Определение № 2018 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при Апелативна прокуратура-София, против решение №1340 от 18.12.2024г., постановено по въззивно гр.д. № 2542/2024г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4261/12.07.2024г. по гр.д. №2621/2023г. на Софийския градски съд за осъждане на Прокуратурата на РБ, на основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, да плати на Г. Д. Г. сумата 12 164,90 лева, като обезщетение за имуществени вреди по системи и детайли на л.а. „Кадилак Ескалейд“ с рег. [рег.номер на МПС], иззет като веществено доказателство по ДП №31/2018г. по описа на СО-СП на 23.07.2018г. и върнат на 22.06.2021г., причинени от нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на молбите й, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2022г. до окончателното плащане. Решението на въззивния съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените 12 164,90 лева до претендираните 28 817 лева е влязло в сила. В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната осъдителна част, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулира следните правни въпроси, за които счита, че са обусловили решаващите изводи на съда и които са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Следва ли да е налице пряка причинна връзка между безспорната обезценка на задържания като веществено доказателство автомобил и воденото наказателно производство; 2. Каква е правната квалификация на иска за вреди от неправилно съхраняване на веществено доказателства. По първия въпрос твърди противоречие на въззивното решение с разясненията, дадени в т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г., в т.19 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 50174/07.10.2022г. по гп.д.№162/2022г. на ІІІ ГО и решение № 3/03.01.2024г. по гр.д.№1746/2023г. на ІV ГО, а по втория – с решение № 23/08.04.2020г. по гр.д.№ 1944/2019г. на ІІІ ГО на ВКС. Ответникът по касационната жалба-Г. Д. Г., чрез процесуалния си представител адв. А. Д., поддържа липса на предпоставките за допускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната от Прокуратурата част. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Разгледан е иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, предявен против Прокуратурата на РБ за обезщетяване на имуществени вреди от необосновано, незаконосъобразно и извън разумния срок задържане на лек автомобил, собственост на ищцата, като веществено доказателство по ДП №31/2018г. на СлО-СП, пр.пр. № 319/2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. От фактическа страна въззивният съд е установил, че по ДП № 31/2018г. са били налице данни за извършени от участници в ОПГ престъпления по чл.301 и чл.308, ал.2 НК; с постановление от 18.07.2018г. прокурор при СпП е разпоредил извършване на оперативно-издирвателни мероприятия по подготовка, обезпечаване и провеждане на действия по разследването, включително и действия по претърсване и изземване на леки автомобили, сред които л.а. „Кадилак“ Ескалейд“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на ищцата; с постановление от 18.07.2018г. наблюдаващият прокурор е постановил при установяване на посочените МПС, те да бъдат задържани и обезпечени, като не се допуска вземането на предмети и вещи от тях с оглед провеждане на действия по чл. 161 НПК; л. а. „Кадилак“ е бил обект на оглед, за което е съставен протокол от 23.07.2018г. и на същата дата е иззет за нуждите на разследването, ведно с ключ и документи, запечатан е и предаден за отговорно пазене на ГД „НП“; с определение от 24.07.2018г. по нчд № 2370/2018г. протоколът за претърсване и изземване е одобрен от съдия при СпНС. На 26.07.2018г. е назначена експертиза, обект на която е бил л.а.„Кадилак Ескалейд“ с рег. [рег.номер на МПС], заключението по която е представено по ДП на 12.11.2018г. В периода от 13.11.2018г. до 07.04.2021г. ищцата е подавала молби за връщане на иззетия от нея лек автомобил; по някои от молбите допълнително е подканвала служители на прокуратурата да се произнесат. С постановления от 17.12.2018г., от 13.06.2019г., от 30.10.2020г. и от 07.04.2021г. прокурор при СП е постановявал отказ с идентични мотиви: необходимост от извършване на действия по разследване на автомобила, чрез техническа експертиза, оглед на вещественото доказателство и докато не се изясни собствеността на превозното средство. Постановлението от 07.04.2021г. е обжалвано от ищцата и с определение от 25.05.2021г. по нчд № 1712/2021г. на СпНС отказът е отменен, а автомобилът, ведно с документите за него и ключа, са върнати на Г. Г.. Фактическото връщане е осъществено с протокол от 22.06.2021г., в който е описано състоянието на л.а. „Кадилак“ с рег. [рег.номер на МПС]: изгнил на места, невъзможност за стартиране на двигателя, изгнили части по окачването на автомобила. Протоколът е подписан от Г. Г. и от П. П. - следовател при СП-СО. За състоянието на автомобила към юли 2018г., когато е бил иззет по ДП№ 31/2018г. и за вида, в който е бил през юни 2021г., когато е върнат, са събрани гласни доказателства в първоинстанционното производство. От събраните гласни доказателства в първоинстанционното производство, които въззивният съд е кредитирал, като достоверни, вътрешно непротиворечиви, житейски логични и съответстващи на останалите събрани доказателства, е установено, че ищцата е купила автомобила през 2017г.; тогава имало недостатъци по ходовата част и външния му вид; поетапно били извършени ремонти, след които колата изглеждала добре и нямало забележки по нея; през 2021г., когато бил върнат автомобила, ищцата била разстроена от състоянието му; двигателят не стартирал и затова го натоварили и оставили в сервиз в кв. "Левски" за ремонт; вратите не можели да се отворят, по ходовата част и праговете имало ръжда, гумите били спаднали, а по самата боя имало пукнатини; извършен бил скъп ремонт и автомобилът бил приведен в състояние, което позволява да се използва по предназначение. Съдът е обсъдил приетата от СГС автотехническа експертиза, според заключението на която продължителният престой без активиране на двигателя е довело до невъзможността му да стартира; в резултат на запечатването на автомобила за период от около три години се е стигнало до корозия, увреждане на спирачната уредба и маркучите; поради продължителния престой от три години всички флуиди в автомобила са загубили своите качества и възможността да изпълняват предпазващо, смазващо и охлаждащо действие, а това е довело до дефектиране на тези системи и детайли; липсата на електрически източник е наложило поставянето на нов акумулатор. Според заключението на експертизата новите детайли възлизат на сумата 10 316,90 лева с ДДС: предни спирачни апарати- 547,61 лева, задни спирачни апарати-313,32 лева, предни спирачни дискове- 774,10 лева, предни накладки-1 076,18 лева, задни спирачни дискове- 206,69 лева, преден лагер главина-2 554,94 лева, заден лагер главина- 872,21 лева, хидравлични маркучи-844,33 лева, спирачни маркучи-505,32 лева, маншони-694,94 лева, маркучи на охладителната система-858,48 лева, жила на ръчна спирачка-199,40 лева, боя-576 лева и акумулатор-293,38 лева; часовете, нужни за работа по подмяна и възстановяване на автомобила са общо 70 часа, или 1 848 лева с ДДС. При така установените факти, въззивният съд от правна страна е приел, че ищцата е процесуално легитивирана да води иска по чл. 2б ЗОДОВ; дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спорното право като такава по чл. 2б ЗОДОВ е точна; налице са предпоставките за уважаване на предявения иск, тъй като процесният автомобил е приобщен като веществено доказателство по образувано ДП; установена е датата на връщането му на ищцата; установени са претърпените имуществени вреди и техния размер, както и причинно-следствената връзка между претендираните вреди и нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок. Въззивният съд е приел, че тъй като след м.ноември 2018г., когато е изготвена САТЕ по процесното ДП, не са извършвани никакви действия, за които е било необходимо задържането на автомобил, са необосновани отказите на прокурорите при СпП да върнат на ищцата иззетото веществено доказателство. След м.ноември 2018г. е налице забава за връщане на иззетата от ищцата вещ, като до 22.06.2021г. автомобилът без необходимост е съхраняван на открит паркинг, със запечатани с лепенки врати. Съдът се е позовал на заключението на приетата пред СГС авто-техническа експертиза и е приел, че продължителният престой без активиране на двигателя е довело не само до невъзможността му да стартира, а и до корозия, увреждане на спирачната уредба и маркучите. Предвид това е приел, че след като вредите са безспорно установени, ищцата има право да получи стойността на ремонта за отстраняване на онези дефекти, причинени от прекомерно продължителното задържане на автомобила, без това да е било необходимо за следствени действия по ДП № 31/2018г. Във връзка с възражението на Прокуратура за недоказаност на иска поради липсата на данни за техническото състояние на МПС към момента на изземването му съдът е изложил съображения, че при данните за валиден технически преглед и свидетелските показания, които няма основания да не бъдат кредитирани, годното за ползване техническо състояние на автомобила към м. юли 2018г. не може да бъде поставено под съмнение. Неоснователни са намерени възраженията на страните за неправилна преценка на доказателствата от страна на СГС, довела до определяне на несъответен размер на обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че в резултат на продължителния престой от три години, без запалване и движение на автомобила, са увредени акумулатора, спирачната уредба, маркучите, предизвикана е корозия, всички флуиди в автомобила са загубили своите качества и възможността да изпълняват предпазващо, смазващо и охлаждащо действие. Ето защо е доказана по делото причинната връзка между неправомерното продължително задържане и увредите по акумулатора, спирачната, ходовата и охладителната част на автомобила, както и ръждата по външните част и по корозиралите елементи и нуждата от подмяна на боята. Намерил е за недоказано, че продължителното задържане на автомобила е довело до увреждане и подмяна на въздушните възглавници и мотора на чистачките; чистачки и гумите на автомобила са консумативи, които и при нормалната експлоатация на автомобила подлежат на периодична подмяна. Предвид това е споделил извода на първоинстанционния съд, че подмяната им с нови в разглеждания случай не подлежи на обезщетяване. С тези мотиви въззивният съд е уважил иска за сумата 12 164,90 лева, като обезщетение за претърпените от пострадалата имуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразното продължително задържане на процесното МПС. Върховният касационен съд намира, че решението на САС в обжалваната от Прокуратурата осъдителна част не следва да се допуска до касационен контрол. Въззивното решение е съобразено със задължителните указания по т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г.по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС за това, че обезщетение за вреди по ЗОДОВ се присъжда при наличието на причинно-следствена връзка с незаконните действия на органите на Прокуратурата, в какъвто смисъл са и самите законови разпоредби. Съставът на САС, като инстанция по съществото на спора, е изследвал въпроса налице ли е причинна връзка между продължителното задържане на автомобила на ищцата по образуваното ДП и претендираните имуществени вреди и преценявайки събраните доказателства е достигнал до извода, че част от вредите са в причинна връзка със задържането на автомобила в неразумен срок. В мотивите към решението си е обосновал съществуването на тази връзка именно с оглед ангажираните доказателства. Не е налице твърдяното от Прокуратурата противоречие на въззивното решение с разрешението по т. 19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, съгласно която „мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност”. В случая съставът на САС се е произнесъл в рамките на очертаните с въззивните жалби предели на правния спор по оплакванията за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и като е изпълнил задължението си да извърши самостоятелен анализ на правнорелевантните факти и относимите за спора доказателства, поотделно и в съвкупност, е достигнал до крайния извод за частична основателност на иска по чл.2б ЗОДОВ за обезщетяване на имуществените вреди, причинени на ищцата. По отношение на втория въпрос следва да се посочи, че определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона. Тази дейност съдът упражнява, съобразявайки заявеното в исковата молба – нейното основание и петитум. В исковата молба ищцата е определила рамките на произнасяне по спора, с който е сезирала СГС, като е изложила твърдения, свързани с увреждащи действия на органите на Прокуратурата, изразяващи се в задържане в неразумен срок и въпреки мнгократно отправяните молби за връщането му на иззет като веществено доказателство неин автомобил. С оглед това първоинстанционният съд в определение № 3586/13.03.2024г. е приел, че правната квалификация на иска, с който е сезиран е по чл. 2б ЗОДОВ. На подобно възражение, направено във въззивното производство, съставът на САС изрично е отговорил, че възприема дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спора като такава по чл.2б ЗОДОВ, според твърденията на ищцата (сега ответница по касация), че причинените й имуществени вреди имат за причина допуснато от прокурора нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, а правото принадлежи и на лицето, от което е иззет лек автомобил като веществено доказателство по наказателното дело, въпреки че не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението. Предвид изложените съображения, поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси не се установява, поради което и касационно обжалване на решението на САС по жалбата на Прокуратура не следва да се допуска. При този изход на делото, Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да плати на ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лева, съобразно представените писмени доказателства за сторени разноски-договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащането им. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО