Определение № 355 от 18.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 28.08.2017г. по гр.д.№321/2017г. на ОС Бургас, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ. Жалбоподателят – П. на РБ,, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът В. Г. Т., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. Възззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил П. на РБ, [населено място], [улица], да заплати на В. Г. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от привличането му като обвиняем по ДП № 04-687/2013 г. по описа на РУП – Б., ДП № 1765/2013 г. по описа на РП – Б. и НОХД № 85/2015 г. по описа на БРС, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо, вр. чл.130, ал.2 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 20.08.2015 г. присъда № 79/08.05.2015 г. по НОХД № 85/2015 г. по описа на РС Бургас. Установено е по делото от приложените като доказателства НОХД № 85/2015 г. по описа на РС Буртас и ВНОХД № 454/2015 г. по описа на ОС Бургас, че В. Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо, вр. чл.130, ал.2 НК за това, че на 17.06.2013 г., чрез нанасяне на юмручни удари по лицето, стомаха и гърдите, е причинил на Ч. М. лека телесна повреда, изразяваща се в оток с драскотина по лицето, кръвонасядане на лява ушна мида и областта зад нея, кръвонасядане по тялото, ранички по лява длан, вследствие на което са причинени болки и страдания, като деянието било извършено по хулигански подбуди. Констатирано е, че В. Г. е задържан на 17.06.2013 г. за 24 часа, продължени от прокурора на 72 часа, след което спрямо него е била взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която с определение от 09.08.2013 г. по ЧНД № 3429/2013 г. на БРС е изменена в по–лека такава „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв., потвърдена с окончателно определение от 15.08.2013 г. по ВЧНД № 767/2013 г. на ОС Бургас, т.е. ищецът е бил задържан за времето от 17.06.2013 г. до 15.08.2013 г. С присъда № 79/08.05.2015 г. по НОХД № 85/2015 г. на РС Бургас В. Г. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо, вр. чл.130, ал.2 НК – причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди и е оправдан по повдигнатото му обвинение, като същота е потвърденоа от въззивния съд с решение № 170/20.08.2015 г. по ВНОХД № 454/2015 г. на ОС Бургас и е влязла в законна сила на 20.08.2015 г., т.е. воденото наказателно преследване е продължило за периода от 17.06.2013 г. до 20.08.2015 г. Въззивният съд е счел, че предишните осъждания на ищеца несъмнено са повлияли на доброто му име, чест и достойнство, но това обстоятелство не означава, че същите не могат да бъдат накърнени с незаконното обвинение и оттам да е неоснователен иска за тяхната обезвреда, а е от значение за размера на обезщетението (в този смисъл – Решение № 112/ 14.06.2011 г. по гр.д.№ 372/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК). Съдът, анализирайки доказателствата по делото, е приел, че в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение и неправомерното му задържане в ареста, В. Г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошено психично здраве и емоционален стрес, поради нарушаване на правото на лична свобода и неприкосновеност, на правото му на личен и семеен живот и посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Прието е, че в резултат на първоначалното обвинение Г. неоснователно е бил задържан в ареста на за период от 17.06.2013 г. до 05.07.2013 г., както и в Затвора – Б. за период от 05.07.2013 г. до 15.08.2013 г., т.е. общо за два месеца, за което време неправомерно е било ограничено правото му на лична свобода и неприкосновеност, както и незачитане на правото му на личен и семеен живот. Съдът е съобразил също продължителността на воденото срещу ищеца наказателното производство (досъдебно и съдебно) за период от две години и два месеца, който не се явява неразумен според стандартите на ЕСПЧ, като делото в съдебна фаза се е развило пред две инстанции и е приключило в рамките на 5 съдебни заседания, в които ищецът се е явявал лично. Вземейки предвид всички обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение и спазвайки принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД въззивният съд е приел, че справедливият паричен еквивалент на причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 5 000 лв. и за този размер предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен, като за разликата до претендираните 14 000 лв. е отхвърлен. В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване П. на РБ поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правни въпроси от значение за спора: за критериите при определяне справедливо обезщетяване за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, по въпроса дали социално-укоримото поведение на ищеца, изразяващо се в противоправни действия на ищеца, довили до засягане личността на пострадало трето лице, които се намират в причинно- следствена връзка са основание за приложение на чл.5 ЗОДОВ и необходимо ли е за приложение на чл.5, ал.1 и 2 ЗОДОВ ищецът да е бил осъден с влязла в сила присъда за противоправното си поведение, в случая представляващо престъпление от частен характер/ или е достатъчно да се установява от доказателствата по делото. Позовава се на ТР№3/2005г. на ОСГК на ВКС, ППВС№4/1968г. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.5 ЗОДОВ. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпросите за приложението на чл.52 ЗЗВ, във вр.с чл.5 ЗОВОД, а именно: следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване да се отчете противоправното поведение на ищеца, представляващо престъпление от частен характер, за което не е бил осъден с влязла в сила присъда, но се установява от доказателствата по делото, както и съставлява ли основание за приложение на чл.5 ЗОДОВ социално-укоримото поведение на ищеца, изразяващо се в противоправни действия, довили до засягане личността на пострадало трето лице, които се намират в причинно- следствена връзка с проведеното наказателното преследване, на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК/ред.Дв.в.бр.47/2009г./. Предвид изложените съображения, съдът