жалба и изложението към нея не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване - а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В случая нито е налице общата предпоставка на чл. 280 ГПК, нито е обоснована някоя от хипотезите на т. 1 – 3 от посочената разпоредба. От друга страна, основното и единствено съображение в частната касационнна жаба е за това, че страната е платила в срок определената от администриращия съд държавна такса. Това обаче не е определящо за резултата на обжалваното определение. Въззивният съд е приел, че в срок не са представени доказателства за внесената държавна такса, а не че такава не е внесена въобще. В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът