Определение № 311 от 27.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 307/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Амбиенсдизайн БГ“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 605 от 15.09.2022 г. по в.ч.т.д. № 517/2022 г. на Варненския апелативен съд. Ответникът по частната касационна жалба – „Евро студио“ ООД, [населено място] – депозира отговор, оспорващ основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 2591 от 26.05.2022 г. по т.д. № 659/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на настоящия жалбоподател срещу решението на окръжния съд на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният състав е приел, че с разпореждане № 2100/28.04.2022 г. на Варненски окръжен съд е оставена без движение въззивна жалба с вх. № 10013/26.04.2022 г., с указания за формулиране на конкретно искане към въззивната инстанция и за внасяне на държавна такса в размер от 1740.21 лв. Връчването на разпореждането се е осъществило по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК на посочената във въззивната жалба електронна поща, като съдът е приел, че е налице потвърждаване на получаването на разпореждането с указания съгласно чл. 41а, ал. 2 ГПК със съобщение, изходящо от посочената във въззивната жалба електронна поща на 09.05.2022 г.. С оглед тази дата, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 16.05.2022 г., без същите да са изпълнени, поради което е приложена и правната последица -връщане на жалбата. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е посочил, че не е доволен от постановеното определение, което обжалва, като е интерпретирал установените данни по спора. Заявил е, че е налице чл.280, ал.1,т.3 ГПК,чийто текст е възпроизвел. Формулирал е въпросите: „1. За да бъде приложена разпоредбата на чл.41а, ал. 2 ГПК и съобщението да е редовно връчено, следва ли адресатът използвайки електронна поща /имейл/ и изпращайки електронно съобщение /имейл/ до съда да е обозначил авторството на имейла по ясен и недвусмислен начин? За да бъде редовно прилагането на чл. 41а, ал. 2 ГПК, имейлът до съда следва ли да е подписан с квалифициран електронен подпис или друго средство за електронна идентификация, или е достатъчно авторът /адресат/ да обозначи името си, като изпише двете си имена в края на електронното съобщение?“ „2. В случай, че в имейлът изпратен от адресата до съда съгласно чл. 41а, ал. 2 ГПК липсва обозначаването /ясно и недвусмислено/ на автора на електронното съобщение чрез използване на калифициран електронен подпис или друго средство за електронна идентификация, или с обозначаване името на автора края на електронното съобщение, то връчването по чл. 41а, ал. 2 ГПК следва ли да се счита за редовно, респективно в тази хипотеза имейлът от адресата до съда – има ли автор /съдържа ли волеизявление/ и кой е той, след като не може да се установи от данните съдържащи се в електронното съобщение?“, „3. Електронно съобщение/имейл/ обозначаването /ясно и недвусмислено/ на автора на електронното съобщение чрез използван квалифициран електронен подпис или друго средство за електронна идентификация, или с обозначаване името на автора в края на електронното съобщение представлява ли документ и ползвали се с формална доказателствена сила?“ и „4. Електронно съобщение /имейл/ изпратено чрез електронна поща без обозначаването /ясно и недвусмислено/ на автора на електронното съобщение чрез използван квалифициран електронен подпис или друго средство за електронна идентификация, или обозначаване името на автора в края на електронното съобщение представлява ли неподписан електронен документ и следва ли да се преценява като редовно доказателство за връчване на книжа по чл. 41а, ал. 2 ГПК от съда?“. Други доводи не са развити. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Съобразно така изведената по тълкувателен път дефинитивност настоящият състав намира за неосъществени предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Първите два въпроса касаят установяване на авторството на изпратено съобщение по електронна поща, което не е подписано с квалифициран електронен подпис, в хипотезата на чл. 41а, ал. 2 ГПК, за да се счете връчването на съдебните книжа за редовно. Тези въпроси не удовлетворяват общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация, тъй като нито са разгледани от въззивния съд, нито са обусловили решаващите му изводи. Частният касатор не е формулирал относим въпрос относно предпоставките за приложението на чл. 38, ал. 3 ГПК, като в мотивите на обжалвания акт не са налице каквито и да е съображения или изводи относно авторството на изпратеното на 09.05.2022 г. съобщение. Извън изложеното, въпросите са с фактически характер, предпоставят изследване на обстоятелства, които са относими към правилността на акта, което не е предмет на настоящето производство. Въпроси трети и четвърти са свързани с доказателствената сила на електронното съобщение в гореописаната хипотеза. Същите не могат да обосноват общото селективно основание с аргумента, че касаят правилността на обжалваното определение и са израз на несъгласието на частния касатор с изводите в него. И по тези въпроси липсват формирани решаващи изводи на състава. Дори,обаче, да бъдат приети за релевантни посочените въпроси страната не е развила каквито и да било доводи, свързани със соченото като текст основание съобразно изискванията на неговия фактически състав, разяснен със задължителна тълкувателна практика – т. 4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. Извън това, налице е и формирана константна практика на ВКС по приложението на чл. 38, ал. 3 ГПК и чл. 41а, ал. 2 ГПК в относимата хипотеза- напр. определение по т.д. № 174/22 г. на 1 ТО и определение № 60381/03.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 3997/2021 г. на III гр.о. на ВКС, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Още повече, че въззивното определение е изцяло в съответствие с тази практика. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение