Определение № 696 от 22.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2733/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Л. С. и Б. Б. Я. срещу определение № 2418 от 29.09.2022г. по в.ч.гр.д. № 2156/2022г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната жалба на касаторите срещу определение № 237 от 11.04.2022г. по гр.д. № 125/2022г. на Окръжен съд – Кюстендил за прекратяване на производството по делото, образувано по искове на касаторите против „Аптечно-2000“ ООД с формулиран в исковата молба петитум да бъде обявена нищожността на решенията на общото събрание на дружеството от 07.03.2022г., евентуално решенията да бъдат отменени като противоречащи на дружествения договор и ТЗ.

За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че предявените искове за отмяна на решенията на общото събрание на „Аптечно-2000“ ООД са недопустими, тъй като касаторите не са съдружници в дружеството. Те са наследници по закон на починалия на 07.11.2021г. съдружник Л. И. Я., но след смъртта му не са били приемани за съдружници. Същевременно твърденията в исковата молба по водения иск за нищожност за вземане на решенията включително с участието на изключен съдружник (Е. Д. Х., притежаващ мажоритарни дялове от капитала) обосновават отменяемост, а не нищожност на решенията. Твърденията са че при определяне на кворума и мнозинството за вземане на оспорените решения са допуснати нарушения), при което и в тази част предявените искове са недопустими. Също съгласно изложеното в обжалваното въззивно определение правомощие на съда е да квалифицира предявените искове съобразно на фактическите твърдения на ищеца и формулираното искане към съда. В случая при наведените идентични правопораждащи факти не се касае за предявени искове при условия на евентуалност, а за искове за отмяна на решения на общо събрание на дружество с ограничена отговорност. Съгласно чл. 74 от ТЗ само съдружниците имат право да оспорят решение на общото събрание на дружеството с иск пред съд. Ищците не твърдят да са съдружници, а и от изложените от тях факти не се установява да са такива. Съдружник в „Аптечно-2000“ ООД е бил техният наследодател и след смъртта му върху наследниците са преминали само имуществени права, не и личните, каквото е правото на членство в дружество с ограничена отговорност.

Оплакванията на касаторите в подадената жалба са, че въззивното определение е постановено в противоречие със закона. Правният интерес от оспорването произтича от желанието на касаторите да бъдат приети за съдружници. Поради неправилни действия на съдилищата е било възприето, че е предявен един иск и не е бил обсъждан от съда въпросът за правния интерес от иска за нищожност. Съдът определя правната квалификация на спорното право не само въз основа на основанието (фактическите обстоятелства), но и съобразно петитума. Затова е неправилен изводът на съда, че е предявен един иск.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касаторите въпроси са:

1.Може ли при предявен иск за установяване на нищожност на решение на общо събрание, взето от лица несъдружници, и предявен евентуален конститутивен иск за отмяна на решението поради незаконосъобразност или противоречие с дружествения договор в една искова молба съдът да приеме, че в действителност искът е един е това е евентуалният иск по чл. 74 от ТЗ?

Касаторите сочат противоречие с приетото в решение № 19 от 30.05.2011г. по гр.д. № 262/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

2. Може ли съдът да прекрати производството по евентуално съединения иск без да се произнесе по главния иск, предявени с една искова молба?

Касаторите сочат противоречие на въззивното определение с възприетото в решение № 247 от 28.10.2013г. по гр.д. № 3769/2013г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 52 от 14.05.2021г. по гр.д. № 4923/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК

Формулираните от касаторите въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК нямат връзка с изхода на делото пред въззивния съд, при което не удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Относно първия въпрос - въззивният съд не е приемал, че се касае за предявен иск за нищожност на решение на общо събрание на дружество с ограничена отговорност, основан на обстоятелството, че решението е взето от лица несъдружници, а че твърдението на касаторите в исковата им молба е за един участвал в събранието несъдружник. Т.е. че твърдените обстоятелства са за допуснати нарушения относно кворума и мнозинството за вземане на оспорените решения, а не за липсващи (невзети) решения или решения на общото събрание извън предмета на неговата компетентност.

Същото е по отношение на втория формулиран от касаторите въпрос, почиващ на невярното твърдение, че въззивният съд е прекратил производството по евентуално съединения иск без да се произнесе по главния иск. Съдът се е произнесъл по допустимостта на главния иск на касаторите, след като е дал своя правна квалификация на иска, посочвайки изрично, че правомощие на съда е да квалифицира предявения иск съобразно на фактическите твърдения на ищеца и направеното искане към съда.

Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Не е налице и допълнителният критерий по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Решение № 19 от 30.05.2011г. по гр.д. № 262/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., което сочат касаторите във връзка с първия поставен въпрос, е относно процесуалната недопустимост на решение, при което има произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното, което не е в случая. Останалите посочени от касаторите решения във връзка с втория им въпрос се отнасят до произнасянето по същество по предявен при условията на евентуалност иск и сбъдването на процесуалното условие за такова произнасяне – отхвърляне на главния иск, както и за това, че съдът не е обвързан от посоченото от ищеца относно вида на съединяването на предявените искове, а следва да ги разгледа в поредност според тяхната обективна обусловеност помежду им и/или според тежестта на порока, водещ до недействителност, като ако установи по-тежкия порок, не разглежда иска за по-лекия.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – София.

Воден от горното съдът