Определение № 50520 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1157/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД “ОЗК Застраховане” АД срещу въззивно решение № 134 от 14.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 462/2021г на Апелативен съд Варна, с което e потвърдено решение № 230/16.07.2021 г. по т. д. № 356/2021 г. на Окръжен съд Варна за осъждане на касатора да заплати на И. П. А. сумата 31 362, 22 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени щети на автобус „Мерцедес 412 Д” вследствие настъпило на 07.12.2017 г. застрахователно събитие в [населено място] – пожар на микробус „Мерцедес 313 ЦДИ”, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при дружеството касатор.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 390, ал. 2 КЗ и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Съдът следва ли да приеме заключението на вещото лице, определило стойността на запазените части на МПС при тотална щета, определени като цена при изкупуване за скрап?“

2. „В случай на тотална щета на МПС, когато са налице видимо запазени части и агрегати на МПС как следва същите да се оценят?“

3. „При оценка на запазените части при условие, че останките на тежко увредено МПС са продадени за определена стойност, то тази стойност ли следва да се приеме за запазени части или вещото лице в хода на делото следва да ги оцени и коя стойност съдът следва да приеме?“

4. „Следва ли ответникът да докаже в процеса кои са запазените части от автомобила при тотална щета, след което вещо лице да определи стойността на всяка от тях или съдът следва да приеме запазените части като процент от действителната стойност на автомобила на база условната експертна оценка на вещото лице?“

5. „Когато е налице икономически тотална щета и собственикът не прекрати регистрацията на МПС съгласно КЗ и възстанови автомобила си, следва ли застрахователят да дължи като обезщетение цялата действителна стойност?“

6. „Длъжен ли е застрахователят да представи документ на собственика, че ще ликвидира щетата като „тотална“, за да може да се прекрати регистрацията на МПС-то и, ако не е представил такова уведомление, изпада ли в забава?“

7. „При наличие на тотална щета по смисъла на Кодекса за застраховане на МПС как следва да се определи стойността на запазените части?“

8. „Длъжен ли е собственикът на МПС, което е „тотална щета“, да изпълни задължението си по чл.18 от Наредбата за излезлите от употреба МПС (НИУМПС) и да предаде останките на специализиран център за разкомплектоване или може да се възползва от запазените части на автомобила и да ги реализира на вторичния пазар?“

Касаторът поддържа, че поставените от него въпроси са съществени и имат значение за точното прилагане на закона и за уеднаквяване на съдебната практика. Счита, че към момента липсва установена трайна съдебна практика по тях и, че са налице съдебни актове, постановени при съществени противоречия. С депозираната касационна жалба се търси окончателно произнасяне на Върховния касационен съд по правните въпроси от значение за единството, сигурността, точното прилагане на закона и развитието на правото. Алтернативно се поддържа, че решението е очевидно неправилно поради неприлагане на закона в пълнота с оглед неприспадане от действителна стойност на автомобила на стойността на запазените му части. Заявява се становище, че изводите на въззивния съд са правилни относно началния момент на изпадане на застрахователното дружество в забава, а именно датата на представяне на удостоверение за прекратена регистрация поради „тотална щета“.

При заявените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като исковете бъдат отхвърлени поради тяхната неоснователност и недоказаност в поддържаните и уважени от Апелативен съд Варна размери. Моли се за присъждане на сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация И. П. А. е подаден отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на жалбата до касационен контрол и в евентуалност се оспорва основателността на същата. Отбелязва се, че касаторът не е представил противоречива съдебна практика, нито е релевирал неясна или противоречива правна норма, което да налага промяна на създадената съдебна практика. Поддържа се правилно установен размер на „тотална щета“ при отчитане на обстоятелството, че обезщетението трябва да бъде определено като се приспадне стойността на запазените части. Прави се позоваване на заключенията на вещи лица, според които стойността на запазените части зависи от търсенето на конкретните резервни части и разпространението на съответния модел автомобил, като в случая не е установен пазарен интерес към увредения модел автомобил и неговите части, а и поради пожара те не са били в търговски вид. Оспорват се твърденията, че стойността на запазените части не е била правилно определена и, че е налице процесуално нарушение, свързано с недопускане на тричленна съдебно-автотехническа експертиза.

