Определение № 1761 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2562/2023 г.

Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на община Казанлък, за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 96/13.03.2023 г. по в.гр.д. № 8/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора в осъдителната му част. С въззивното решение е потвърдено решение № 507 от 21.10.2022 г. по гр. д. № 2570/2021 г. на Районен съд - Казанлък, с което на основание чл. 49 ЗЗД ответникът община Казанлък е осъден да заплати на ищеца М. Ц. О. сумата от 15 000 лв. – частичен иск от 20 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени вследствие получените на 25.05.2021 г. травматични увреждания,и сумата от 770 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, вследствие на получените травматични увреждания, ведно със законната лихва, начислявана от датата на увреждането - 25.05.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетенията. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Молбата за спиране е частично основателна. Видно от данните по делото, предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е с цена 770 лева. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280, ал.3 ГПК/, поради което и искането за спиране по чл.282 ГПК е неоснователно. На спиране по реда на чл.282 ГПК подлежат само невлезли в сила осъдителни въззивни решения, срещу които е подадена редовна касационна жалба. В останалата част молбата е основателна. Срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба вх. № 5342/26.04.2023 г. Молителят е внесъл сумата от 15 770 лв., като постъплението й по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 20.06.2023 г. Съгласно чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК, размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума, в случая - 15 000 лв. по иска с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение от страна на касатора е свързано с охрана на интереса на другата страна, в чиято полза е налице постановено невлязло в законна сила въззивно решение. Настоящият състав на ВКС намира, че със сумата от 15 000 лв. се гарантира спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение в частта по присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в осъдителната част по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, поради което молбата в тази част следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.