Определение № 345 от 08.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2734/2016 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. В. К., чрез адв. А. П. Т., срещу въззивно определение № 196/15.04.2016 г., постановено от Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 150/2016 г. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и искат неговата отмяна. Въззивният съд, като потвърдил определението на първата инстанция, прекратил производството по отрицателния установителен иск на Р. В. К. против съпруга й Т. К. К. и неговите взискатели по образувано изпълнително дело от 2013 г. – Е. Х. Я. – А. и Национална агенция по приходите ТД Б.., за това, че Т. К. не е собственик на недвижим имот, предмет на изпълнението. Съдът е приел, че ищецът се явява трето на изпълнението лице, искът е по чл. 440 ГПК и е на разположение само на третото невладеещо имота лице. В случая няма спор, че ищецът владее вещта. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроси относно правната квалификация на иска и, ако третото за изпълнението лице е предявило иск по чл. 124 ГПК, съдът може ли да го квалифицира по чл. 440 ГПК, съответно процесуална пречка ли е, ако това трето лице владее имота; следва ли чл. 506 ГПК да се тълкува разширително, като се приеме, че ако е недопустимо предявяване на иск от съпруга–недлъжник за по-голям дял, то недопустимо е и и предявяване на иск за еднолична собственост върху целия имот. Касаторът счита, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последният от правните въпроси – по тълкуването на чл. 506 ГПК е извън съображенията на въззивната инстанция да постанови крайния резултат, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Във връзка с квалификацията на исковете е налице трайна съдебна практика, че тя се определя от съда, въз основа на фактическите твърдения на ищеца, и в случая съдът е изходил от изложените правопораждащи юридически факти, петитум, страни и правен интерес, изяснен от страната в нарочна молба. Въпросът дали всяко трето лице или само това, което не владее имота, има правен интерес от иска по чл. 440 ГПК, е от значение за постановения резултат, като е налице противоречива съдебна практика, включително по реда на чл. 290 ГПК. Във връзка с това е образувано Тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСГТК. До постановяване на тълкувателно решение, производството по настоящото дело следва да бъде спряно, както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, съдът