Определение № 2098 от 13.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 737/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба С. И. и Я. Д. срещу въззивно решение № 270/15.10.2025 г. по в. т. д. № 323/2025 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решение № 135/2024 г. по т. д. № 201/2022 г. на Окръжен съд Пазарджик, поправено с решение № 58/2025 г. по т. д. № 201/2022 г., и са отхвърлени предявените от ищците касатори срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на последното да им плати обезщетения в размер от по 66 667 лв. /заявени в частичен размер от 200 000 лв./ за причинени им неимуществени вреди от смъртта на сина им А. Я. И.. Касаторите, чрез упълномощения от тях процесуален представител, оспорват въззивното решение с твърдения за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, задължаващи съда да обсъди задълбочено, пълно и всестранно събраните по делото доказателства и установените чрез тях релевантни факти. Заявяват оплакване, че съдът е неглижирал начина на придвижване на пострадалия пешеходец, както и обстановката, при която е реализиран сблъсъкът – паркиран в близост до мястото на инцидента автомобил, около който е имало група хора, задължаваща водача, причинил ПТП, да намали скоростта на управляваното от него МПС. Поддържат че, при тези обстоятелства необоснован се явява изводът на въззивния състав, че се касае за случайно събитие. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират в въпроси относно формиране на вътрешното убеждение на съда при спазване правилата на формалната логика съгласно чл. 12 ГПК; относно задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице в съвкупност с всички други доказателства и наличието на задължение на съда да възприеме заключението на вещото лице при решаване на даден въпрос, за изясняване на който са необходими специални зания; относно възможността съдът да постанови решението си въз основа на предположения; дали неправомерното поведение на един от участниците в движението освобождава останалите участници от задължението да предприемат мерки за предотвратяване на ПТП; относно задължението на съда при наличие на противоречия между експертизите, които са приети по делото, да допусне изслушването на повторна експертиза. Заявява се твърдение, че по формулираните въпроси е налице задължителна и казуална практика, на която решението на въззивната инстанция противоречи. Зададени са и други, въпроси, които изискват проверка за правилност на въззивното решение. Двамата жалбоподатели претендират постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Заявяват и претенция за заплащане на разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В условие на евентуалност оспорват размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответникът по касация „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД оспорва съвместната касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и липсата на предпоставки тя да бъде селектирана с цел извършване на касационен контрол на въззивното решение. Формулира искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Съвместната касационна жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявени от С. И. и Я. Д. претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на суми от по 66 667 лв. /частично заявени размери от по 200 000 лв./ - обезщетение за причинени им неимуществени вреди вследствие смъртта на техния син А. Я. И. като пешеходец, настъпила вследствие ПТП на 03.06.2022 г. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е счел за безспорно установено между страните настъпване на вредоносния резултат, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по отношение на л.а. марка и модел „Ауди А6“ с рег. № СА 3130 НА - застрахователна полица № BG/23/121002181641 със срок на валидност от 30.07.2021 г. до 29.07.2022 г. Не е спорен и фактът, че вследствие настъпило на 03.06.2022 г. ПТП е починал А. И. – син на ищците. Като спорен момент по делото съдът е очертал наличието на виновно поведение от страна на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. № СА 3130 НА – А. С. С., и причинна връзка между неговото противоправно поведение и причинената вреда. Кредитирайки приетите по делото съдебноавтотехническа експертиза, допълнителна и тройна такава, съставът на апелативния съд е възприел следната фактическа обстановка: на 03.06.2022 г. в тъмната част /около 22 ч./ на денонощието автомобил марка „Ауди “ модел „А6“ с рег.№ СА 3130 НА, управляван от А. С. С., се е движил по път 1-8 извън населено място в посока от [населено място] към [населено място] със скорост 81 км/ч при разрешена 60 км/ч., а пешеходецът А. Я. И. е предприел пресичане, напречно на път 1-8, като внезапно е навлязъл в траекторията на автомобила. Съдът е отрекъл наличието на причинно-следствена връзка между поведението на шофьора и настъпилия инцидент, доколкото е дал вяра на експертизите, че при идентичен механизъм последният би настъпил и при движение на автомобила с разрешената скорост от 60 км/ч. Като неоснователни е квалифицирал оплакванията на ищците относно допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неуважаване на искане за изслушване на още една автотехническа експертиза /наименована от процесуалния им представител „арбитражна“ експертиза/, доколкото анализът на трите експертизи, съпоставимо и с гласните доказателства, според съда води до извод, че навлизането на пострадалия на пътното платно е било в опасната зона за спиране на лекия автомобил, независимо от това дали автомобилът се е движел с превишена скорост или с разрешената такава – 60 км/ч. В заключение въззивният съд е преценил, че не би могла да бъде ангажирана функционалната отговорност на застрахователя при липса на основния елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – наличие на виновно поведение от страна на водача на засрахованото при ответника МПС, или дори и да е налице нарушение от негова страна на правилата за движение по пътищата, то по-конкретно липсва причинна връзка между виновното противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС и настъпилата вреда, поради което е счел претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за неоснователна. Не се явява удовлетворена сочената предпоставка за директен контрол на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. В практиката на ВКС е разяснено, че това е квалифицирана форма на неправилност, която следва да е установима само след запознаване с мотивите на решението без присъщата на касационното производство проверка за правилно приложение на материална или процесуална правна норма, както и обоснованост на решаващите мотиви. В задължение на касатора, а не на съда е да заяви конкретно проявленията на този порок. В случая това не е сторено, а касаторите са се задоволили да посочат основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК само декларативно, като го свържат директно с оплакванията си за обикновена неправилност на атакуваното решение, изискващи проверка на установените факти и събраните доказателства, което е недопустимо в производството по селекция. В корелация с оплакванията за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и оттам постановяване на необосновано въззивно решение е въпросът, касаещ задължението на съда да назначи повторна експертиза, когато е налице противоречие между изготвените по делото експертни заключения относно значението на превишената скорост на автомобила, причинил сблъсъка с пешеходеца, опасната зона за спиране и допълнителният път, който пострадалият ще измине за времето, в което същият би стигнал до мястото на удара при движение с разрешената скорост от 60 км/ч. В изложението се сочи противоречие с т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. В изпълнение на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., и в изпълнение на задълженията на касационната инстанция да постанови законосъобразен акт въпросът следва да бъде уточнен в следния смисъл: “Когато приета по делото експертиза не дава точен отговор на поставените задачи, съдът има ли задължение съгласно чл. 201 ГПК да постави допълнителна задача на експерта, или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти?“. Касационна проверка следва да бъде допусната, за да се установи дали въззивният съд е процедирал в съгласие с разрешението, дадено в т. 3 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС и доразвиващата го практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК. В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите С. И. и Я. Д. следва да представят доказателства за платена държавна такса в размер на 1 363, 62 евро. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС