Определение № 169 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1341/2010 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Г. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Ф. А. К., В. Г. К. и Ю. Д. Ю., и тримата от [населено място], [община], област Б., против въззивно решение №107/06.4.2010 г. по гр.д.№66/2010 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение №404/24.11.2009 г. по гр.д.№919/2008 г. по описа на Гоцеделчевския районен съд. Ответниците по касация – Ф. Д. Х., А. Шериф К. и И. Шериф К., посредством процесуалния си представител - адв. Б., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284,ал.3, т.1 ГПК, и отговора на ответниците по касация намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК “Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева.”. В процесния случай са налице обективно съединени искове по чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС, всеки с цена под 1000 лева, тъй като данъчната оценка на процесния имот е 315 лева. Поради това касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,