Определение № 3389 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4947/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. В. П. срещу решение № 932 от 05.07.2023 г. по гр. дело № 802/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 454/17.12.2021 г. по гр. дело № 340/2020 г. на Окръжен съд – Перник и като краен резултат са отхвърлени предявените от Я. В. П. срещу „ДЕМИ ТРЕЙД“ ЕООД и Д. Д. П. искови претенции по чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД за разкриване на относителна симулация и прогласяване нищожността на привиден договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том .., рег. № ..., дело № ../20.. г. от 14.04.2014 г., прикриващ договор за дарение с дарител „ДЕМИ ТРЕЙД“ ЕООД, представлявано от Я. В. П., и надарен Я. В. П. по време на брака му с Д. Д. П., който брак е прекратен със съдебно решение, влязло в сила на 20.04.2018 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението към касационната жалба касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя въпроси, които частично преформулирани от настоящата инстанция са: 1. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка, като изложи мотиви кои от доказателствата кредитира и кои не кредитира, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните? За този въпрос се сочи противоречие с решение №24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о., както и с Постановление № 7 от 1965 г. на Пленума на ВС – в т. 1 и т. 2; 2. Каква e същността на правоотношенията между страните по повод придобиване на спорното право на собственост върху имота и начинът на разкриване на симулацията с представените договори, представлява ли „обратно писмо“ пълен обратен документ?; 3. Налице ли е недопустимо решение, когато съдът не е обсъдил и установил характера на дисимулативната сделка? Сочи противоречие с решение № 204/21.09.2011 г. по гр.д.№1212/2010 г., III г.о., решение № 172/02.03.2010 г. по гр.д. № 62/2009г.. IV г.о. на ВКС, решение № 420/21.12.2012 г. по гр.д.№187/2012 г.. III г.о. на ВКС и др. Ответникът по касационната жалба Д. Д. П. взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Исковото производство по предявените по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, и чл.17, ал.1 ЗЗД искове е образувано, след като са отделени от първоначално заявената искова претенция от Я. В. П. срещу Д. Д. П. с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 23, ал.1 СК за оборване презумпцията за съвместен принос. Въззивният съд подробно е обсъдил изложените твърдения на ищеца в последващите му молби, адресирани до съда. Приел е, че с първата молба /л. 6 от делото/ Я. П. е заявил, че по време на брака му с ответницата е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, които е построен след реализиране на правото на строеж-предмет на сделка, оформена в нотариален акт №148, том I от 11.04.2014г., със страни: продавач: „Деми трейд“ ЕООД, чрез управител и представляващ дружеството Я. В. П. и купувач -Я. В. П. като физическо лице. Ищецът е посочил, че поради висящо производство с предмет съдебна делба на процесния имот за него е налице правен интерес да предяви иск за оборване на съвместния принос. С последваща молба /л.99 от делото/ Я. П. е заявил, че сделката покупко-продажба, оформена с нотариален акт №..., том .. от 11.04.2014г. е привидна, като се позовава на нейната относителна симулация и сочи, че прикритата сделка е дарение. С трета молба /л. 155 от делото/ Я. П. изрично е поискал от съда на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД да бъде разкрита относителната симулация и да бъде прогласен за нищожен по отношение на ответниците договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 148, том ..., рег. № ..., нот. дело № .../.. г. като привиден, прикриващ дарение на право на строеж на недвижим имот. При така установеното въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на ответницата за недопустимост на първоинстанционното решение поради произнасяне по непредявен иск, като е приел, че макар и в доклада на първата инстанция да е посочен един иск, съдът е дал указания, респ. разпределил е доказателствената тежест съобразно твърденията в исковата молба и е разгледал претенцията като два съединени иска. От събраните писмени доказателства въззивният съд е приел, че на 11.04.2014 г. „Деми Трейд“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството Я. П., е продало на Я. П.-в негово лично качество правото на строеж на съответния обект за сумата от 6 238, 60 лева, като към тази дата последният е бил в брак с Д. П., прекратен впоследствие с влязло в сила решение на 20.04.2018 г. За установяването на действителната воля на страните при сключването на договора за покупко-продажба въззивният съд е обсъдил представеното по делото „обратно писмо“, според което дружеството „Деми Трейд“ ЕООД, чрез представителя Я. П., е дарило на Я. П. в лично качество посоченото в нотариален акт № ... право на строеж върху имота и изрично е указано, че сделката за покупко-продажба, обективирана в нотариалния акт е привидна, не са плащани суми, както и че страните не са целяли ефекта на продажбата, а действителната им воля е била дарение. Извел е от правна страна, че „обратното писмо“ (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ, който съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и действителната им воля. Посочил е също, че ако страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единият съпруг, другият следва положението му - материалноправно и процесуално, включително при доказването на симулацията. Приел е, че изключение от тази принципна постановка е налице, когато сделката е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг, като намалява имуществото му - тогава той има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при доказването, респ. за оспорването на симулацията, какъвто е и настоящият случай. Поради това е посочил, че в случая обратното писмо е непротивопоставимо на ответницата и има значение на „начало на писмено доказателство“ за разкриване на симулацията спрямо нея. По възражението на ответницата, че обратното писмо е съставено за нуждите на процеса въззивният съд е изследвал и представените писмени доказателства, от които декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху процесния имот, подписана включително от ищеца Я. П., който декларирал, че е придобил имота чрез „покупка“ и е