Определение № 393 от 02.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 825/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 4815/20.12.2016 година на Н. С. Н. от [населено място], приподписана от адв. И. Я.- АК Б. срещу Решение Nо 139 от 22.11.2016 година по В.гр.д. Nо 148/2016 година на ОС-Търговище по чл. 54 ал.2 ЗКИР /ред. ДВ. бр.49/2014 год. / С посоченото решение, въззивният съд е отменил решение на първата инстанция, с което е уважен иска на Н. Н. срещу Б. Т. и Г. Г. по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ ред.до ДВ. бр. 49/2014 год./, като е прието за установено, че към момента на одобрение на КК на [населено място] от 2005 годна ищецът, като собственик на ПИ с идентификатор 73626.502. 75, е собственик на спорните 138 кв.м., погрешно отразени като част от ПИ понастоящем с идентификатор 73626.502. 74, собственост на ответниците поделото, при предходна регулация за времето 1925-1965 година и постановил ново, с което искът на Н. Н. е отхвърлен изцяло. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че с обжалваното решение „въззивният съд се е произнесъл материално-правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС по ТР No 8 от 23.02.2016 година на ОСГК на ВКС, без да е изведен и конкретно формулиран правен въпрос. При липсата на точно формулиран от касатора правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, и възможност такъв да бъде извлечен от доводите на касатора, решаващият съд може да приеме касационната жалба за редовна и същата бъде подложена на процедурата по селекция. В настоящият случай, предвид възраженията и доводите на касатора, въведени с касационната жалба и нейното допълнение за насоката на несъблюдаване на разясненията на цитираното тълкувателно решение, настоящият състав намира, че правният въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК по естеството си касае процесуалния проблем за предмета на иска в производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ ред. до изм. ДВ. бр.49/2014 година / и предмета на доказване в контекста и на Решение No 303 от 14.01.2014 година по гр.д.No 5179/2013 год. на ВКС-ГК I г.о за начина на установяване обема на вещното право на конкретен ПИ, т.е. в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Г. Г. и Б. Т. чрез адв.Н. Ф.- АК Т., с който същите оспорват наличието на законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като решението на въззивния съд е съобразено изцяло с разясненията на посоченото ТР на ОСГК на ВКС.Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- въззивно решение по иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР /стар/. За да отмени решението на първата инстанция, с което искът на Н. Н. е бил уважен, въззивният съд е приел, че имотната граница, заснета по КК понастоящем с РП от 2005 година е тази определена като регулационна граница между двата имота с плана от 1965 година, при действието на ЗПИНМ, който закон установява пряко вещно-правно действие на влезлия в сила регулационен план. Придадените части от парцел V-316 към парцел VII-316 през 1965 година / съответстващи на УПИ X-229 и УПИ IX-499 по плана от 1981 година и съответно на ПИ с идентификатор 73626.502. 75 и ПИ идентификатор 73626.502. 74 / не са собственост на ищеца Н. Н., тъй като същият не е придобил тези права от праводателите си като частен правоприемник, така като твърди с исковата си молба, поради която и няма погрешно заснемане на имота в КК на [населено място]. След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по следните съображения: Изведеният/ доформулиран от съда/ правен въпрос за предмета на спора по исковете по чл. 54 ал.2 ЗКИР/ респ. стара редакция чл. 53 ал.2 ЗКИР/ не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване .За да разреши въпроса дали е налице твърдяното погрешно отразяване на регулационната линия между двата съседни имота, решаващият съд е разрешил преюдициално спора за собствеността на процесните 138-140 кв.м. изследвайки доказателствата за собственост на страната ищец. Искът по чл. 54 ал.2 ЗКИР е положителен установителен иск, което предполага пълно и главно доказване на собствеността на ищеца по иска. Доводите на касатора Н. Н., че следва съдът да базира изводите си само на актовете за собственост на ответника/ т.е. на искането да се каже кой нотариален акт е меродавен/, са в разрез именно с разясненията на ТР No 8 от 23.02.2016 година на ОСГК на ВКС относно предмета на спора, предмета на доказване и доказателствената тежест на страните относно установяване на правно-релевантните за спора факти и обстоятелства. По искането за присъждане на разноски от ответниците по касация: Искането е основателно. При недопускане на касационното обжалване ответниците по касация имат право да поискат от касатора да им възстанови направените за защита разноски в производството. Видно от представения Договор за правна помощ и съдействие Т 0000024387/ 16.02.2017 год. / л. 15/ искането се явява основателно и доказано в размер на заплатената сума от 1000 лв. / хиляда лева/за адвокатска защита. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия