Определение № 3440 от 17.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1460/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Алианц България“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 143 от 20.10.2023 г. по в. т. д. № 121/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която след отмяна на Решение № 54 от 06.12.2022 г. по т. д. № 60/2021 г. на Окръжен съд – Габрово в обжалваната от ищцата М. К. К. част, настоящият касатор е осъден да заплати на М. К. К. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат й Т. К. К. при пътно транспортно произшествие, реализирано на 29.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2020г. до окончателното й изплащане. В частта, с която искът на тази ищца е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до 100 000 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е нищожно, респективно - неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „По същество, с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разширява ли се кръгът на лицата, имащи право на обезщетение от смърт на лице при ПТП или се признава правото на лица, извън посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69г. да получат обезщетение, „когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка“ т. е., когато „най-близките на починалия“ са други лица, извън съпруг, деца, родители ?“;

2. „Какви са критериите, за да бъде определена изключителната емоционална връзка между починалия и претендиращия, който основава материалната си легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на свой близък на Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като трайна и дълбока ?“;

3. „При частично влизане в сила на първоинстанционното решение, този факт освобождава ли въззивният съд от задължението при определяне на действителния размер на търпените вреди да изследва събраните в хода на процеса доказателства ? До каква степен и в какви насоки е необходимо решаващият съд да изследва характера и продължителността на връзката приживе между починалия и претендиращия, който основава материалната си легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на свой близък на Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с оглед преценка на действително търпените вреди, респективно определяне на размера на застрахователното обезщетение ?“;

4. „Какви са критериите за определяне на претърпените болки и страдания от претендиращия, който основава материалната си легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на свой близък на Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като значително надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, при преценка на размера на дължимото застрахователно обезщетение ?“;

5. „Необходимо ли е решаващият съд при преценка на търпените морални болки и страдания от смъртта на близък, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, да съобразява и традиционните и обичайните за българското общество отношения на привързаност и обич семейни отношения, при определяне на размера на застрахователното обезщетение ?“;

По така формулираните въпроси се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: ППВС № 4 от 25.05.1961 г.; ППВС № 5/24.XI.1969 г.; Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; както и решения на ВКС по: т. д. № 387/2008 г. на II т.о.; гр.д. № 574/2010г. на III г.о.; т.д. № 795/2008 г. на II т.о.; т.д. № 299/2011г. на II т.о.; т.д. № 1275/2019г. на II т.о.; т.д. № 1199/2015 на II т.о. и т.д. № 2503/2017 г. на II т.о.

Основанията по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК не са аргументирани, поради което се преценяват като бланкетно заявени.

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обосновано с твърдение за явно несъответствие в изводите на въззивния съд при възприемането на фактите по делото, както и с липсата на мотиви досежно обективираните изявления на съда, а също така и с наличието на грубо несъответствие с данните на сетивното възприятие, логическите правила и положения на науката и практиката. Твърди се, че при извършения анализ на критериите, имащи значение за определяне на обезщетението, Апелативен съд - Велико Търново е направил алогични изводи относно установяването на дълбока и трайна връзка между ищцата и брат й, както и че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не се е съобразил с конкретните обстоятелства по делото, имащи съществено значение при съблюдаване на принципа за справедливост.

Ответникът по касационната жалба – М. К. К., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от М. К. К. пряк иск по съображения за недоказаност, че връзката й с починалия брат е изключително силна, и че търпените от нея страдания са значително по-големи от обичайните за такива родствени отношения.

За да достигне до обжалвания резултат, след собствена преценка на събраните доказателства Апелативен съд – Велико Търново е приел, че на 29.08.2016г., в близост до [населено място], Бургаска област, при пътно-транспортно произшествие, реализирано по изключителна вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ - В. Д., загинал Т. К. К.; Противоправното поведение на водача Д. било установено с влязлата в сила присъда по НОХД № 143/2020 г. на Окръжен съд-Бургас; Изключителната вина на водача на лекия автомобил, причинил процесното ПТП, била установена и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, вещото лице по която след установяване механизма на пътния инцидент заключило, че причината за реализирането му е единствено навлизането на л.а. марка „Мерцедес“ в насрещното платно за движение, по което правомерно се е движел лекотоварният автомобил марка „Пежо“, управляван от загиналия Т. К.; Наследниците на Т. К. са ищците - баща му К. К. и сестра му М. К., които възприели изключително тежко и много болезнено неговата загуба, което обстоятелство било установено както от заключението на назначената от първата инстанция съдебна психолого-психиатрична експертиза, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели; Ищцата М. К. била предразположена към стрес и депресивни изживявания, като вещите лица достигнали до категоричния извод, че вследствие на тежкото травмиращо събитие - внезапната смърт на наследодателя й, ищцата отключила състояния на емоционален шок и реакция на скръб, в поведението й настъпила коренна промяна, стигнало се до депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство за несправяне с житейската ситуация; Връзката на сестрата и брата била много силна и макар да живеели в различни населени места, всеки ден общували по телефона, всеки свободен ден Т. К. пътувал до Габрово и бил заедно със сестра си; Обичал много трите й деца и замествал техния баща, тъй като М. К. била самотна майка и отглежда сама трите си деца; Носел подаръци на децата, прекарвал с тях всеки свободен час, постоянно пътувал да вижда сестра си и баща си; Много близката им връзка датирала от детството, всички празници отбелязвали семейно и когато било възможно винаги се събирали заедно; Смъртта на брат й се оказала за М. К. внезапно и много болезнено състояние, тя се затворила в себе си, започнала само да ходи на работа и да се грижи за баща си, чието здравословно състояние се усложнило драстично вследствие загубата на сина му - влошили се зрението и слуха му, стигнало се до сериозни кардиологични проблеми, като майката на Т. и М. не могла да понесе загубата на сина си и наскоро след неговата смърт починала.

След преценка на тези факти, Апелативен съд – Велико Търново е достигнал до различен от направения от Окръжен съд – Габрово правен извод досежно активната материална легитимация на ищцата К., приемайки наличието на законовите предпоставки за реализиране на претендираното субективно право. В случая, според съда, са изпълнени предпоставките, предвидени в ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, изразяващи се в наличие на: - валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество на виновното за ПТП МПС; - всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане вследствие на това ПТП; - доказана по безспорен начин дълбока и изключителна емоционална близост между починалия и неговата сестра, надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между такива роднини и настъпили вследствие на смъртта на брат й сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. След съобразяване на факта, че с въззивната жалба ищцата е редуцирала исковата си претенция до 25 000 лв., въззивната инстанция е приела, че обезщетението за неимуществени вреди на същата следва да бъде уважено в този размер, като застрахователят бъде осъден да й заплати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 12.03.2020г. до окончателното й изплащане.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

Не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.2, предл.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради вероятна нищожност на решението на Апелативен съд – Велико Търново. Съгласно установената съдебна практика, за да е нищожно едно съдебно решение, то следва да страда от един от следните пороци: да е постановено от съд в ненадлежен състав, да е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда; да не е изготвено в писмен вид; да не е подписано или да не изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Непосочването в решението на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане, указани като реквизит на съдебния акт съгласно разпоредбата на чл.236, ал.1,т.7 ГПК, не може да се отнесе към никой от изведените в практиката пороци, водещи до нищожност на решението.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая всички доводи, изложени от касатора, съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280, ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Макар и с различна формулировка, поставените в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси са насочени срещу решаващия извод във въззивното решение, че ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение по прекия иск. Следователно, въпросите са относими към този за критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969г. кръг, поради което като значим за изхода на спора, отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. На така преформулирания и обощен въпрос е дадено разрешение в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Решаващият състав е обсъдил събраните доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства, и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на привързаност и емоционална близост между ищцата и нейния брат, надхвърлящи обичайните, причинили по-интензивни болки и страдания на ищцата по повод загубата. Фактът, че загиналият брат, който не е имал собствено семейство, е възприеман като баща от трите деца на ищцата, е преценено от въззивния съд като житейско обстоятелство, станало причина между починалия и сестра му да се породи силна привързаност и в по-зрялата им възраст, независимо че живеят в различни населени места. Установеното, че смъртта на брата е причинала на ищцата разстройство в адаптацията, морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, са преценени като оправдаващи получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. При тези констатации изводът на въззивния съд, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69г. се явява в съответствие със задължителната практика на ВКС, което изключва осъществяването на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация страна разноски за настоящото производство в размер на 1 900 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК