Определение № 4382 от 29.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. Д. срещу решение №.1/2.01.25 по г.д.№.874/24 на ОС В.Търново, с което е потвърдено решение №.466/3.07.24 по г.д.№.1606/23 на РС Г.Оряховица за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.59 СК за промяна в упражняването на родителските права, режима на лични контакти и издръжката по отношение на малолетното дете М. М. Д. и е уважен насрещен иск за увеличаване на дължимата издръжка. Ответната страна Р. И. М. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че не са налице визираните в чл.59 ал.9 СК предпоставки за промяна на установените със съдебно решение /№.32/18.02.19 по г.д.№.1397/18 на РС Г.Оряховица, изменено с решение от 6.11.19 на ОС В.Търново/ мерки спрямо малолетното дете М. /роден на ... ... .../, с изключение на дължимата издръжка /увеличена от 140лв. на 240лв. месечно, считано от 13.10.25/. Съгласно същите родителските права са предоставени на майката, а бащата може да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18ч в петък до 18ч в неделя; в дните на официални празници, вкл. в тези, обявени за почивни по реда на чл.154 ал.2 КТ; през нечетните години на Трети март, Гергьовден, Деня на Съединението от 18ч в деня, в който разпускат децата от училище, до 18ч в деня преди тръгване на училище; през нечетни години през Коледните празници от 18ч на 23.12 до 18ч на 28.12, както и два дни по Великденските празници от 18ч на Велики четвъртък до 18ч на Велика събота; през нечетните години на рождения ден на детето от 11ч до 18ч; през четните години на Първи май и Деня на Независимостта, на 22.09 от 18ч в деня на разпускане на децата от училище до 18ч в деня преди тръгване на училище; през четните години на Новогодишните празници от 18ч на 28.12 до 18ч на 2.01, както и два дни по Великденските празници от 18ч на Велика Събота до 18ч на втория ден на Великден /Понеделник/. Съдът е установил следната промяна в обстоятелствата от влизане в сила на горепосочените решения: М. е ученик в 7а клас в ОУ “Иван Вазов“ в [населено място] и му предстои кандидатстване за гимназия /при определяне на предходния режим е бил на 10г, а сега-на 13г/; доходите на майката /учител по английски език/ се формират от помощи по чл.7 ЗСП за дете 44лв., трудови доходи 1700лв. и частни уроци 400лв.; бащата /актьор в Драматичен театър „Сава Огнянов“, [населено място]/ е с месечно възнаграждение 1500лв.; няма промяна относно родителските качества на страните - и двете притежават родителски капацитет, грижовни и отговорни са, подпомагат детето в подготовката за училище - и съответно отношението на М. към тях се основава на привързаност и обич; бащата е създал ново семейство, подпомаган е в грижите от съпругата си, имат жилище, в което при гостуване М. има къде да се настани; майката притежава жилище, в което отглежда сина си и има помощта на свои близки; не са доказани твърденията за тормоз от нейна страна, изразяващ се в заключване на детето в къщи, когато е само, и за неглижиране на негови здравословни проблеми; конфликтът между родителите се е задълбочил, като в основата му е спазването на режима на лични отношения; постъпвали са множество сигнали и от двете страни като понастоящем, поради липса на комуникация и сътрудничество между родителите, което поставя детето в конфликт на лоялност, е предприета мярка за закрила „Съдействие, подпомагане и услуга в семейна среда“ от 11.04.23г. М. се развива нормално за възрастта си /отличен ученик е/, няма специални нужди, посещава редовно учебни занятия, осигурено му е всичко необходимо; всеки родител упреква другия в манипулация, а създадената практика детето да се предава чрез протоколи, изготвяни от ЧСИ, води до стрес и напрежение у него; предизвиканата и от двамата родители криза е довела до тревожност, което може да прерасне в трайни и тежки последици при продължаващо силно влияние на настройване към другия родител; изразеното от детето предпочитание да живее с бащата произтича от по-силното му присъствие и желанието на М. да се идентифицира с него, като прекъсването на връзката с който и да е от родителите би нанесло непоправима психологическа щета във физическото и психическото му развитите; не е налице синдром на родителско отчуждение и манипулация на някой от родителите, бащата дава повече свобода на действие на детето, майката е по-авторитетна, поставя ясни граници /СПЕ, СМЕ/. От правна страна е прието, че е налице изменение във фактите и обстоятелствата, при които е разрешен първоначално спора за упражняване на родителските права, но те не обосновават необходимост от промяна на родителя, който следва да упражнява родителските права. Не се наблюдава промяна в критериите по ППВС 1/12.11.74-никой от родителите не е загубил или увеличил своя родителски капацитет; и при двамата има добри условия за отглеждане на детето; оплакванията, че майката не притежава родителски качества, тормози и манипулира детето, не са доказани; и двамата родители въздействат в посока срещу другия родител, водени само от своя интерес /убеждавайки се, че действат в интерес на детето-което му вреди, вкарвайки го в конфликт на лоялност/, и следва да преосмислят отношението си първо един към друг, оттам и към детето, ако желаят неговото добро. Намерено е, че основните промени в обстоятелствата са свързани с израстването на М. и нуждата му от мъжка/бащина фигура с авторитет-откъдето и произтича и изразеното от него желание да живее с бащата. Тези промени, обаче, не са достатъчни, за да обосноват промяна в упражняването на родителските права. Съдът е приел, че желанието на детето и според експертизите е продиктувано именно от кризата на лоялност и желанието да угоди на баща си, като всъщност то обича и двамата си родители и иска да живее и с двамата, но най-вече иска „всичко това да свърши“. Интересът му ще бъде накърнен при откъсването му от настоящата среда при майката; създадената рутина в ежедневието е част от стабилността в неговия живот. Същевременно бащата живее в същия град, среща се с него в рамките на режима на лични отношения, говорят всеки ден по телефона, като гостуване в дома му през деня, след училище или при ангажираност на майката не може да се уреди със съдебно решение и е изцяло в добрата воля на родителите - доколкото живеят в един град, при разбирателство детето може без да ползва транспорт да отиде от дома на единния до дома на другия родител или при баба и дядо /няма спор и се заявява и от самия баща, че се вижда с детето и извън режима на контакти – напр. след училище, когато майката е на работа, а бащата е свободен/. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, чл.280 ал.2 пр.2 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. “Кога е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение в режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са възложени за упражняване родителските права /като в случая, на основание чл.51 ал.4 СК се предостави упражняването на родителските права спрямо детето М. М. Д. на бащата-М. Р.Д./?“; 2. “Кои са критериите, които съдът е длъжен да съблюдава, при определяне упражняването на родителските права спрямо малолетни деца?“; 3. “Приравнява ли се на изслушване на родителите по чл.59 СК обясненията на страните /в случая майката/ и становище на страната, дадено по съществото на делото, и може ли от него да се изведат съображенията на родителя за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и обществото?“; 4. “Приложе нието на чл.51 ал.4 и чл.59 ал.9 вр. с чл.59 ал.4 от СК, а именно-относно преценката на изменението на обстоятелствата като основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права, и конкретно - на поведението на родителите и на останалите установени по делото причини, довели до категоричното нежелание у детето да живее с родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права с предходното съдебно решение“; 5. „Очевидно неправилни ли са изводите на ВТОС, че „промените във фактите и обстоятелствата, при които е разрешен първоначално спорът кой да упражнява родителските права спрямо детето, са налице, но те не обосновават промяна в упражняването. Не се наблюдава промяна по критериите на ППВС 1/12.11.74, никой от родителите не е загубил или увеличил своя родителски капацитет“?; 6. „Очевидно неправил ни ли са изводите, че всички систематизирани във въззивната жалба промени също не обосновават промяна в упражняването на родителските права?“ /ППВС 1/74, реш.№.288/15.03.16 по г.д.№.2640/15, І ГО, реш.№.291/ 7.11.12 по г.д.№.115/12, ІІІ ГО, реш.№.70/2.02.24 по г.д.№.4628/22, ІІІ ГО, опр.№.166/4.02.14 по г.д.№.7753/13, ІV ГО, реш.№.163/27.06.18 по г.д.№.1332/18, ІV ГО, реш.№.331/1.11.13 по г.д.№.2181/13, ІV ГО/, Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Първият, вторият и четвъртият въпроси касаят обстоятелствата, които налагат изменение на мерките относно упражняването на родителските права, и критериите, от които съдът следва да се ръководи при определяне на родителя, упражняващ правата. Съгласно трайно установената практика на ВКС, в това число цитираната, основание за изменение на определения режим за упражняване на родителските права са настъпилите след определянето изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето; като такива изменения се разбират както нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение; изменението може да се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и на обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент; съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, като преценката следва да се изхожда изключително от интересите на детето – т.е. за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК, не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а трябва това да се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението му при родителя, който упражнява родителските права, или биха подобрили положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител; критериите, които следва да бъдат преценявани с оглед най-добрия интерес на детето, са родителския капацитет - възпитателските качества на родителите – тяхното наличие и конкретното им проявление, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, неговата зрялост, изразената му готовност да живее с детето не само като желание и заявление, но и като реално проявление; пола, възрастта, здравословното състояние на детето с оглед неговите нужди, създадената привързаност към значимите за него възрастни, разполага ли родителят с помощта на трети близки за детето лица, на които при нужда може да разчита; децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който е по-способен да полага грижи както за бита, така и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности, като при деца в ранна възраст родителския капацитет се проявява в полагане на грижи за отглеждане на детето в подходяща среда, създадената емоционална връзка и чувство за сигурност, с позитивно участие във формиране личността на детето; мерките следва да бъдат определени съобразно обстоятелствата на конкретния случай; от значение са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съда да извърши комплексна преценка на установените конкретни факти, давайки самостоятелна оценка на значимостта на всеки един от тях и извеждайки правния си извод съобразно приетите за съществени в случая обстоятелства. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Изследвала е кои обстоятелства са се променили и кои не от момента на установяване на предходния режим, посочила е в какво се състои промяната /съответно кои твърдения за променени обстоятелства са доказани и кои не/ и е извършила преценка как променените обстоятелства се отразяват на положението на детето - намирайки, че не е налице влошаване при упражняващия родителските права родител, респективно че не са налице обстоятелства по отношение на другия, във връзка с които положението би се подобрило. Съдът е съпоставил двамата родители по горепосочените критерии и, позовавайки се и на съдебно-психологическите и медицинска експертизи /изготвени на база подробен анализ на данните по делото и проведените срещи с детето и родителите/, е приел, че констатираната промяна на обстоятелствата не обуславя, с оглед интереса на детето, промяна в режима на упражняване на родителските права. Изследвани са възпитателските качества на страните-обстоятелството, че и двете имат желание да упражняват родителските права и безспорно притежават нужния родителски капацитет /при отчитане на характерния за всеки родител стил на възпитание и времето, през което е на разположение с оглед месторабота и вид на служебните ангажименти/, разполагат с материални и финансови условия за отглеждане и възможност за подпомагане от близки, които са изградили с детето емоционална връзка; не е налице синдром на родителско отчуждение - но същевременно и двамата родители имат дефицити предвид невъзможността да установят нормална комуникация в интерес на детето, да не го настройват срещу другия родител и не го превръщат в посредник и жертва на съществуващото между тях напрежение, обстоятелството, че това го поставя в тежък конфликт на лоялност /спрямо двамата родители/ и е довело до тревожност и потиснатост, факта, че детето обича и двамата родители, оценява усилията и грижите, които полагат за него, и изявява желание да живее с бащата-което е обяснимо и с оглед пола и възрастта му, в която има нужда от идентификация с бащата. Установените по делото обстоятелства са преценени комплексно и с оглед най-добрия интерес на детето - в това число доколкото желанието на децата не са задължителни за съда и се обсъждат наред с останалите обстоятелства /ППВС 1/74/. Именно съобразявайки интереса на детето и данните от психологическите експертизи съдът е приел, че, предвид особеностите на конкретния случай, то има нужда от стабилност /вкл. с оглед предстоящото кандидатстване след седми клас/, създадената рутина в ежедневието е част от тази стабилност, интересът му ще бъде накърнен при откъсването му от настоящата среда при майката - като същевременно бащата живее в същия град, среща се с него в рамките на режима на лични контакти, няма спор, че говорят всеки ден по телефона, а се виждат и извън режима-напр. след училище, когато майката е на работа, като доколкото родителите живеят в един град, при добра воля контактите биха могли да се осъществяват и по всяко време извън режима. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС и съответно хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Третият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Отделно от изложеното и двамата родители са присъствали на проведените от съдилищата открити съдебни заседания и са били изслушвани, респективно заявявали ли са позициите си един след друг в един и същ процесуален момент. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Пети и шести въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Видно от горното цитираната разпоредба предполага формулиране на такъв правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, а не на въпрос към касационната инстанция правилно ли е дадено разрешение на предходната инстанция. Изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от окръжния съд, а съставляват питания към ВКС дали е била правилна извършената преценка-поради което и не удовлетворяват изискванията на чл.280 ал.1 ГПК и не съставляват годно общо основание. Предвид изложеното те не могат да обосноват допускане до касационно обжалване при условията на тази разпоредба. Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл.14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; когато се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /т.9 ППВС №.1/10.11.85 по г.д.№.1/85, опр.№.636/18.07.22 по г.д.№.4/ 22, ІІІ ГО, и др./. В случая не е налице нито една от визираните по-горе хипотези. Съдът се е произнесъл по фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, които са правилно подведени под относимата правна норма. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,