Определение № 939 от 26.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 15.11.2007 г. по гр.д.№ 6401/99 г. на Софийски районен съд, 57 състав, оставено в сила с решение от 6.01.2010 г. по гр.д.№ 1221/ 2008 г. на Софийски градски съд, ІІ- г състав в производство за делба- фазата по извършването й, е постановено допуснатият до делба недвижим имот- магазин в гр. С., бул. “В.” № 32, от 48,40 кв.м. с изба от 19, 25 кв.м. да бъде изнесен на публична продан, а получената сума да се разпредели между съсобствениците Д. Г. Т.- с дял ¼ ид. ч. и Д. Г. Ч.- ¾ ид. ч. Решението на въззивния съд е обжалвано от съделителя Д. Г. Ч.. Развитите в жалбата оплаквания са за неправилно конституиране на страните, тъй като общият наследодател имал още един наследник, който не участва по делото, а също и относно валидността на направено от майката на касатора завещание и неправилен извод за погасяване по давност на възражението за възстановяване на запазена част. С разпореждане от 7.04.2010 г. въззивният съд е указал на касатора да отстрани нередовностите в жалбата, като я приведе в съответствие с изискванията на 284, ал.3, т.1 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК и да представи мотивирано изложение, в което да посочи и обоснове кой е същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл съдът и кое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационната жалба се поддържа, както и да представи съответни доказателства / съдебна практика/. С молба от 29.04. 2010 г. касаторът е представил р.119-04- І г.о. на ВКС и р. 292- 95 на СРС, а освен това е посочил, че същественият по делото въпрос бил този за неправилното конституиране на страните в делбата. С оглед на горните данни следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане. Въпреки дадените указания от въззивния съд касаторът не е представил изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което да обосновава допустимостта на обжалването с оглед предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК във вр. с ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС. В самата жалба са изложени оплаквания, които нямат връзка с обжалваното решение, тъй като са били предмет на решението по допускане на делбата, което е влязло в сила. Не са изложени доводи във връзка с възприетия от съда начин за прекратяване на съсобствеността, а именно чрез изнасяне на имота на публична продан, което е същността на спора, както и дали е била налице възможност за обособяване на два реални дяла. Въпросът за конституирането на всички наследници не е предмет на производството по извършване на делбата и в този смисъл не е съществен за постановеното решение. Представените решения на състав на ВКС и на Софийски районен съд / без данни последното да е влязло в сила/ също са без връзка с предмета на делото. Решение № 292 от 12.2005 г. на СРС разглежда извършването на делбата, когато имотите са равни по брой или надхвърлят броя на съделителите, докато в настоящия случай един имот се дели между двама съделители, така че това решение е неотносимо към настоящия случай. Р.№ 119/ 30.03.2004 г. на ВКС има за предмет валидността на саморъчното завещание с оглед изискването за форма и тежестта на доказване при оспорване на истинността му, което би имало отношение към първата фаза на делбата, където е допустимо да се разглеждат такива спорове. Формулирането на съществения по делото материалноправен или процесуалноправен въпрос е първата предпоставка, която следва да се установи в производството по допустимост на касационното обжалване, като в случая касаторът не е изпълнил това изискване. Освен това не са изложени съображения и кое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК се поддържа като втора, кумулативно предвидена в закона предпоставка за допускане на обжалването- противоречие с практиката на ВКС, наличие на противоречива съдебна практика или основанието по т.3, свързано с изискване въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По горните съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение