Определение № 817 от 02.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1339/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ Агрокрафт „ЕООД против решение № 184/04.05.2023 г. по гр.д.№ 577/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил, в частта му с която е потвърдено решение № 344/ 19.07.2022 г. по гр.д.№ 1842/2021 г. на Дупнишки районен съд, с което е уважен предявеният от „АСБО – АГРО „ ООД иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като е прието за установено по отношение на касатора, че дължи на „ АСБО-АГРО„ ООД сумата от 21 835,20 лева – формирана от незаплатена цена на доставени от ищеца на ответното дружество стоки, по договор от 25.02.2018г., за която доставка е издадена фактура № [ЕГН]/11.08.2020 г. и стокова разписка от същата дата, като иска се основава на издадена, в обезпечение на вземането, запис на заповед от 11.08.2020г., по която ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Главницата е присъдена ведно със законна лихва от датата на подаване заявлението по чл.417 ГПК – 13.01.2021г. до погасяване на задълженията. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, тъй като изводите на съда са направени в разрив със съдържанието на събраните доказателства, от които се установява, че подписа върху процесната запис на заповед, сочещ за автор лицето Д. З. Т., подписало в качеството на органен представител на издателя на ценната книга - „АГРОКРАФТ„ ЕООД, и лично – като авалист, не изхожда от същата, без да се установява и надлежно упълномощаване на подписалото записа на заповед лице - нейн син – М. Т. М., за издаването на ценната книга с обезпечителна функция. В тази връзка, касаторът намира, че общата формулировка в представеното пълномощно е недостатъчна, след като липсва конкретика относно обезпечаваното вземане – размер, падеж, обезпечаван кредитор. Страната счита, че съдът е следвало да съобрази заключението на СИЕ, което не установява осчетоводяване при ответното дружество на издадената за доставката фактура, а няма други доказателства стоката да е получена от „Агрокрафт „ ЕООД. По така изложените съображения касаторът намира, че е налице очевидна неправилност, по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Ответната страна – „АСБО – АГРО„ ООД оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по всеки от въпросите, но и поради неотносимост на същите към действителното съдържание на решаващите изводи на съда, основани на валидно осъществени, от името и за сметка на „Агрокрафт „ЕООД, действия на пълномощник. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно предмета на касационната жалба и обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: „АСБО – АГРО“ ЕООД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск против „ Агрокрафт“ ЕООД, за установяване вземане в размер от 21 835,20 лева, на основание запис на заповед, издаден от дружеството на 11.08.2020 г., представлявано от органния му представител – управител Д. З. Т., подписала и в качеството на авалист, с падеж 31.08.2020 г.. Под текста на заповедта е декларирано предявяването на ценната книга за плащане на 31.08.2020г.. Ответното дружество, чрез управителя си Д. Т. и същата, като съответник, в качеството си на авалист, оспорват исковата молба и твърденията на ищеца за доставена му стока, за която да дължат претендираната цена. Оспорва се автентичността на подписа на Д. Т. върху ценната книга. Ищецът е потвърдил, че положените подписи не са на Д. Т., а на сина й – М. М., действал в качеството на пълномощник. Представят пълномощното на същия, с което Д. Т., наред с други права, го упълномощава от името и за сметка на „ Автокрафт „ ЕООД да обезпечава задължения на дружеството към трети лица, без ограничение в размера на задълженията или срока за изпълнение, като издава записи на заповед, учредява ипотеки, особени залози …и „ въобще всякакви действия, които са в правомощията на управителя „. Съдебно-графологична експертиза е потвърдила, че положените в записа на заповед подписи от името на „Автокрафт „ и за Д. Т. - лично, са на М. М.. Подписът му е потвърден и в издадената фактура за доставката, както и в стоковата разписка от същата дата, за получаване на стоката, чиято цена се претендира с иска. СИЕ не е установила осчетоводяване на задължението в счетоводството на ответника, макар да не установява нередности във воденето му. За да уважи иска срещу „АГРОКРАФТ“ ЕООД първоинстанционният съд се е позовал на формираната от Върховен касационен съд последователна съдебна практика, че макар записа на заповед да е абстрактна сделка и наличието на основание не е елемент от фактическия й състав, поемането на задължение с определена цел, произтичащо от каузални правоотношения между издател и поемател, не изключва действителността й, както е в разглеждания случай. Съдът е приел, че макар да се оспорва автентичността на записа на заповед, оспорването не се ограничава до формалната доказателствена сила на документа, а съставлява възражение срещу валидността на обективираната сделка, като непротивопоставима на търговеца. От събраните по делото доказателства, обаче, се установява,че записа на заповед е издаден от надлежно упълномощено, като представляващ „Автокрафт„ ЕООД лице, което, като пълномощник на дружеството, е приело стоката, съгласно подписаните от него фактура за доставката и стокова разписка от 11.08.2020 г.. В този смисъл, съдът е счел за ирелевантно обстоятелството, че задължението не е осчетоводено от ответника, доколкото не е оборена верността на стоковата разписка, в качеството на частен свидетелстващ документ, за неизгодни по спора обстоятелства, за подписалата го ответна страна. Въззивнният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като на основание чл. 269, пр. трето ГПК, е счел, че преценката за правилността на първоинстанционния акт е ограничена до въззивните доводи за обвързаността на страните по действително каузално правоотношение. Насетне е изложена фактическата обстановка, установима от представените във връзка със същото доказателства: договор от 25.02.2018 г., стокова разписка и фактура от 11.08.2020 г., заключение на графологическа експертиза, за изследване подписите на Д. Т. в записа на заповед и на М. М.- в записа на заповед, сключения договор, стоковата разписка и фактурата от 11.08.2020г. Анализирано е съдържанието на пълномощно № 835/14.02.2018 г. на Нотариус С. К., № 611 НК, с район на действие – Велико Търново, отгелено на 04.12.2021 г. ,за упълномощаването на М. М., като представляващ „Агрокрафт „ ЕООД. Съдът е счел, че същото предоставя неограничени права на лицето да действа от името на дружеството, вкл. да издава записи на заповед и обезпечава и по друг начин задължения на същото към трети лица. Позовавайки се на т. 17 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк.дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че при възражения на страните, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и самото каузално правоотношение, независимо че в хипотезата на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, съгласно посоченото ТР, предмет на делото е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Като е обосновал доказаност на валидно възникнало между страните каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, сключено за ответното дружество чрез надлежно упълномощено за това лице - М. М. и доказаност на възникнало на основание същото изискуемо вземане от цена на доставена от ищеца на „Агрокрафт„ ЕООД стока, въззивният съд е посочил за безпредметно изследване съществуването на същото това вземане, но на основание записа на заповед. Счел е ценната книга за валидна, независимо от подписването й от лице за издател и авалист, различно от формално посоченото в документа, предвид доказателства за надлежно учредена придставителна власт за същото, от формално посоченото за подписало го, за издател и като авалист, лице. Относно съдържанието на упълномощаването, като достатъчно да се приеме за надлежно и по отношение обезпечаване задълженията на ответното дружество, съдът се е позовал на т. 1 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Действителен ли е запис на заповед, ако за посочения в него издател „ Агрокрафт „ЕООД не се е подписал законния му представител ?; 2/ Може ли физическо лице без изрично пълномощно да подпише запис на заповед, който да ангажира отговорността на „Агрокрафт„ ЕООД ?; 3/ Неосчетоводените фактура и стокова разписка могат ли да бъдат доказателство за получаване на стоката от „Агрокрафт„ ЕООД ? - допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал.1 2 ГПК, единствено с цитиране на разпоредбата. Под формата на въпроси / 4 и 5 /, касаторът е въвел доводите си за очевидна неправилност на въззивното решение, предвид извода на съда, че стоката, вземане от чиято цена се претендира за установяване с иска, е получена от ответника, независимо от доказателствата, че издадените за доставката фактура и стокова разписка не са осчетоводени от същия, както и предвид извода на съда, че съдържанието на пълномощното предоставя на М. М. правото, от името и за сметка на „Агрокрафт„ ЕООД да обезпечи задължение по каузално правоотношение с ищеца, чрез издаването на процесната запис на заповед. Първият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не е формулиран по начин, кореспондиращ с решаващия извод на съда, който приема записа на заповед за действителен, поради подписването му от пълномощник, при доказана представителна власт за издаването му, с обезпечителна ,за каузално правоотношение между страните функция. Не се обосновава и допълнителния селективен критерий, съгласно формално посочената хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК ,без цитирана задължителна или каузална практика на ВКС и ВС / т.1 /, актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на европейския съюз / т. 2 /, нито с обосноваване значение на отговора за точното приложение на закона и за развитието на правото, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1 / 2010 г по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос, абстрахирайки се от изричното упоменаване на страната в същия, не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като изхожда от несподелена от въззивния съд, а поддържана от ответника предпоставка: че не се касае за пълномощно, изрично предоставящо на М. М. правото да издава записи на заповед от името на дружеството, т.е. налице е общо пълномощно. Съдът е коментирал изричното упоменаване в текста на пълномощното, че упълномощаването за издаването на запис на заповед, в обезпечение задължения към трети лица, е без значение размера на така обезпечаваните задължения, падежа им или обезпечавания кредитор. Третият от въпросите, също абстрахирайки се от упоменаването на страната, не кореспондира с решаващ извод на въззивния съд, който не е обосновал извод за получаване на стоката, въпреки неосчетоводяване на задължението от ответника, но при липса на други доказателства за това. Позовал се е на неоспорената материална доказателствена сила на фактурата и стоковата разписка, като неизгодни за ответното дружество досежно този факт, частни свидетелстващи документи, носещи подписа на надлежно упълномощено лице. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК очевидна неправилност страната обосновава с изводите на съда – предмет на преждекоментираните втори и трети въпроси, поради което, по вече изложените по-горе съображения, такава не може да бъде споделена. В касационната си жалба касаторът поддържа очевидна неправилност и предвид приетата от въззивния съд действителност на записа на заповед, въпреки установена неавтентичност на подписа на указаното в същата – като издател, от името и за сметка на „Агрокрафт„ ЕООД, и като авалист - лице. Този извод, пряко установим от мотивите на въззивния акт, обуславя допускане на касационното обжалване, поради очевидна неправилност, на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, предвид изведена в противоречие с материалния закон преценка за действителността на записа на заповед - като формална сделка и като пряко основание на исковата претенция, независимо че договора за покупко-продажба, който записа на заповед обезпечава, е доказано сключен между страните, чрез пълномощник за купувача, доказано изпълнен от ищеца и при дължимост на изискуема по него цена от ответника. Водим от горнния, Върховен касационен съд, първо търговско отделение