ЕТ „Хрис – Х. П.“ не ангажира становище по касационната жалба на застрахователното дружество, на което е конституиран да помага.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производството е образувано по предявен от И. П. А. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането срещу ЗАД “ОЗК Застраховане” АД за заплащане на 1 000 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца автобус „Мерцедес 412 Д“ вследствие настъпило на 07.12.2017 г. застрахователно събитие в [населено място] – пожар от микробус „Мерцедес 313 ЦДИ“, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника. В последното съдебно заседание по делото е допуснато изменение на предявения иск до размера на 31 362, 22 лева.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд изцяло е потвърдил осъдителното решение на първоинстанционния съд. Приел е за осъществен фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ – възникнал пожар поради техническа неизправност на микробус, собственост на застраховано при ответното дружество лице. Установил е нарушение на задължението му да поддържа микробуса в добро техническо състояние, което обуславя както неговата отговорност, така и отговорността на застрахователното дружество да обезщети имуществените вреди на собствения на ищеца автобус, настъпили в причинна връзка с пожара. Размерът на дължимото обезщетение съдът е определил при съобразяване с изслушаните по делото експертизи и е приел, че нанесените щети се припокриват със законовата дефиниция за „тотална щета“ на чл. 390, ал. 2 КЗ. От приетата средна пазарна цена на пострадалия автобус съставът е приспаднал стойността на запазените части, които могат да се изкупят за скрап.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до директен и факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените от съда и страните процесуални действия, събрани доказателства и установени факти, характерен за същинския касационен контрол за законосъобразност. Неправилността следва да е изводима директно от мотивите на съдебното решение. Позоваването на очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната с аргументация извън мотиви за неправилност на съдебния акт, каквато липсва в настоящия случай. От касатора е направено смесване на основанията за достъп до касационен контрол и касационните основанията по чл. 281 ГПК.

Формулираните от касатора въпроси първи, втори, трети, четвърти, пети и седми могат да бъдат обобщени като въпроса относно реда и критериите за определяне в хода на съдебния процес на размера на запазените части при наличие на тотална щета. Въпросите нямат характера на правни по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същите представляват твърдения за допуснати процесуални нарушения – необсъждане на доказателства, недаване на отговор на доводите на страните, отсъствие на мотиви, несъответствие на съдебното решение с действителното искане. Такива евентуални пороци на въззивното решение (за които отсъства преценка да са налице в настоящия случай) могат да бъдат обсъждани при допуснато касационно обжалване, но не са основания за допускането му. Следва да се разграничават основанията за касиране на решението от основанията за осъществяване на факултативния касационен контрол. Формулировката на въпросите разкрива и несъгласието на касатора с изводите на вещите лица относно стойността на запазените части /особено със заключението на повторната съдебно-автотехническа експертиза/, според които поради липсата на търсене на части от подобно МПС и негодността им за повторна употреба вследствие на пожара обусловят единствено възможния извод за реализация на финансовата им стойност чрез предаване за скрап.

Въпроси шести и осми също не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са хипотетично зададени без връзка с мотивите на въззивния съд. Те касаят произнасянето на състава по акцесорната претенция за началния срок на забавата на застрахователя, но не са обусловили решаващите мотиви на съда относно размера на дължимото обезщетение. Наредбата за излезлите от употреба МПС, с която се определят изискванията за събирането, транспортирането и третирането им и изискванията към пусканите на пазара моторни превозни средства, материали и компоненти за тях, и в частност изискването на чл. 18 от същата, не е норма, приложена от въззивния съд към спорното материално право.

Следва да бъде посочено и, че липсва обоснована специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК коя правна норма се нуждае от тълкуване с оглед трудности по прилагането й, или поради натрупана съдебна практика по прилагането й /по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, която вече не е актуална, или е погрешна, следва да бъде създадена нова. Касаторът е представил единствено практика на Районен съд Варна, Окръжен съд Варна и Апелативен съд Варна, но не и практика на ВКС.

При изхода на спора и предвид заявеното от ответника по касация искане на основание чл. 81 ГПК на същия се дължат разноски в доказания по делото размер, а именно 1 350 лв. – адвокатско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС