Определение № 758 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4189/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Д., подадена чрез процесуален представител адв. Е. Ф. против решение № 192/18.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 98/2025г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 266/29.11.2024г. постановено по гр.д. № 283/2024г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният от К. П. Д. с ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на несигурност, сриване на имиджа му и доброто му име, тежки отрицателни емоции, повишен стрес, загуба на доверие в обективността на прокуратурата, причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане и приключване на разследването в разумен срок по ДП № 49/2023г. по описа на НСлС. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена. Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че в хода на разследването своевременно и ритмично, без забавяне са извършени множество процесуални действия и е събран значителен по обем доказателствен материал, както и че делото е с фактическа и правна сложност. Не е съобразил, че повече от 2 години по ДП не е извършено нито едно действие по разследването с участието на ищеца, а при извършваните такива с негово участие, той е оказвал пълно съдействие на органите на разследването. Въззивният съд не е обсъдил доводите във връзка с престъплението, за което е привлечен като обвиняем ищеца, а действията на прокуратурата по разследването са насочени към „работно обвинение“ за друго престъпление, за което ищецът не е привлечен като обвиняем. Поддържа също, че въззивният съд не е взел предвид, че до приключване на устните състезания пред него несигурността в правното положение на ищеца не е намерила край, поради което съдът е бил длъжен да прецени този факт съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК в решението си по същество на спора. Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор по касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд приел за установени следните факти: досъдебно производство № 42/2023г. по описа на ТД – Митница Русе /пр.пр. № 1140/2023г. по описа на Районна прокуратура – Габрово/ е образувано на 20.04.2023г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокол за първото действие по разследването – претърсване и изземване в имот, находящ се в [населено място], м. „Ш.", собственост на С. С. Д.-Д., за престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 3 от НК – за това, че на 20.04.2023г. в складова постройка с ид. ............................, находяща се в ПИ с ид. ............................, в м. „Ш.", южно от [населено място], били произвеждани с цел разпространение акцизни стоки – тютюневи изделия в големи размери с цел разпространение. В периода 20.04.2023г. - 07.07.2023г. са извършени разпити на множество свидетели, част от които пред съдия, а други по делегация. На 21.04.2023г. и на 08.06.2023г. са извършени действия по разпознаване на лица. С постановления от 21.04.2023г. в качеството на обвиняеми били привлечени ищецът и С. С. Д. – Д. за извършено престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК. Проведени са разпити на обвиняемите лица и с постановление от същата дата ищецът е бил задържан за срок от 72 часа. На 26.04. и на 27.04.2023г. са извършени огледи на местопроизшествие и на веществени доказателства. На 03.05.2023г. е възложена и на 10.05.2023г. представена дактилоскопна експертиза. На 12.05.2023г. и на 19.05.2023г. са назначени две технически експертизи, чиито заключения са представени съответно на 29.06.2023г. и на 06.06.2023г. В периода м. май-м. юни 2023г. са направени искания по чл. 159а от НПК и такива за разкриване на банкова тайна, съответно са предоставени разрешения от съда и е приобщена получената въз основа на тях информация. С Постановление от 17.07.2023г. на прокурор при РП – Габрово досъдебното производство е изпратено по компетентност на ОП – Габрово, доколкото в същото е прието, че с оглед събраните до този момент доказателства са налице такива за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК /наличие на трайно структурирано сдружение, в което са взели участие, освен обвиняемите лица, и други лица/, което е подсъдно като първа инстанция на окръжен съд. В ОП – Габрово досъдебното производство е образувано под № 856/2023г. В периода м. май-м. август 2023г. по делото са били назначени и изготвени четири експертизи – физико-химични и съдебнооценъчни. На 29.06.2023г. са назначени две съдебно-технически експертизи, изготвени съответно на 17.10.2023г. На 06.10.2023г. е изготвено искане за разкриване на данъчноосигурителна информация, съответно дадено разрешение от съда на 12.10.2023г. и на 15.11.2023г. същата получена от НАП. С постановление от 26.07.2023г. на прокурор при ОП – Габрово към материалите по пр.пр. № 856/2023г. са присъединени тези по пр.пр. № 1059/2023г. поради относимост на предмета на разследване по последната с този по първата. Изготвяни са множество справки до различни институции, мобилни оператори и др., както и са събрани множество писмени доказателства. С Постановление от 19.09.2023г. на Б. С. – и.ф. главен прокурор на Република България разследването по досъдебното производство е възложено на следовател от НСлС и заведено под нов номер ДП № 49/2023г. по описа на НСлС. Основанието е разпоредбата на чл. 194, ал. 2, изр. второ вр. ал. 1, т. 4 от НПК – делото се отличава с фактическа и правна сложност. В периода м. октомври 2023г. – м. юли 2024г. са изискани приобщените веществени доказателства, съответно са извършени огледи на същите. С Постановления от 15.04.2024г. са назначени комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза и компютърно-технически експертизи със срок за изготвянето им до 14.06.2024г. След молба на вещото лице от 12.06.2024г., с Постановления от същата дата са удължени с два месеца сроковете за изготвяне и представяне на експертните заключения с мотиви за голям обем на изследваната информация, повишена сложност в анализа, включително вследствие наличието на криптирани /кодирани/ данни. Заключенията на компютърно-техническите експертизи са представени на 20.08.2024г. На 23.08.2024г. са проведени разпити на свидетели. В периода 30.08.2024г. – 02.09.2024г. са изискани справки за регистрирани преминавания на лица през ГКПП на страната, включително на чужди граждани. Установил, че за целия период на разследване срокът на същото е бил удължаван с шест постановления на съответния прокурор с по два месеца, последно срокът на разследване е удължен до 20.10.2024г., след изготвянето на доклади по чл. 203, ал. 4 от НПК. По време на досъдебното производство, освен редица произнасяния на съда по чл. 159а от НПК, по искания за разкриване на банкова тайна по ЗКИ и на данъчна и осигурителна информация по реда на ДОПК, са налице и такива по взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение, включително по негово искане. Присъединявани са други прокурорски преписки. Извършвани са справки и провеждани разпити на лица във връзка с водено досъдебно производство за извършена кражба на част от иззетите по разследването веществени доказателства. Наказателното производство не е спирано, възобновявано или прекратявано. Няма спор, че същото не е приключило към датата на устните състезания във въззивното производство. Съобразил, че по делото е представена Актуална оценка на психичното състояние на ищеца и са събрани гласни доказателства за установяване на твърдените от него вреди. С Постановление от 23.10.2024г. на прокурор при ОП – Габрово са отменени взетите по досъдебното производство спрямо двамата обвиняеми мерки за неотклонение поради изтичане на сроковете по чл. 234, ал. 8 от НПК /поради изтичане на повече от година и шест месеца от привличането им за тежко умишлено престъпление/. Въз основа на тези факти от правна страна въззивният съд приел, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, която националните съдилища са длъжни да съобразяват. Посочил, че нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, а в практиката на ЕСПЧ – че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, включително – задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи. Отчел в тази връзка, че развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси. При преценката си за разумността на релевантния период, приложил принципните критерии: фактическа и/или правна сложност на делото; поведение на жалбоподателя /и поведението на другите страни/; поведение на съответните компетентни държавни органи и значение на делото за лицето. В конкретния случай по първия критерий – общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му – от събраните доказателства приел, че на 21.04.2023г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК по ДП № № 42/2023г. по описа на ТД - Митница Русе, преобразувано под № 49/2023г. по описа на НСлС, висящо към момента на подаване на исковата молба и приключване на устните състезания във въззивното производство. Съобразил, че до датата на подаване на исковата молба /на 20.06.2024г./ са изминали една година и два месеца, а към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция – още единадесет месеца, или период от общо две години и един месец, в който разследването по досъдебното производство не е приключило. Отчитайки установеното от фактическа страна, че с Постановление от 17.07.2023г. на наблюдаващия прокурор при РП-Габрово с оглед установените в хода на разследването при извършеното претърсване в складовото помещение вещи, явяващи се предмет и средство за извършване на престъпление, и проведените разпити на установените там лица, чужди граждани, са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК – участие в организирана престъпна група на обвиняемите и други лица, създадена с цел извършване на престъпления по чл. 234, ал. 3, т. 3 вр. ал. 2 от НК /разпространение на тютюневи изделия в големи размери, като случаят е немаловажен/; с Постановление от 27.07.2023г. прокурор при ОП-Габрово е приел да наблюдава досъдебното производство за престъпления по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 3, т. 3 вр. ал. 2 от НК; изхождайки от естеството на подлежащите на установяване факти по посочените престъпни състави и необходимостта от тяхното анализиране и правна оценка, обосновал правен извод, че делото е с висока фактическа и правна сложност. Съобразил, че на установяване подлежат участниците в групата, начина на структуриране, целите и начина на функциониране на същата, както и всички обективни признаци на престъпните състави. С оглед на това събирането на доказателства за посочените престъпления посочил, че изисква повече време, като изминалия период не е необоснован от гледна точка на разумната продължителност. Освен това взел предвид, че в хода на разследването своевременно и ритмично, без да е налице забавяне, са извършени множество процесуални действия и е събран значителен по обем доказателствен материал – извършени са претърсване и изземване на вещи; разпознавания на лица; привлечени са двама обвиняеми и е проведен разпит на същите; проведени са разпити на множество свидетели, включително пред съдия и по делегация /което също изисква технологично време/; извършени са огледи на местопроизшествие и на веществени доказателства; назначени са десет експертизи, само две от които няма данни да са изготвени. Съобразил, че срокът за