Определение № 2823 от 13.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1309/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агро Фарм Инженеринг“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 150 от 04.02.2026 г. по в. гр.д. № 2452/2025г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено Решение № 2035 от 29.04.2025г. по гр. д. № 15312/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Агро Фарм Инженеринг“ ЕООД против земеделски производител Н. Д. Т. искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.318, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 832 лв. (с ДДС), представляваща неплатена цена на доставена от ищеца на ответника стока, за което е издадена проформа фактура № [ЕГН] от 11.04.2023г.; сумата от 655,34 лв. - мораторна лихва върху сумата от 20 832 лв. за периода 25.04.2023г. - 28.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (03.08.2023 г.), до окончателно й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че по делото не се оспорва извършването на реална доставка, че „право на продавача по търговската продажба е да претендира приемане на предадената стока, съгл. чл.320 вр. чл.324 от ТЗ“, и, че не е отчел задължение на купувача след като прегледа заявената от него стока, да направи незабавно всички възражения за неизпълнение като уведоми продавача. Изразено е несъгласие с извода на съда за пълно неизпълнение от страна на продавача на договора поради наличие на такива недостатъци на вещта, които я правят негодна да се използва по предназначение, както и с приетото, че ответникът своевременно е уведомил ищеца, че продадената му вещ е със съществени недостатъци. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, по отношение на които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „Дали при извършена и получена доставка на стока-вещ, която при доставката е работила, е налице пълно неизпълнение на договора и дали ако работи вещта при първоначалния й монтаж недостатъците на вещта могат да се определят като такива, че тя не е била годна да се използва по предназначение?“; 2.„Кога е налице своевременно уведомяване от страна на купувача, че продадената му вещ е със съществени недостатъци, които я правят негодна да се използва по предназначение, като с това е заявил, че не одобрява вещта - чл. 194, ал. 1 ЗЗД ?“. Ответникът Н. Д. Т., чрез адв. Р., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящия касатор - „Агро Фарм Инженеринг“ ЕООД против земеделски производител /ЗП/ Н. Д. Т. искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.318, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, Окръжен съд – Пловдив е установил, че страните не оспорват факта на възникналото между тях правоотношение въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на 03.08.2020 г., по силата на който „Агро Фарм Инженеринг“ ЕООД се е задължило да достави на ЗП Н. Д. Т. обиколен верижно-планков транспортьор, марка „Rolstal“, произведен в Полша, срещу заплащане на договорената цена. За безспорен е приет и фактът, че по сключения договор Н. Т. е заплатил сумата от 8 928 лв. (с ДДС), документирано с фактура № 6251 от 28. 09.2021 г., като за останалата част от сумата в размер на 20 832 лв. (с ДДС) от ищцовото дружество е била издадена проформа фактура № 7790 от 11.04. 2023г., по която ответникът не е осъществил плащане. Като неоснователни са преценени възраженията на „Агро Фарм Инженеринг“ ЕООД, че ЗП Н. Т. е приел без забележки доставката на поръчания обиколен верижно-планков транспортьор. Този извод е направен след обсъждане от въззивният съд на събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания, въз основа на които е прието за установено, че след монтажа на съоръжението се е разбрало, че същото не кореспондира с поръчаното такова, както и че самото съоръжение не е било придружено нито от документация, нито е бил извършен инструктаж за работа с него, с оглед на което не е започнала и експлоатацията му. За да кредитира гласните доказателства въззивният съд е подчертал, че изнесеното от свидетелите не само изхожда от преки и непосредствени впечатления, а и съответства на приетото заключение на СТЕ, изготвено от в.л. машинен инженер, доц. В. Н.. В тази връзка за категорични са намерени констатациите на експерта, че съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите, в сила от 1999г., и Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, в сила от 2009 г., задължително всяка машина и техническо съоръжение следва да бъде пускано в експлоатация при наличието на техническа документация, включваща освен чертежи, идентификационни табелки с номера и дати на производство на съоръжението и отделните му модули и др., също така и инструкция за експлоатацията му и сертификат за произход, който е свързан с оценката за съответствие, регламентирана в Машинната директива на Европейския съюз и в посочените по-горе нормативни документи, които са задължителни за всеки производител и търговец. След оглед на процесната машина и при липса на документацията към същата, вещото лице е установило, че част от съоръжението (овалните вериги със заварени за тях лопатки) може и да са полско производство, но всичко останало - електродвигатели, редуктори и пускатели, е сбор от старо оборудване. Металните канали за напречния транспортьор и носещите конструкции на задвижването били направени от стандартни стоманени профили неизвестно от кого. Изложено е, че в проведеното открито съдебно заседание по делото вещото лице е потвърдило извода си, че в никакъв случай доставеното съоръжение не е марка „Rolstal“ и че същото е по-скоро „верижно-лопатков транспортьор“, а не е „верижно-планков транспортьор“. Според експерта, електродвигателят е българско производство на фирмата „Елпром Харманли“ АД. При тези данни от правна страна решаващият съд е приел, че ищцовото дружество е неизправна страна по сключения договор, тъй като не е изпълнило задължението си да достави „Обиколен верижно-планков транспортьор“, марка „Rolstal“, производител Полша, а е доставило друго съоръжение, включващо и старо оборудване, без да предаде каквато и да било документация, сертификат или инструкция за експлоатация към машината. Фактът, че доставеното съоръжение все пак функционира, не променя извода, че ищцовото дружеството не е доставило нова вносна машина от полския производител, с техническа характеристика, каквато е описана изрично в чл.1, ал.1 от сключения между страните договор от 03.08.2020 г. С тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителните указания на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. При наличие на правен въпрос, съответстващ на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът следва да докаже, че по отношение на същия са изпълнени и някои от допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, съответно посочени и обосновани от него. И двата въпроса нямат характеристиката на правни въпроси съгласно посочените изисквания на тълкувателното решение. Освен че са от фактологично естество, въпросите не изхождат от решаващи за изхода на спора мотиви на въззивния съд. Дали машината е работила при доставката е обстоятелство, което съдът изрично е намерил за ирелевантно за изхода на спора. Решаващ за приетата неоснователност на иска е изводът, че доставената от ищеца машина не отговаря на техническите характеристики, съгласно сключения между страните договор – да е нова и от полски производител, поради което първият въпрос не удовлетворява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По начина на формулиране вторият въпрос е общо зададен и не е обсъждан от съда. Видно от мотивите към обжалваното решение съдът не е излагал съображения досежно това кога уведомяването е своевременно, нито е приемал, че продадената вещ е със съществени недостатъци, които я правят негодна да се използва по предназначение. За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част, въззивният съд е приел, че ищецът в качеството му на продавач е в неизправност по съображения, че е доставил вещ, различна от договорената, която е и без задължителните съпътстващи я документи, т.е. налице е пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца. Наред с неустановяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация и по двата въпроса. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не въвежда твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не обосновава непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 1 100 евро, представляващи адвокатско възнаграждение, за договарянето и заплащането на което са представени надлежни доказателства. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК