Определение № 3885 от 11.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2712/2025 г.

Производството е образувано по жалба на „АА Бекруд“ ЕООД, ЕИК 20717172 със седалище в гр. Балчик, депозирана чрез адв. В. Димова, против Заповед Т-РД-16-41/30.01.2025 г. на министъра на туризма, с която дружеството не е допуснато до участие в търг за отдаване под наем на обект- изключителна държавна собственост. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. След преценка на характера на обжалвания акт, административния орган, доказателствата по административната преписка и изискванията на АПК относно подсъдността, настоящият съдебен състав намира, че делото не е родово подсъдно на настоящия съд. С Решение № 8 от 23.04.18 г. по к. д. №13/2017 г., КС на РБ е дал задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като е посочил, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." От мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд, правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125 ал. 2 от Конституцията са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25 ал. 1 от Закона за администрацията /ЗА/, за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – на чл. 25 ал. 2 от ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата. Упражненото от страна на Министъра на туризма в конкретния случай правомощие, е свързано с провеждане на процедура за провеждане на търг с явно наддаване за отдаване под наем на обект-държавна собственост. Заповедта за започване на процедурата е издадена на основание чл. 25, ал.1 вр. с ал.4, предл. последно от ЗА, чл. 8, ал.1, т. 5 и чл. 7, ал.5 от ЗУЧК, чл. 13, ал.2, ал.3 и глава Пета от Правилник за приложение на Закон за държавната собственост и необходимостта от обезпечаване на морския плаж със задължителни дейности с цел осигуряване на живота и здравето на плажуващите, както и осигуряване на безопасни условия за ползването му по предназначение. Оспорената пред съда заповед № Т-РД-16-41/30.01.2025 г. касае отстраняване на един от участниците в тръжната процедура. В чл.132 АПК законодателят е регламентирал родовата подсъдност, определяйки компетентността на административните съдилища и Върховния административен съд. Обжалваната заповед на министъра на туризма не попада сред актовете, посочени в чл.132, ал.2 АПК, които са подсъдни на Върховния административен съд. Според чл.132, ал.2, т.2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорвания срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, но само такива, които са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, както и в случаите предвидени в закон. Процесната заповед е издадена на посочените в нея правни основания - чл. 25, ал.1 вр. с ал.4, предл. последно от ЗА, чл. 8, ал.1, т. 5 и чл. 7, ал. 5 от ЗУЧК, чл. 13, ал.2, ал.3 и глава Пета от Правилник за приложение на Закон за държавната собственост, като в никой от визираните нормативни текстове не е регламентирано обжалване пред Върховния административен съд, като първа съдебна инстанция. В случая, централният едноличен орган с обща компетентност не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а провежда процедура, насочена към осигуряване на възможността на повереното му за ръководство министерство, да осъществява специфичната си дейност, в това число предоставените му от законодателя правомощия по управление на имоти – държавна собственост. С оглед на описаното, спорът за законосъобразност на обжалвания пред съда акт, е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд, който следва да разреши всички засегнати от жалбоподателя въпроси, включително и тези, касаещи допустимостта и редовността на подадената жалба. За да определи местно компетентния съд, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл. 133 ал.1 от АПК. С оглед на факта, че седалището на жалбоподателя е в гр. Балчик, обл. Варна, то спорът е местно подсъден на Административен съд – Варна. Водим от горното и на основание чл. 135 ал.2 във вр. с чл. 132 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение