Определение № 524 от 06.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2000/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр.първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. търговец К. Г. С., с фирма „ К. С.” против разпореждане № 746 / 05.05.2015 год. по гр.д. № 60 / 2015 год. на Окръжен съд – Хасково, с което е върната касационната жалба на същата страна против въззивното решение постановено по същото дело, на основание чл.280 ал.2 ГПК, с оглед цената на разгледаните обективно кумулативно съединени,насрещни по характер в производството,искове – под 5 000 лева, предвид визираните в разпоредбата минимални прагове за касационна обжалваемост както по граждански, така и по търговски дела. Жалбоподателят оспорва правилността на разпореждането с довода,че предявените искове са частични,при пълен размер на действителния му имуществен интерес по предмета на същите съответно - 96 000 лева по предмета на главния и 6 000 лева – по предмета на акцесорния искове. Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба като неоснователна, тъй като чл. 280 ал.2 ГПК е приложим съобразно цената на исковете такава каквато е въведена от страната, а в случая същата е 1500 лева по главния и 500 лева – по акцесорния искове. Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира ,че частната жалба, подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и от легитимирана да обжалва страна,е насочена срещу валиден и допустим ,но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предявените от жалбоподателя насрещни обективни кумулативно съединени искове са частични, с цена на същите 1 500 лева / главен /, съответно 500 лева / акцесорен /. Обстоятелството, че действителния му правен интерес обуславя пълен размер на претенции с идентичен предмет надхвърлящ минимално установените прагове за касационна обжалваемост по граждански и търговски дела,е ирелевантно,задължителни указания в който смисъл се съдържат в ТР № 1 / 17.07.2001 год. по тълк.дело № 1 / 2001 год. / т. 1 / на ОСГК на ВКС.От значение е размерът, който страната е въвела с петитума на иска си и до който претендира съдебна защита,който единствено формира цена на иска, по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.Макар дадено при действието на ГПК /отм./ разрешението е относимо и приложимо и при новата процесуална уредба,предвид идентичност на преценимите предпоставки и единствено различен размер на минималния праг за касационна обжалваемост.Потвърждение на актуалността му е и непротиворечивата съдебна практика по въпроса,формираната при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 година. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение