Определение № 1743 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 368/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение № 1243 от 19.10.2022г по в.гр.дело № 856/2022г. на Софийски апелативен съд в частта ,с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр.д.2650/2021г на Софийски градски съд за присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 10 000 лева, по иск на П. Г. П. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. До размера на исканите 200 000 лв. искът е отхвърлен и Софийски апелативен съд е потвърдил решението,понастощем влязло в сила като необжалбано от ищеца. Ищецът П. Г. П. е претърпял вреди от незаконно обвинение в извършване на тежко наказуемо престъпление от общ характер, прекратено от Спезиализираната прокуратура в досъдебна фаза .Обвинен е ,че като длъжностно лице - митнически инспектор в ТМУ Свиленград е участвал в организирана престъпна група и е извършил престъпление по чл.321,ал.3 ,пр.2 ,пр.4 т.2 във вр ал.2 НК. Наказателно преследване е осъществено за периода 13.12.2015-21.03.2019г,при мярка за неотклонение „парична гаранция” и забрана за напускане на стрната. Повдигнатото обвинение е в областта на професионалната реализация на ищеца, който от началото на 2016г е загубил работата си, макар и не по причини ,пряко свързани с наказателното преследване. До м. март 2017г е бил регистриран като безработен. Същият е с висше икономическо образование ,бил е с чисто съдебно минало.Съобразно установената фактическа обстановка, като е отчел над тригодишната продължителност на наказателно производство–раздледване в досъдебна фаза,обвинението в тежко наказуемо престъпление, звършено в длъжностно качество и в сферата на професионална реализация на ищеца при професия ,към която обществото има завишени изисквания за почтеност, е съобразено ,че сериозно е уронен авторитета ,засегната е личната чест и достойнство.Като е приел и кредитирал събраните гласни доказателства за отражението на обвинението и разгласяването му върху самочувствието, психиката, социалната и семейна среда, съгласно критериия в чл.52 от ЗЗД. Софийски апелативен съд на свой ред е достигнал до извод,че сумата от 10 000 лева е най-адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди при обществено икономическите условия в страната. Въззивният съд е съпоставил този размер на обезщетението с установена практика на ВКС, за аналогични случаи. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос, обоснован като липса на мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите.Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 от ТР№3/2004г на ОСГК, т.к част от претендираните неимуществени вреди се оспорват като пряка и непосредствена последица от обвинението. Поддържа се ,че решението е в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г.,основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл първо ГПК по правния въпрос как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост „Противоречието е и с реш № 159 от 2019г по гр.д 89/2019г на ВКС Трето г.о, реш. № 281 от 2018г .по гр.д № 582/2018г, ІV г.о на ВКС, реш. №311/2018г по гр.д №300/2017г, ІV г.о на |ВКС. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По въпрос за прилагане на критерия в чл. 52 ЗЗД в процесуалноправен и материалноправен аспект са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г, както и при отговор на същите въпроси в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС - решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о,реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о ,реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш.№150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о, реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о. на ВКС и др. Част от тази установена практика съставляват и решенията,приложени към изложението.Обжалваното въззивно решение не противоречи на устоновената практика на ВКС по поставените въпроси.Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението.Тази преценка е обективирана в обжалвания акт. Софийски апелативен съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер в съответствие с установената практика на ВКС.Това са тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност ,наложените мерки за неотклонение, отражението им върху психиката ,здравето, начина на живот, социалната, професионалната реализация и всички значими за личността аспекти в конкретния случай. Наказателното преследване срещу ищеца,тогава на 41 годишна възраст е продължило 3години и 3 месеца, обвинението е злепоставящо, засяга сферата на професионална реализация. Размерът и аспектите на произтеклото злепоставяне са преценени конкретно. Преценката по същество е намерила място в мотивите на обжалваното решение,обективирана като решаваща дейност по изискуемия начин,обсъдени са и доводите на Прокуратурата,включително по въпроса за причинната връзка, която е налице по отношение на вредите,които съдът е приел за настъпили. По отношение на част от претендираните вреди са приети за основателни възраженията на ответника.Не е установено твърдяното от ищеца увреждане на здравето му.Преценена е вредата от конкретното обвинение, обсъдени са обстоятелствата и са изложени мотиви по кръга въпроси ,свързани с прилагане критeрия на чл. 52 ЗЗД. Касаторът не обосновава основание по специалния критерии на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Проявената вреда има своите степени,включително в зависимост от това дали се касае за обвинение в престъпление по служба при длъжности,за заемането на които обществото и законът са по-взикателни, или за злепоставяне на обществени и политически фигури ,за повдигнати обвинения спрямо лица, заемащи постове в структури на законодателната ,изпълнителната или съдебната власт,за изборни длъжности при местно самоуправление или лица отговорни за управлението на публични средства. Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание в тези случаи, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен предвид различните обстоятелства, които съдът задължително взема предвид, поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, ако такъв не е изрично привързан към определени указани предпоставки на преценката съгласно установената вече съделна практика на ВКС.Разяснение кога има противоречие съгласно чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени драстично различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е дадено в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС. В установената практика по реда на чл.290 ГПК понастощем трайно е изтъквано, че аналогичните случаи следва да се обезщетяват равностойно, което изискване следва и от съдържанието на обеществения критерии за справедливост. В приложените към изложението на ищеца три решения от практиката на ВКС не е налице сходство,което да обоснове възприемане на по-ниска степен на увреждане при ищеца, съответно занижаване на обезщетението по установения в практиката критерии. Ищецът П. е заемал длъжност,към която обществените очаквания и професионални изисквания са завишени,при него е налице професионална реализация в насоката ,свързана с обвиненията. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.