Определение № 8661 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7009/2026 г.

Производството е образувано по жалба на Х. Б. Х. от гр.София против заповед № КВ – 376 от 05 май 2026 год. на министър-председателя на Република България. С обжалваната заповед на основание чл.4 от Правилника за дейността, структурата и организацията на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътен транспорт и чл.5, ал.18 и 19 от Постановление № 67 на Министерския съвет от 2010 год. за заплатите в бюджетните организации и дейности е преназначен жалбоподателят Х. Б. Х. - председател на Управителният съвет на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътен транспорт за заместник – председател. При извършената служебна проверка по реда на чл. 135, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение намира, че заведеното пред него дело не му е родово подсъдно като първа инстанция предвид следните съображения: Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между административните съдилища и Върховния административен съд, изхождайки от предмета на делото. Тя е само законна и не може да бъде дерогирана. За нея съдът следи служебно в качеството й на абсолютна процесуална предпоставка по упражняване правото на жалба. Разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, която урежда родовата подсъдност по съдебно - административни дела, предвижда, че на Върховния административен съд са подсъдни тези оспорвания срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, които са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. В тази връзка следва да се посочи, че още с решение № 8 от 23 април 2018 год. постановено по конст. дело № 13/2017 год. Конституционният съд на Република България даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, като посочи, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление". В мотивите на решението си КС съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. Упражненото от министър – председателя правомощие в случая е по чл.4 от Правилника за дейността, структурата и организацията на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътен транспорт, съгласно който членовете на управителния съвет на борда се назначават от министър-председателя. По този начин централният едноличен орган с обща компетентност (министър - председателя) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а също така в закон не е предвидено, че тези му актове подлежат па обжалване пред Върховен административен съд като първа инстанция. Предвид гореизложеното и на основание чл. 132, ал. 1 АПК спорът за допустимостта и основателността на оспорването, касаещо проверка на обжалвания акт, е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд. За да определи местно компетентния съд настоящият състав съобрази разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК. Адресата на акта е с посочен в жалбата адрес гр.София, поради което спорът е местно подсъден на Административен съд София - град (АССГ). Съгласно чл. 135, ал. 2 от АПК, ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд и извършените действия запазват силата си. Мотивиран така, Върховният административен съд, седмо отделение,