собственик на 1/2 част от него. Обсъдил е и това, че с първоначално заявената искова претенция Я. П. е считал сделката, обективирана в процесния нотариален акт, за покупко–продажба и едва с последваща молба от 20.01.2020 г. по делото е заявил твърдението си, че всъщност продажбата била привидна. Отчел е, че обратното писмо е подписано от едно и също лице – Я. П., веднъж като едноличен собственик на капитала на „Деми Трейд“ ЕООД и веднъж в лично качество като „надарен“, изразявайки волята и на двете страни. Позовавайки се на трайна практика на ВКС относно косвените доказателства, въззивният съд е приел, че в случая се опровергава съдържанието на обратното писмо и че първоинстанционният съд не е разгледал всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, респ. не е преценил, че установеното с тях, се намира във взаимна и логическа връзка, която води до извод, че продажбата е действителна и не прикрива дарение. Поради изложеното въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни и като е отменил първоинстанционното решение в тази част, е отхвърлил исковите претенции с правно основание по чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: За да се допусне касационно обжалване, е необходимо да бъдат установени кумулативно общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Общата предпоставка изисква формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Поставените от касатора въпроси са обусловили волята на въззивния съд, но не е налице никоя от посочените допълнителните предпоставки. По първия въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждането и решаването на делото следва да се отбележи, че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г., както и трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК, в т.ч. и цитираното от касатора решение №24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о., въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения и оплаквания на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В случая въззивният съд е съобразил посочената практика и е извършил самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни обстоятелства, обсъдил е подробно всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора. Несъгласието на касатора с правните изводи на съда не е основание за допускане до касационно обжалване. Само за пълнота следва да се отбележи, че цитираната от касатора практика по ППВС №7/27.12.1965 г. е по тълкуване на отменен процесуален закон, поради което същата не може да обоснове допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият въпрос изисква изследване на правилността на съдебния акт, респ. направения от въззивния съд анализ на доказателствата, което не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че е налице формирана практика на ВКС за правната характеристика на обратното писмо като пълен обратен документ и на начало на писмено доказателство - решение №206/21.08.2011 г. по гр.д. № 1338/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 464/16.06.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 763/04.02.2011 г. по гр.д. № 356/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 775/22.11.2010 г. по гр.д. № 929/2009 г. на ВКС, I г.о. и др., която настоящият състав изцяло споделя и която е съобразена от въззивния съд. По третия въпрос, касаещ недопустимост на обжалваното решение, настоящият състав намира следното: В постоянната практика на Върховния касационен съд е прието, че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Така недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран – например, когато решението е постановено след оттегляне или отказ от иска; когато въззивната инстанция е постановила решение по същество, макар че жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. В случая не са налице основания, които да обуславят недопустимост на въззивното решение, а също така и противоречие с цитираната от касатора практика. В посочените решения по чл. 290 ГПК е прието, че искът за установяване нищожността на привиден договор (чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД) е различен от иска за разкриване на прикритата сделка (чл. 17, ал. 1 ЗЗД) при относителна симулация, поради което съдът не може да прогласи за нищожна сделка само поради симулативността ѝ, а следва да прецени дали се касае за абсолютна или относителна симулация. Респективно, ако приеме, че е налице относителна симулация, съдът следва да установи характера на прикритата сделка и да съобрази в решението си настъпилите от нея правни последици. Прието е, че във всички случаи съдът е длъжен да изследва намерението, действителната обща воля на страните за сключване на договора и неговото предназначение, динамиката на правоотношенията и да съобрази всички правнорелевантни факти към датата на постановяване на решението. В настоящия случай въззивният съд е изследвал действителната воля на страните /собственикът на дружеството и същото лице в лично качество/ за сключването на договора и неговото предназначение, изложил е мотиви по доказателствата, събрани с представеното „обратно писмо“, и е приел, че при тяхната съвкупна преценка не може да се направи обоснован извод за наличието на симулация, поради което и с решението си е отхвърлил предявените искове. В този смисъл при извеждане на правния си извод за неоснователност на исковите претенции въззивната инстанция е установила, че не е налице прикрита сделка и по този начин е съобразила посочената практика. Предвид изложеното, настоящият състав намира соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за неосъществено. По отношение на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се посочи, че не е достатъчно касаторът единствено да се позове на това основание, но следва и да обоснове неговото наличие, като посочи практика на ВКС, в която според него законът е тълкуван неточно или която се нуждае от осъвременяване. В случая, при съблюдаване на постановките на Тълкувателно решение № 1/2009 Г. на ОСГТК на ВКС, и по-конкретно т. 4 не може да се направи изводът, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане от закона, доколкото нито допринасят за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, нито предполагат осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените отношения, или могат да доведат до развитие на правото. При тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,