Определение № 5210 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2771/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 629/12.12.2025 г. по в.гр. д. № 894/2025 г. на ОС – Благоевград, с което е отхвърлен предявения иск по чл. 49 ЗЗД. Жалбоподателят- В. Р. С., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неправилност на постановеното въззивно решение поради допуснати нарушения по приложения на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът в производството -„Максима България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от В. Р. С. искове ,с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане на „Максима България“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на сума в размер на 15 000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие на подадения от управителя на магазин „Т-М.“ - Г. Д. сигнал на 23.01.2024 г. за това, че ищецът е откраднал от магазина мъжки парфюм м. „STR 8“ без да го заплати до РУ Г. Д., както и иска по чл. основание чл. 86 ЗЗД да му заплати сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода 23.01.2024 г. до датата на предявяване на иска - 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди от подаване на исковата молба 11.07.2024 г. до окончателното заплащане на обезщетението. Съдебното производство е образувано по искова молба на В. С. за осъждане на „Максима България“ ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 15 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили вследствие на подадения от управителя на магазин „Т-М.“ Г. Д. сигнал на 23.01.2024 г. за това, че ищецът е откраднал от магазина мъжки парфюм м. „STR 8“ без да го заплати до РУ Г. Д., на основание чл. 86 ЗЗД да му заплати сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за забава върху обезщетение за неимуществени вреди за периода 23.01.2024 г. до датата на предявяване на иска - 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от подаване на исковата до окончателното заплащане на обезщетението. Съдът е приел, че от показанията на свидетеля Й. се установява, че към 01.01.2024 г. тя е заемала длъжността управител в магазин „Т-маркет“ в [населено място], собственост на „Максима България“ ЕООД и в началото на месец януари 2024 г., след новогодишните празници, заместник управителя я уведомила, че е открита липса на един парфюм марка „STR8“ на рафта била останала празната му кутия. В този ден обичайният охранител бил в отпуск поради заболяване и го замествал неговия ръководител Е. П.. Установено е, че тя и неин колега П. са гледали записите от камерите и след 1 - 2 дни полицай отишъл в магазина и ѝ казал, че трябва да подадат жалба. Установено е, че свидетелката е написала сигнал и го предала на полицая, но не е посочила конкретно лице, тъй като не познавала човека на записа, не е знаела дали той е откраднал парфюма, а искала да се установи лицето и какво е направило. Съдът е взел предвид и показанията си свидетелят П., който е регионален мениджър на служителите в „Груп-7“ ЕООД и осъществява контрол на служителите, работещи като охрана, включително тези, охраняващи обекти на „Максима България“ ЕООД, според които последният е проверил записите на камерите от 27.12.2023 г., за която дата му било казано, че е извършена ревизия, но не са подали сигнал същия ,тъй като не са задържали лицето с открадната стока, в който случай само съставят протокол и го предават на полицията, но по настояване на полицай се подал сигнал по късно и след това ги викали на разпит. Въззивният съд е кредитирал заключението на приетата по делото съдебна - видеотехническа експертиза, в която вещото лице по предоставените от ответното дружество записи на видеокамери в магазина, находящ се в [населено място] е посочило, че предметите, с които лицето има съприкосновение, снети от кадрите на файл с име „chl6_20240101 173413“ са с малки размери, тъмни на цвят, опаковки с формата на паралелепипед, подобни на опаковка от парфюм марка „STR8“. Вещото лице изтъква, че с оглед отдалечеността на камерата, по-малкия размер на взетите от лицето и заснети от камерата предмети, не могат да се установят и подробно опишат същите тъй като с всяко едно увеличение на кадрите разделителната способност намалява, картината се разфокусира и пикселизира, което влошава качеството на полученото изображение. Вещото лице посочва, че в лявата си ръка лицето държи опаковката и ако е извадил предмета, и го държи в дясна ръка, не се забелязват съответни движения, с който лакътя да бъде изнесен на дясната ръка назад, за да може да прибере предмета във вътрешен или външен джоб. Според вещото лице е възможно да е носел предмета в дясната си ръка и едва след като завива зад щанда, да го сложи в джоба си. По делото са приложени преписка вх. № 1085/2024 г. по описа на РП - Благоевград, вх. № 196/2024 г. по описа на Териториално отделение - Г. Д. (№ ЗМ 44/2024 г. по описа на РУ на МВР [населено място], от който е видно, че на 30.01.2024 г. е издадена заповед от началника на РУ на МВР [населено място] за извършване на проверка за извършено дисциплинарно нарушение и неговият извършител. С постановление от 02.04.2024 г. на РП - Благоевград, ТО - Г. Д. е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена преписка вх. № 1085/2024 г. по описа на РП - Благоевград. Мотивите на прокурора са, че от данните не може да се установи категорично, че на 01.01.2024 г. В. С. е извършил кражба на 1 брой мъжки парфюм от магазин „Т - М.“ - Г. Д.. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че действията на служителите на ответника са насочени единствено към установяване на извършителя на престъпление кражба, подали са сигнал за престъпление, извършено от непознато лице по указания на служител на РУ Г. Д.. Прието е, че подадения сигнал не е имал цел да злепоставят ищеца и в конкретния случай служител на ответника е упражнил право, регламентирано в чл. 56 от Конституцията на РБ да сигнализира компетентните органи за констатирани нередности и за да защити пред държавните институции свои застрашени или нарушени права. В случая установеното по делото поведение на служител на ответника е израз на правото му на жалба и не е противоправно, поради което неговата отговорност за причинените вреди не може да бъде ангажирана. По изложените съображения въззивният съд е отхвърлил предявения иск. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят,чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: когато, лицето подало сигнала за извършена кражба до МВР е с ясно съзнание за това към кого ще бъде отправена проверката за извършено правонарушение н повдигане на евентуално обвинение, макар и да не го е посочил с имената в подаденият сигнал, но от събраните по делото доказателства се установява, че е бил наясно за кое лице става въпрос, то следва ли да се приеме, че макар и по косвен път е налице реализирано увреждане на авторитетът и уронване доброто му име с поддържането на подадения сигнал от жалбоподателя след констатация на полицейски служител за посочването му като евентуален извършител на правонарушението и че съм държавен служител, го представлява на и конкретно предявен срещу мен сигнал за кражба, следва ли въззивният съд да извърши преценка на фактите и да констатира, налице ди е при твърдение в сигнал до органите на МВР за правонарушение чрез косвено посочване на лицето, търпи ли същото това лице увреждане на доброто име, на настъпилите от това последици за лицето, то следва ли се репариране на щетите чрез обезщетение за претърпяните морални вреди, представлява или противоправно поведение подаването на сигнал до орган на властта за извършено престъпление, когато липсват обективно установени факти за неговото осъществяване, носи ли възложителят отговорност по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от лице, на което е възложена работа, при подаване на сигнал до орган на властта в изпълнение на служебните му функции, изключва ди упражняването на правото на сигнал до държавен орган противоправността на поведението, когато сигналът съдържа твърдения за извършено престъпление без фактическа обоснованост, налице ли е злоупотреба с право при упражняване на правото на подаване на сигнал, когато се приписва извършване на престъпление без достатъчна фактическа основа е длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и представлява ли съществено нарушение необсъждането на релевантни доказателства, включително експертно заключение и видеозапис. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси, на соченото от него основание. Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото от значение за спора, тъй като съдът е направил необходимия анализ именно при съобразяване с трайната практика на ВКС. Съдът е обсъдил всички възражения по делото, както и е обосновал своите изводи относно неоснователността на иска въз основа на събраните и сочени от страните доказателства. Въззивният съд е дал отговор по въпросите относими към преценката дали представлява злоупотреба с права поведението свързано с подаване на сигнал до полицията и даването на свидетелски показания в наказателното производство за извършено от ищеца престъпление, в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: от 04.11.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о. на ВКС от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. IV г. о на ВКС и решение от 05.11.2014г. по гр.д.№1734/2014г., трето г.о. В същата се приема, че подаване жалба до прокуратурата с твърдения за незаконни действия на определено лице и молба за съдействие за разрешаване на проблемите, не е противоправно. Посочва се, че за да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличието на определено деяние и на вредоносен резултат, който се намира в причинна връзка с него, така също деянието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени законови разпоредби. Приема се, че такова нарушение би могло да има когато се упражнява определено право, каквото деецът обективно не притежава, но и когато той има право, но го упражнява не по определения ред. Посочва се, че гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни и жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т. е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В практиката на ВКС се приема също така, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя при преценка на обстоятелствата във всеки конкретен случай по справедливост. искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право/противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес. Именно в съответствие с трайната практика на ВКС въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение. Тази практика не е неправилна поради което не следва на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК да се допусне касационно обжалване за да бъде коригирана същата. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените през настоящата инстанция разноски в размер на 50 евро. Предвид изложеното, съдът