Определение № 959 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5106/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молби вх. №295/08.01.2024г. и вх. №291/08.01.2023г., подадени съответно от И. С., Д. Г. и Г. Г., чрез адв. Х. Р. и от адв. С. К., в качеството й на процесуален представител на М. И., с искания за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение № 3984/08.12.2023г. Молителите И. С., Д. Г. и Г. Г. твърдят, че предвид изхода на спора разноски им се следват; такива са своевременно поискани и са в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. Р., съгласно представен с отговора на частната жалба приходно касов ордер. Молителят адв. С. К. твърди, че й се следва възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за осъществената в производството безплатна правна помощ на ответната страна М. И., изразяваща се в изготвяне на отговор на частната жалба. Сочи, че присъждането му е поискано своевременно и е представен договор за правна защита и съдействие, с който безплатната правна помощ е уговорена. Насрещната страна по исканията - жалбоподателят В. П., ги оспорва и възразява срещу размера на претендираните разноски. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, съобрази следното: Исканията са постъпили в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и са допустими. С определението от 08.12.2023г., чието допълване се търси, настоящият състав е потвърдил определение на друг състав на ВКС, с което е била оставена без разглеждане касационна жалба на В. П.. При този изход на настоящото производство по чл. 274, ал.2 ГПК, на ответните страни по частната жалба се следват сторените разноски. Присъждането им е било своевременно поискано. Представени са разписка, подписана от И. С., съгласно която е заплатил на адв. Р. 500 лева за изготвяне на отговор по частната жалба на П., както и договор за правна защита и съдействие, сключен между М. И. и адв. К., с който е уговорена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал.2 ЗА за изготвяне на отговор на частната жалба на П.. По искането на И. С., Д. Г. и Г. Г.: Д. Г. и Г. Г. не са направили разноски в настоящото производство, поради което такива не им се следват. Адвокатското възнаграждение на адв. Р. е заплатено от И. С.. Нему се следват сторените разноски от 500 лева, но възражението за прекомерността им е основателно. За да се определи размера на дължимото възнаграждение, настоящият състав съобразява, че съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в НАРЕДБА № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, включително този по чл. 11, не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка, като има предвид характера на производството – частно по чл. 274, ал.2 ГПК; липсата на фактическа и / или правна сложност, доколкото единственият решаващ извод е по приложението на чл. 280, ал.3 ГПК за прага на касационно обжалване, за което съдът следи служебно; както и че извършената работа се изчерпва с подаване на отговор от името и на тримата ответници, настоящият състав приема, че разноските на Й. С. за адвокатски хонорар следва да бъдат намалени на 70 лева. По искането на адв. С. К.: Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1/09.01.2004г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, с оглед изяснените по – горе параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав определя на 70 лева следващото се на адв. К. възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за изготвяне на отговор на частната жалба. Мотивиран от изложеното, съдът