Определение № 267 от 04.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 496/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Агрополизем“ЕООД срещу разпореждане № 23/01.02.2023 г. по в.ч.т.д. № 309/2022 г. на Апелативен съд– Велико Търново, с което е върната частната касационна жалба на дружеството срещу определение № 396/30.11.2022 г. по същото дело на ВТАС. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение. Иска се отмяна на въззивното разпореждане и връщане на делото за администриране на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане е прието, че частната касационна жалба срещу определение № 396/30.11.2022 г. по в.ч.т.д. № 309/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което се потвърждава определение № 213/ 20.10.1022 г. по т.д. № 109/2022 г. на ВТОС за допускане на замяна на обезпечителна мярка по реда на чл.398, ал.2 ГПК, е недопустима. Частната жалба е неоснователна. Производството по в.ч.т.д. № 309/2022 г. на ВТАС е било образувано по частна жалба на дружеството срещу определение на ВТОС, с което е била уважена молба на ответника по иска за замяна на допуснато в полза на частния жалбоподател обезпечение по висящия иск – запор на банкови сметки, със залог на пари в размер на претендираната по делото сума. Постановеното от окръжния съд като първа инстанция определение е по чл.398, ал.2 ГПК. То подлежи на обжалване по реда на чл.396 ГПК. Тъй като ВТОС е уважил молбата по чл.398, ал.2 ГПК, то не е налице хипотеза по чл. 396, ал.2, изр.2 и 3 ГПК – за пръв път въззивният съд да уважи молбата за замяна на обезпечителните мерки. Препис от частната жалба на ищеца срещу акта на ВТОС е бил връчен на ответника и производството пред ВТАС се е развило с участието на двете страни, поради което определението на ВТАС по чл.396, ал.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение