Определение № 185 от 05.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 137/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 16.05.2011г. по гр.д.№1413/2010г. на АС София, с което е върната частната касационната жалба на М. Н. С. срещу въззивно определение от 28.10.2010г. по същото гражданско дело. Жалбоподателят М. Н. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество частната й касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С определение от 28.10.2010г гр.д.№1413/2010г. АС София е потвърдил определение от 12.07.2010г. по т.д.№5464/2008г. на ГС София, с което е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на М. Н. с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОбВ. Същото е обжалвано с частна жалба на 11.11.2010г. С разпореждане от 24.11.2010г. частната жалба е оставена без движение, като е дадена възможност на жалбоподателката да посочи в какво точно се състои неправилността на обжалваното определение, какво е нейното искане към съда и какви са основанията за допускане на касационното обжалване. Това разпореждане й е съобщено на 08.11.2012г. С разпореждане от 29.12.2010г. на жалбоподателката е била дадена още една възможност да отстрани нередовностите на жалбата си и същото й е съобщено на 10.01.2011г. В подаденото допълнение към частната касационна жалба на 13.01.2011г. от назначения на жалбоподателката служебен представител отново липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.274, ал.3 ГПК, вр. чл.280, ал.1 ГПК. С обжалваното разпореждане Апелативен съд София е върнал частната касационна жалба поради неотстраняване в дадения от съда срок на нередовностите на същата. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че разпореждането е правилно. В случая жалбоподателката в дадения й от съда срок не е изложила основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.274, ал.3, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, а е изложил само съображения по неправилността на постановеното от въззивния съд определение които съдът би могъл да обсъжда само ако касационната жалба е редовна и по нея бъде допуснато касационно обжалване. Основанията за незаконосъобразност на определението не могат да се използуват директно като критерии за допустимост на касационната жалба. Жалбоподателката не е посочила правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и от който зависи законосъобразното решаване на конкретния спор. Липсата на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК е основание за връщане на жалбата като нередовна с оглед разпоредбата на чл.275, ал.1, във вр. с чл.262, ал.2, т.2 ГПК, както правилно е приел и въззивния съд в обжалваното разпореждане, поради което същото следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът