Определение № 2957 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1139/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Р. М. против решение № 354/23.11.2022 г., постановено по т.д.№ 325/2022 г. от състав на АС – Варна. Ответникът по касационната жалба е представил писмен отговор, с който оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е основателен за сумата от 20 000 лева и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция. Съдът е приел, че към момента на настъпване на ПТП, виновния водач е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – полица № 23117002151241, валидна от 04.08.2017 г. до 03.08.2018 г. с ответника по делото. Прието е, че в резултат на ПТП ищецът е получил фрактура на дясната лопатка обусловила трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни, като лечението е с обездвижване на крайника за 30 дни и последваща рехабилитация. Получил е ожулвания по задната повърхност на гръдния кош и поясната област, ожулвания по лявата подбедрица, обусловили болка и страдание. Прието е за установено, че към момента на изготвяне на СМЕ по делото, ищецът е в добро общо състояние, ориентиран и адекватен; оплаква се от болки в дясната раменна става при физическо натоварване и промяна на времето. Налице е нормална конфигурация на дясна раменна област. Движенията в раменните стави са в пълен обем. Увеличена кифоза /лека гърбица/ в гръдния отдел на гръбначния стълб. Движенията в двете киткени стави са в пълен обем, неболезнени. Практически към настоящия момент ищецът е възстановен, костта е зараснала, движенията в имобилизираните стави са възстановени. Според вещото лице констатираните травматични увреждания могат да бъдат получени от процесното ПТП. В съдебно заседание е пояснил, че травмата е получена в резултат на притискането на раменната става от предните части на микробуса, в момента, когато пешеходецът е паднал и се е оказал под автомобила. При приетите за установени неимуществени вреди и при отчитане на релевантните конкретни обстоятелства, посочени по – горе съдът е приел, че справедлив паричен еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД на претърпените неимуществени вреди от въззивника е сума в размер на 20 000лв. Въпреки преживяната уплаха, болки и страдания, съдът е посочил, с оглед на събраните доказателства, че същите са преодоляни. Доколкото пострадалият продължава да търпи дискомфорт, същият се дължи на непровеждане на препоръчаните рехабилитационни процедури. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС. Сочените правни въпроси са относно приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС