Определение № 88 от 23.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1354/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1887 от 16.10.2013 год., по в.т.д. № 1595/2013 год., изменено в частта за деловодните разноски с решение на същия съд № 152 от 21.01.2014 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на СГС № 8682/ 27.12.2012 год., по гр.д.№ 10583/2011 год., в неговата отхвърлителна част, е уважен предявения от Роза М. М. срещу касатора, като ответник, пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 70 000 лв. до 110 000 лв. и е потвърден първоинстанционния съдебен акт в останалата му част, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 09.05.2010 год., до окончателното и изплащане и деловодни разноски от 11 927.69 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определени за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното и материалното право: 1 .” Може ли с формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция да се тълкува разширително правна норма, като се въвеждат задължения към правни субекти, каквито законодателят не е предвидил?”; 2. “ Какъв е смисълът на чл.48 КЗ, предвид легалната дефиниция на израза “установяване и свобода на предоставяне на услуги ?”; 3.” Как трябва да се определи справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, критерии ли е за определяне на същото “икономическата конюнктура в страната”, въведен с практиката на ВКС и как следва да се прилага същия в условията на икономическа криза ?, Има ли значение, вкл. като ориентир за размера на обезщетенията за неимуществени вреди лимитът на отговорност на застрахователя ” 4. “ Може ли без да са спазени изискванията на ТР № 7/78 год. на ВС съдът да приеме валидно застрахователно правоотношение, без изрично да са изследвани посочените в т.3 и т.4 въпроси и неправилно ли решението на съда, когато не е съобразено с цитираното тълкувателно решение ?” и 5. “ Налице ли е съпричиняване на вредата, от страна на пострадалия, ако не е знаел, че с действията си се поставя в повишен риск ? Знанието като възможност за правилно възприятие на обективната действителност, засяга ли вината и в този см. съпричиняваното деяние, трябва ли да е виновно?”. По отношение на първия и втория от поставените правни въпроси се поддържа селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид формираната по реда на чл.290 и сл.ГПК неправилна и противоречива съдебна практика, свързана с приложението на чл.260, ал.2 КЗ, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ и за правомощията на ГФ по удостоверяване съществуването на застрахователно правоотношение. Като израз на селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, въведено по отношение на останалите правни въпроси са цитирани ППВС № 4/68 год., ППВС № 7/ 78 год. и ППВС № 17/63 год., както и постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 532/24.06.2010 год., по гр.д.№ 1650/90 год. на ІІІг.о.,№ 377/22.06.2010 год., по гр.д.№ 1381/2009 на ІV г.о., № 832/10.12.2010год., по гр.д.№ 593/10год. на ІІІ г.о., № 302/ 04.10.2011 год., по гр.д.№ 78/2011 год. на ІІІ г.о. и № 179 от 08.09.2010 год.,п о гр.д.№ 656/2008 год. на ІІ т.о.. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на точно и ясно формулирани правни въпрос и алтернативно- по основателността на въведените касационни основания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обстоятелството, че предмет на същата е материалноправен въпрос, свързан с валидността на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” в хипотезата на неплатени от застрахования разсрочени вноски от застрахователната премия, при фингирано връчване на предупреждение за прекратяване на застрахователния договор, чрез инкорпорирането му в текста на застрахователната полица и неизпълнено от застрахователя задължение по чл.294, ал.1 КЗ, поставен под т.2 с разпореждане на Председателя на ВКС от 03.11.2014 год. за разрешаване от ОСТК на ВКС, поради съществуващо по същия противоречие в практиката на ВКС, въз основа на което е образувано и тълкувателно дело № 1/2014 год., налага правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.292 ГПК за спиране на производството по делото. Водим от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС