Определение № 57 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 516/2018 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Т. К. В. чрез адвокат Р. Д. от АК - В. срещу решение № 80/04.10.2017 г. по в.гр.д. № 285/2017 г. на Окръжен съд Видин, с което се потвърждава решение № 102/28.07.2017 г., постановено по гр.д. № 246/2017 г. на Районен съд Белоградчик и са отхвърлени предявените искове на Т. К. В. срещу Дом за стари хора – [населено място], [община], област В., да се признае за незаконна и да се отмени Заповед № 13/31.03.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност „социален работник” и за присъждане на обезщетение в размер на 1698 лева, за оставането й без работа в периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. Касационната жалба съдържа доводи за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост на решението, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по множество въпроси, но без да се посочва коя от допълнителните предпоставки в чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК е относима към всеки от тях, освен по обуславящия изхода на делото и уточнен от настоящия състав на ВКС при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК въпрос: „Може ли едностранно да се прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, ако работникът не притежава въведените от работодателя след сключване на трудовия договор нови изисквания за длъжността, за което работникът е уведомен с длъжностната характеристика”, който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „социален работник” в Дом за стари хора – [населено място], [община], област В., по трудов договор, чието действие е прекратено със Заповед № 13/31.03.2017 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като тя не отговаря на изменените от работодателя с длъжностна характеристика изисквания за образование и професионална квалификация за изпълняваната работа. Според мотивите на съда, няма пречка работодателят законосъобразно да упражни правото на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, когато работникът не притежава въведените след сключване на трудовия договор с длъжностната характеристика нови изисквания за образование и квалификация, тъй като преценката за промяната им е предоставена на работодателя, освен при злоупотреба с права в нарушение на чл.8, ал.1 КТ, за което има довод в исковата молба. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по повдигнатия правния въпрос: Може ли едностранно да се прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, ако работникът не притежава въведените от работодателя след сключване на трудовия договор нови изисквания за длъжността, за което работникът е бил уведомен с длъжностната характеристика, поради следното: Отговор на поставения материалноправен въпрос се дава с т.2 на Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 4/2017 г., в което се приема, че основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор е налице, когато след сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, освен ако работодателят не променя първоначално поставените от него изисквания за заеманата длъжност с единствената цел да бъде прекратено трудовото правоотношение на работника или служителя. При въведен довод от ищеца в исковата молба, в този случай, ще е налице нарушение на чл.8, ал.1 КТ, а уволнението ще е незаконосъобразно, тъй като никой не може да черпи благоприятни за себе си последици от своето неправомерно поведение. Само когато се установи по надлежния ред по делото, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена при злоупотреба с права от работодателя, тя ще подлежи на отмяна като незаконосъобразна. В случая, липсва довод в посочения смисъл в исковата молба, поради което изводите на съда не са в противоречие с разясненията н ТР № 4/2017 от 01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК. С цитираното тълкувателно решение се преодолява противоречивото решаване на въпроса в практиката на Върховния касационен съд, поради което изводите на въззивния съд, че когато изискванията за образование и квалификация са въведени от работодателя след възникване на трудовото правоотношение осъществяват хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, са изцяло в съответствие с даденото тълкуване и не е налице противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. След като практиката на Върховния касационен съд е уеднаквена и липсват доводи в изложението на касатора, че се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения, не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба - Дом за стари хора – [населено място], чрез адвокат Р. В. от АК–В., е поискал разноски пред настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 17.01.2018 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,