Определение № 2542 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас, срещу решение № 119 от 16.08.2023 г. по в. гр.дело № 169/2023 г. на Апелативен съд - Бургас. Отменено е първоинстанционното решение от 28.02.2023 г. по гр.д. № 1548/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, в частта с която съдът е отхвърлил исковете на С. И. Е., М. Г. Е. и С. Г. Е., наследници на ищеца Г. В. Е., против Прокуратурата на Р. България за разликата над уважените размери от по 8 000 лева (общо 24 000 лева) до размерите от по 13 333,33 лева (общо 40 000 лева), като вместо него е постановено Прокуратурата на Р. България да заплати на С. И. Е., М. Г. Е. и С. Г. Е. допълнително обезщетение от по 5 333,33 лева за претърпените от наследодателя им неимуществени вреди от неоснователно обвинение в извършване на тежко престъпление по н.о.х.д. № 2374/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска до окончателното им изплащане, както и допълнително 3 500 лева направени съдебни разноски по делото в първа съдебна инстанция. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част. В касационната жалба на Прокуратурата се поддържат оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост при определянето на обезщетението в завишен размер, нарушен е принципа на чл. 52 от ЗЗД. Не е отчетено, че наказателното производство е протекло в кратък срок от общо 3 години, 8 месеца и 19 дни, в досъдебното производство е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция от 3 000 лева“, която по съществото си не носи негативи за ищеца и не е причинила финансов дискомфорт на него и семейството му. Неправилно въззивният съд е възприел наложената „Забрана за напускане на пределите на страната“ като мярка с тежък санкционен елемент. Надценени са както обстоятелствата по връщане на делото от съда на прокурора поради пороци в обвинителния акт, така и тези около влошеното здраве на ищеца. Твърди се, че дисциплинарното уволнение на Е. и медийните публикации и публично отразяване не могат да бъдат вменявани на прокуратурата. Моли обезщетението да бъде намалено. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Апелативен съд - Бургас се е произнесъл по въпрос, свързан с прилагане критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в противоречие с практиката на ВКС за задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определянето на неимуществените вреди. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г, по т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, тъй като съдебният акт макар и формално обоснован със задължителната съдебна практика на ВКС по въпроса за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, фактически не е изпълнил предписанието им в цялост и съобразно конкретните параметри, както и не е мотивирал цифровия израз на присъденото обезщетение. Като основание е посочен критерия на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и по въпроса как се определя и какво е съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се твърди противоречие на въззивното решение с приложените решение № 25/2014 г. по гр.д № 5302/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 251/2015 г. по гр.д № 812/2015 г. ІІІ г.о на ВКС, решение № 172/2017 г. по гр.д. № 4357/2016 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 263/2017 г. по гр.д. № 627/2016 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 70/2016 г. по гр.д. № 5257/2015 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 60243/2021 г. по гр.д. № 1099/2021 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 539/2010 г. по гр.д. № 1747/2009 г., ІІІ г.о на ВКС, решение № 480/2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 302/2011 г. по гр. д. № 78/2011 г., ІІІ г.о на ВКС и решение № 321/2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г., ІV г.о. на ВКС. Изтъква се очевидна неправилност на решението, чл. 280, ал. 2 ГПК. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата. Не се аргументира основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по формулирания в изложението правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД при изискванията към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в мотивите на решението. По този въпрос са дадени принципни указания в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС - решение № 532 от 2010 г. по гр.д № 1650/2009 г. на ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д № 1381/2009 г. на ІV г.о, реш. № 130 от 06.04.2011 г. по гр д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о, реш. № 149 от 2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. на ІІІ г.о., реш. № 344/2014 г. по гр.д № 2378/2014 г. на ІV г.о., реш. № 150 от 2013 г. по гр.д № 1367/2012 г. на ІІІ г.о, реш. № 267/2014 г. по гр.д № 820/2012 г. ІV г.о, реш. № 292/2014 г. по гр.д № 3435/2014 г. на ІІІ г.о и др. Част от тази установена практика съставляват и решенията, приложени от Прокуратурата на РБ. Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната практика на ВКС по поставените въпроси. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии /магистрати,адвокати,военни,митнически служители и др./ очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация. Тази преценка, съответно мотивирана, не липсва в обжалвания акт. Апелативен съд - Бургас е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер. Това са тежестта на повдигнатото обвинение, предявено на 02.11.2016 г. за извършено тежко умишлено престъпление от Г. Е.. Обвинителният акт е внесен в съда през 2018 г. като е образувано нохд № 849/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд (СпНС). Последвало е прекратяване на производството поради констатирани съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, като Прокуратурата е внесла повторно обвинителния акт на 20.07.2018 г. Образувано е нохд № 2374/2018 г. по описа на СпНС, приключило с оправдателна присъда № 24/03.07.2020 г. влязла в сила на 21.07.2020 г. Обвинението в тежко умишлено престъпление с предвиждане на ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, е привлякло обществен и медиен интерес. Размерът и аспектите на публичното му злепоставяне, негативите в личен и професионален план са преценени конкретно. Ищецът е уволнен дисциплинарно през 2017 г., като видно от мотивите на заповедта за уволнението му е, че същото е било обосновано изцяло с повдигнатото му обвинение по процесното наказателно производство. Съобразени са събраните гласни доказателства, че макар и възстановен на служба, след като уволнението е било отменено от Административен съд, на ищецът реално са били възложени други функции като впоследствие е бил повторно уволнен. От друга страна е възприето от съда, че влошаването на здравословното състояние на ищеца през 2017 г. е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. В края на 2016 г., ищецът е бил напълно трудоспособен, въпреки, че е имал заболяване захарен диабет, посещавал е квалификационен курс, имал е професионални амбиции за кариерно развитие. За по-малко от една календарна година, след повдигане на обвинението, съществуващото му заболяване захарен диабет е прогресирало в степен, че с решение на ТЕЛК комисия на Е. е констатирана намалена работоспособност в размер на 60%. Неоснователно от страна на Прокуратурата се изтъква противоречие на решението със задължителното указание да се формира мотивиран извод за наличие или липса на причинна връзка, предвид установените по делото и обсъдени доказателства, които обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ и връзката с причинените вреди. В изложението не е налице обосновка на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Липсва сходство при всички обсъждани по настоящето дело обстоятелства и тези по останалите приложени решения на ВКС, изтъкнати от Прокуратурата. Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен предвид различните обстоятелства, които съдът задължително взема предвид, поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, ако такъв не е изрично привързан към определени указани предпоставки на преценката съгласно установената вече практика. Разяснение кога има противоречие съгласно чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени драстично различни по размер обезщетения на основание чл. 2, ал.1, т.2 (понастоящем чл. 2, ал.1, т.3) ЗОДОВ е дадено в реш. № 830 от 20.12.2010 г. по гр.д № 1898/2009 г. на ІV г.о на ВКС,реш №270/2018 по гр.д №284/2017г на ІV г.о на ВКС и др. В установената практика по реда на чл. 290 ГПК понастоящем трайно е изтъквано, че аналогичните случаи следва да се обезщетяват равностойно, което изискване следва и от съдържанието на обществения критерии за справедливост. В приложените към изложението на ищеца решения от практиката на ВКС има сходство при някои от обстоятелствата, преценявани конкретно и в настоящия случай, но е налице разлика при други, вкл. вредоносните последици различни по времетраене производства, тежест и степен на засягане на неимуществени права, медийно отразяване и публичен интерес. Тезата на касатора за очевидна неправилност на решението също не може да бъде споделена. Като основание за допускане на касационното обжалване очевидната неправилност следва да се различава от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Същата визира особено тежки пороци на обжалвания съдебен акт, установими пряко от мотивите към него – позоваване на несъществуваща или отменена правна норма, не приложена императивна материалноправна норма, съдът грубо е нарушил правилата на формалната и правна логика при обосновка на изводите си, или е нарушил основополагащи процесуални правила. Пороци от посочената категория в случая не се констатират. Страните не си дължат разноски в настоящето произвоство. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,