изготвяне на същите е бил удължен с още два месеца от разследващия орган, но видно от техния предмет и поставените задачи, същите са със значителна сложност и подлежащия на изследване материал е с голям обем. През целия период на провеждане на разследването изтъкнал, че са правени искания по чл. 159а от НПК, за разкриване на банкова тайна по ЗКИ и на данъчна и осигурителна информация от различни съдилища в страната, изисквани са справки от редица държавни и частноправни субекти, за приобщаването на всички които по делото също е било необходимо време. Присъединена е друга прокурорска преписка. Отбелязал, че фактическата и правна сложност на делото е наложила няколкократно удължаването на срока за извършване на разследването по реда и при спазване на чл. 234, ал. 3 от НПК. Необходимостта от последното удължаване на разследването приел за обоснована с оглед приобщаване на изискани справки по водено досъдебно производство за кражба на веществените доказателства по разследването, на справки от търговски банки в страната и от Гранична полиция за преминаващи лица, имащи отношение към воденото разследване, приобщаване на неизготвените две експертизи, провеждане разпити на новоустановени свидетели. През целия период на висящност на наказателното производство съобразил, че то не е спирано, възобновявано или прекратявано. Въз основа на така проследеното развитие на досъдебното производство, въззивният съд приел, че по делото не се установяват действия или бездействия на органите по разследването и на Прокуратурата на Република България, с оглед правомощията на наблюдаващия прокурор по чл. 196, ал. 2 от НПК непосредствено да следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок, които да са довели до обективно забавяне на воденото досъдебно производство, поради което не е нарушено правото на ищеца, в качеството му на обвиняем, на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Изтъкнал, че този извод следва от материалите по досъдебното производство и установеното, че всички процесуални действия и действия по разследването са предприемани от разследващия орган, респ. от наблюдаващия прокурор, своевременно, ритмично, без забава и в рамките на удължените срокове по чл. 234, ал. 3 от НПК. За неоснователно в тази връзка приел оплакването на жалбоподателя, че след 07.08.2023г. до датата на предявяване на исковата молба по него не са извършвани никакви процесуално-следствени действия, доколкото в този период от време са изготвени и приобщени няколко експертизи, извършени са огледи на веществени доказателства, проведени са разпити на свидетели, изискани са справки и са приобщавани писмени доказателства. Обосновал съответно недоказаност на твърденията на ищеца за неразумна продължителност на досъдебното производство, опровергани от събраните по делото писмени доказателства и установената от същите хронология на действията по разследването и процесуалните действия. Изтъкнал, че определящо при извършване на преценка за разумност е балансът между интересите на лицето възможно най-бързо да се сложи край на несигурното му положение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство, а в случая фактическата и правна сложност на воденото разследване за посочените по-горе престъпни деяния и значителният обем на събрания доказателствен материал налагат задълбочена и прецизна оценка от страна на разследващите органи с оглед гарантиране на обществения интерес. Въз основа това заключил, че не е налице необосновано забавяне на воденото срещу въззивника досъдебно производството, нито нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, поради което искът за ангажиране обективната отговорност на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е неоснователен, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът К. П. Д. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като формулира материалноправни въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че установяването на съдебна практика по тях е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ Какви са критериите за определяне на разумен срок, когато в рамките на едно досъдебно производство, по което лице е привлечено в качеството на обвиняем за едно престъпление, се извършват действия по разследване и по друго престъпление, за което същото лице няма повдигнато обвинение? 2/ Следва ли въззивният съд да съобрази всички факти и обстоятелства за наличието или липсата на достатъчно доказателства за престъпен сговор, за който обвиняемото лице не е привлечено в качеството на обвиняем, но Прокуратурата оправдава наличието на „разумен срок“ за водене на разследването с действия по разследването, насочени към събиране на доказателства именно за това престъпление, за което лицето изобщо не е привлечено в качеството на обвиняем? 3/ Съставлява ли нарушаване на правото на едно лице воденото срещу него разследване да бъде приключено в разумен срок и възпрепятства ли достъпа му до съд воденето на разследване за престъпления, които съставляват „работни обвинения“ и по които същото лице не е привлечено като обвиняем? Сочи, че първият и вторият въпроси са разрешени по делото в отклонение с приетото в решение от 15.07.1982г. на ЕСПЧ по делото Екле срещу Федерална Република Германия; решение от 13.07.1983г. на ЕСПЧ по делото Ц. и Щ. срещу Швейцария; решение от 26.07.2001г. на ЕСПЧ по делото К. срещу Полша; решение № 66 от 02.04.2015г. по гр.д. № 5813/2014г. на ВКС, III ГО; решение № 222 от 15.03.2021г. по гр.д. № 120/2020г. на ВКС, IV ГО; решение № 320 от 27.12.2016г. по гр.д. № 2403/2016г. на ВКС, IV ГО и определение № 3223 от 26.10.2023г. по гр.д. № 1031/2023г. на ВКС, III ГО, както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното: Всички въпроси са поставени от касатора на плоскостта на оплакването му, че по образуваното ДП по описа на НСлС по отношение на него е повдигнато обвинение за едно престъпление /по чл. 234, ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК/, а действията на Прокуратурата нарушаващи правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, са насочени към разследване на друго престъпление поради установена връзка между делата /по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК– участие в организирана престъпна група на обвиняемите и други лица, създадена с цел извършване на престъпления по чл. 234, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2 от НК/, за което по отношение на ищеца няма повдигнато обвинение. В практиката на ВКС се прави разграничение между случаите, когато лицето е обвиняемо по едно престъпление, а по друго – не е привлечено в това качество. Така в решение № 33/27.01.2025г. по гр.д. № 380/2024г. на ВКС, III ГО и решение № 425/01.12.2015г. по гр.д. № 3143/2015г. на ВКС, IV ГО е прието, че вредите от наказателното преследване се търпят от момента, в който лицето е узнало, че производството е насочено срещу него за конкретно престъпление, което само то би могло да извърши. Ако по отношение на ищеца е повдигнато обвинение само за едно престъпление, а по друго – не е привлечен като обвиняем, то вредите, които може да претендира по чл. 2б от ЗОДОВ, са само за забавянето на производството по това обвинение, по което има качеството на обвиняем. В случая твърдението на касатора е за забавяне на производството по досъдебното производство поради данни и разследване на престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК – „участие в организирана престъпна група“, за което не му е повдигнато обвинение. Организираната престъпна група по дефиниция по чл. 93, т. 20 от НК е структурирано трайно сдружение, включващо три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Или, това престъпление няма признаци, които да сочат само и единствено ищеца, като негов извършител. А твърдението, че по това престъпление по отношение на ищеца не е повдигнато обвинение, но разследването по него нарушава правото му на разглеждане и решаване на досъдебното производството за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, изключва общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, определящ приложното поле на касационното обжалване. Разследването на престъпление, за което ищецът не е привлечен в качеството на обвиняем не е обусловило решаващата правна воля на въззивния съд, нито крайното произнасяне по делото. Задължението на прокурора и на разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в НПК срокове е въздигнато в основополагащ принцип в наказателното производство гарантиращ разглеждането и решаването на делата в разумен срок /чл. 22, ал. 2 от НПК/. Сроковете за извършване на разследването са уредени в чл. 234 от НПК – при фактическа и правна сложност разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в шестмесечен срок от деня на образуването му. При фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи този срок до 12 месеца. Ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко удължаване се съобразява с фактическата и правната сложност на делото /чл. 234, ал. 3 от НПК/. За да отговори на критериите за обективност и конкретност в преценката дали правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и за да обоснове извод, че в случая, досъдебното производство не е надхвърлило предвидените в чл. 234 от НПК срокове, въззивният съд е проследил обстойно хронологията на производството; на действията по разследването и предприетите от властите процесуални действия, за които приел, че са били методични, експедитивни, ритмични, без допуснато бездействие и необосновано забавяне; отчел високата правна и фактическа сложност на делото, извършените множество процесуални действия и събран значителен по обем доказателствен материал; обстоятелството, че делото не е било в застой, не е било спирано, възобновявано или прекратявано, въз основа на който анализ достигнал до извод, че по делото не са установени действия на компетентните органи, които да са довели до обективно забавяне на воденото досъдебно производство, съответно и до нарушаване на правото на ищеца, в качеството му на обвиняем, на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Именно с оглед гарантиране на обществения интерес приел, че балансът между интересите на лицето възможно най-бързо да се сложи край на несигурното му положение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство, а в случая значителният обем на събрания доказателствен материал изискващ задълбочена и прецизна оценка от страна на разследващите органи изтъкнал, че изключва извод за неразумност на продължителността на разследването от 2 години и 1 месец от образуването на ДП до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. При преценката си, въззивният съд е отчел спецификата на казуса, при която обосновал, че фактическата и правна сложност на разследването оправдават удължаването на процесуалните срокове и не водят до извод за неразумно дълъг срок на наказателното производство, по което ищецът е привлечен като обвиняем, а прокурорът е направил необходимото, за да обезпечи ритмичното и своевременно извършване на необходимите следствени действия. Съобразил е също, че в прерогативите на Прокуратурата е преценката за наличие на предпоставките за обединяване на две или повече дела поради връзка помежду им и необходимост за разкриване на обективната истина съгласно чл. 217, ал. 1 от НПК и че тази преценка не подлежи на контрол от гражданския съд. В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение