Определение № 60435 от 06.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3016/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 297554 от 26.03.2021 г., подадена от П. Г. Д. и М. Г. Х., чрез адвокат Г. Г. от САК, срещу въззивно Решение № 261121 от 18.02.2021 г. по в.гр.д.№ 11925/2013 г. на Софийски градски съд, с което e отменено Решение от 30.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 32020/2012 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. П. К. срещу П. Г. Д. и М. Г. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат притежаван от ищеца на основание наследствено правоприемство недвижим имот, а именно: апартамент № *, находящ се в жилищна сграда – блок 15-23, вх. Д, на шести етаж, построен върху държавна земя – местност Ц., ул. Л. К.” № 15-23 в [населено място], със застроена площ 65,27 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 14 и заедно с 0,677 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, и е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на П. Г. Д. и М. Г. Х., че Х. П. К. е собственик на гореописания имот, като ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението върху имота. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 142 ГПК, довело до нарушаване на правото на защита на една от страните в процеса. В изложение към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправен въпрос, касаещ приложенито на чл. 142, ал. 2 ГПК, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Насрещната страна Х. П. К., в депозиран отговор, чрез адвокат Н. Т. от САК, изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Въззивният съд е приел за установено следното: Съгласно нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 73/1981 г., Б. М. С. е признат за собственик на процесния апартамент № 94. По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване № 134/1986 г., д.№ 1432/1986 г. на Нотариус при СРС – П. П., съгласно който на 03.07.1986 г. Б. М. С. е продал на Г. П. Д. същия апартамент № 94. Видно от писмо с изх.№ 15871 от 29.12.2012 г. на Служба по вписванията, АВп, в Стара архива на СРС нотариален акт с посочено дело № 1432/1986 г. няма подреден по реда. Б. М. С. е починал на 26.07.1996 г. и е оставил за свой наследник по закон А. М. М., негова сестра. Последната е починала на 16.12.2006 г. и за свой наследник по закон е оставила ищеца Х. П. К., неин първи братовчед (син на сестра на баща й). Съгласно удостоверение за наследници № 11 от 14.02.2013 г. Г. П. Д. е починал и негови наследници по закон са съпругата му Л. С. Д., починала на 18.06.1994 г., и ответниците низходящи от първи ред – М. Г. Х. и П. Г. Д.. С решение от 10.06.2011 г. на СРС, 62 състав, по гр. д. № 4790/2007 г. по исковете, предявени от Х. П. К., е прогласена нищожността на завещателното разпореждане на А. М. М. в полза на Р. М. Ц., с което е завещан процесния апартамент № *. Със същото решение е уважен и предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 108 ЗС и ответницата по този иск Р. М. Ц. е осъдена да предаде на Х. П. К. владението върху имота. Решението е влязло в законна сила на 24.06.2011 г. От съдържанието на протокол за въвод въз владение от 29.05.2012 г. е установено, че ЧСИ М. П. (рег.№ 851 на КЧСИ; район на действие СГС) е извършил въвод във владение в процесния недвижим имот, с който във владение на същия е въведен ответникът П. Г. Д.. От страна на ответниците в производството не са оспорени твърденията на ищеца, че процесният недвижим имот се владее освен от ответника Д., и от неговата сестра и ответник в производството – М. Х., чрез нейния брат. С влязло в законна сила на 15.06.2020 г. съдебно решение № 5081 от 08.07.2019 г. по гр.д.№ 2815/2019 г. по описа на СГС, 19 състав, е признато за установено по предявените от Х. П. К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2 пр. 2 и пр. 3 ЗЗД срещу П. Г. Д. и М. Г. Х., че сключеният на 03.07.1986 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот между Б. М. С., като продавач, и Г. П. Д., като купувач, с предмет апартамент *, находящ се в жилищна сграда бл. 15-23, вх. Д, ет. 6, „З.”, [улица], заедно с избено помещение № 14, заедно с 0,677% идеални част и от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт № 134, том VІ, дело № 1432/1986 г. на Нотариус при СРС – П. П., е нищожен като сключен при липса на съгласие и липса на изискуемата от закона форма. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство № 182/2011 г. на нотариус С. П. (район на действие – СРС) Х. П. К. е признат за собственик на основание наследство на процесния апартамент № *. От правна страна е прието, че в производството по делото всяка от страните се легитимира със съответния титул за собственост – ищецът с издаден през 2011 г. констативен нотариален акт, установяващ правата му върху процесния апартамент по силата на наследствено правоприемство, а ответниците – с нотариален акт за покупко-продажба от 1986 г., купувач по която сделка е техният баща Г. Д., както и с качеството си на универсални правоприемници по закон на последния. С влязло в сила решение № 5081 от 08.07.2019 г. по гр.д.№ 2815/2019 г. на СГС, ГО, 19 състав, е отречена легитимацията на ответниците в производството, доколкото сделката, въз основа на която извеждат противопоставяното на ищеца свое право на собственост, е прогласена за нищожна поради липса на изискуемата от закона нотариална форма и поради липса на съгласие на продавача за сключването на договора. Ответниците в производството не противопоставят на ищеца друго годно правно основание за осъществяваното владение на процесния апартамент. В хода на първоинстанционното производство не са подадени отговори на исковата молба, а в първото /и единствено/ по делото открито съдебно заседание пред СРС ответниците не са заявили възражения, че притежават правото на собственост върху имота на друго придобивно основание. Ето защо на изследване е поставен въпросът установил ли е ищецът в производството своето право на собственост на заявеното придобивно основание. От представените по делото писмени доказателства, обсъдени от въззивния съд, е прието за установено, че правото на собственост върху апартамент № * е принадлежало на Б. М. С. (което и не се оспорва от ответниците), като след смъртта на последния, негов наследник по закон е А. М. М., негова сестра. След смъртта й на 16.12.2006 г. А. М. М. е оставила за свой наследник ищеца Х. П. К., който по силата на наследяването е придобил правото на собственост върху апартамент № *. Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС неправилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, поради което в тази част решението на СРС е отменено, а искът – уважен, като е признато правото на собственост на ищеца, а ответниците са осъдени да му предадат владението върху имота. Касационно обжалване на така постановеното въззивно решение не може да бъде допуснато по поставения от касаторите процесуалноправен въпрос, касаещ приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК. Видно от данните по делото, искането за отлагане на съдебното заседание на 21.01.2021 г. е било мотивирано с невъзможност на пълномощника на ответниците да се яви поради счупване на горния край на лакътната кост, за което е представен болничен лист. Приетото от въззивния съд, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК изисква кумулативно и страната, и пълномощника й, да са възпрепятствани да се явят поради особено непредвидено обстоятелство, е съобразено с трайно установената практика на ВКС, включително цитираните от касаторите Решение № 157 от 30.03.2012 г. по гр.д.№ 209/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 52 от 27.03.2014 г. по гр.д.№ 4448/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 80 от 14.04.2015 г. по гр.д.№ 5732/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 140 от 05.04.2013 г. по т.д.№ 756/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Отсъствието на кумулативно изискуемите основания за приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК обосновава извод, че правото на защита на касаторите не е накърнено от въззивния съд. С оглед изхода на настоящото производство, касаторите дължат разноски за защитата на ответника пред ВКС, които са доказани в размер на сумата 500 лв. (л. 15). Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение