Определение № 239 от 05.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1144/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. П. против постановеното на 19.05.2011 год. решение на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение – ІV гр. състав, по гр.д. № 901 / 2010 год., с което е потвърдено решение № 330 / 25.02.2010 год. оп гр.д.№ 2760 / 2009 год. на Плевенски районен съд, с което на основание чл.422 от ГПК е признато за установено съществуването на задължението на касатора, на основание запис на заповед от 22.1.1.2007 год., за сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва върху същото от 23.09.2008 год. до окончателното му плащане. Касаторът обосновава неправилност на въззивното решение визирайки обстоятелства формално относими към постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото са свързани с допускането и преценката на доказателствени средства в процеса. Ответната страна оспорва касационната жалба по съображения относими към правилността на въззивното решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284, като е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване вземането на Р. В. А. против С. Д. П., на основание запис на заповед от 22.11.2007 год., с издател С. П., за сумата от 20 000 лева, ведно със законна лихва върху същата от 23.09.2008 год. до окончателното плащане. Интересът на ищеца от предявяването на иска е обусловен от бланкетно възражение на задължения по записа на заповед Й. П., на основание чл.414 от ГПК, срещу заповед № 240 / 26.09.2008 год. за незабавно изпълнение на парично задължение, постановена по гр.д.№ 3565 / 2008 год. на Плевенски районен съд. Касаторът се е защитавал с довода за неавтентичност на записа на заповед, като неносещ подписа му. Във въззивна инстанция автентичността е потвърдена със заключение на графологична експертиза. Страната е поискала специализирана експертиза за установяване „ техническо пренасяне на подпис върху документ „, но поради незаплатен от нея депозит експертизата е заличена. В обосноваване допустимост на касационното обжалване касаторът не формулира процесуалноправен или материалноправен въпрос, с характеристиката на правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, а именно: включен в предмета на делото и обусловил решаващите изводи на съда по спора. В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК се навеждат единствено факти, чужди на правния спор, вкл. нововъзникнали след постановяване на въззивното решение доказателства без връзка с предмета на спора и се сочи значението на поисканата във въззивна инстанция и заличена, предвид бездействието на касатора, специализираната експертиза за установяване „техническо пренасяне на подпис „, в обосноваване неавтентичност на записа на заповед. Относно заличаването й страната не се позовава на допуснато от съда процесуално нарушение, а и самото посочване на такова не би било достатъчно да обуслови правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Дори формално не е посочен и допълнителен селективен критерий за допустимост на касационното обжалване, въпреки че липсата на правен въпрос изключва по начало произнасянето по допълнителните селективни критерии на чл.280 ал.1 т. 1 – 3 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение