Определение № 5846 от 13.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4650/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. против определение № 15654/08.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 9133/2024 г. от ІІ“е“ състав на СГС. Ответникът по жалбата не е представил писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК за прекратяване на делото и е потвърдил постановеното в този смисъл определение на СРС. Съдът е приел, че идентичността на предмета се извежда от обстоятелствената част на исковите молби по двете дела – и в двете производства ищецът желае да получи обезщетение предвид бездействие на главния прокурор да отправи искане за възобновяване на едно и също наказателно дело, поради едни и същи основания за възобновяване, квалифицирани от самия ищец като такива по „чл.422 НПК, чл.127 КРБ, чл.205 НПК, чл.47 ХОПЕС, чл.13 ЕКЗПЧОС, чл.2 МПГПП на ООН“. Тъй като основанията за възобновяване, въз основа на които главният прокурор е следвало да отправи искане по глава ХХІІІ НПК, са очертани с една и съща правна рамка в подадените от Е.М. жалби, бездействието на главния прокурор да предприеме действия по всяка от тези жалби на практика накърнява един и същи правен интерес. Поради това и доколкото е налице съвпадение на периода, в който се твърди, че е настъпило увреждането /ако се приеме, че то е част от предявения иск/, съдът е приел, че има пълен идентитет между двете дела и по-късно заведеното – процесното, е подлежало на прекратяване. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочения въпрос е относно задължението на съда да обсъди всички доводи на страните, представените в тази насока доказателства така, че да реши спора според точния смисъл на закона. Безспорно отговорът на така поставения правен въпрос е положителен, но съдът не се е отклонил от практиката на ВКС в този смисъл. Съдът е обсъдил доводите на страните, но от фактическа страна е приел наличието на идентитет и оттам е направил извод за наличието на предпоставките на чл.126 ГПК за прекратяване на производството по делото. Фактите по спора, относно които се твърди наличие касационно основание, не могат да бъдат такова относно допустимостта на касационното обжалване. Твърди се, че са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК, без да се обосновава наличието на очевидна неправилност, както и кой правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Основанията са посочени бланкетно и не следва да се допуска на това основание касационното обжалване. Водим от горното, състав на ВКС