Определение № 4201 от 17.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2025 г.

С решение №210/18.02.2025г., постановено по гр.д.№6798/2022г., Плевенският районен съд е:

• поставил в дял на И. П. П., [ЕГН] от [населено място] [улица] следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с индентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 309/15.05.2019 год.на Изпълнителен Директор на АГКК [населено място], с адрес на ПИ: [населено място], [улица], обл.Плевен, с площ от 405 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10м., с последно изменение на Кадастралната карта и Кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 26.09.2022г., с номер по предходен план: *, кв. *, парцел *, при съседи: *, *, *, *, ведно с построени в имота сгради: 1.СГРАДА с индентификатор *, със застроена площ от 5 63 /шестдесет и три/ кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, 2.СГРАДА с индентификатор *, със застроена площ от 66 кв.м. брой етажи 1 предназначение -Друг вид сграда за обитаване, 3.СГРАДА с индентификатор *с площ от 12 кв.м. брой етажи 1, предназначение ГАРАЖ, 4.СГРАДА с индентификатор *с площ 19 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда, като за уравнение на дяловете го е осъдил да заплати на С. В. И., ЕГН [ЕГН], В. С. И., ЕГН [ЕГН] и С. С. Н., ЕГН [ЕГН], общо сумата от 46 750 лева., ведно със законната лихва в 6 /шест/- месечен срок, считано от влизане на съдебното решение в сила;

• осъдил С. В. И., [ЕГН], В. С. И., ЕГН [ЕГН] и С. С. Н., ЕГН [ЕГН], да заплатят на И. П. П., ЕГН [ЕГН], сумата от 23 147.28лева/необходими разноски в размер на 10 112.89 лева и полезни разноски в размер на 13 034.35лева/ по предявените по реда на чл.346 от ГПК претенции по сметки, ведно със законната лихва от 22.12.2022г., като за разликата до 59 025лева е отхвърлил претенциите като неоснователни.

Срещу решението на Плевенския районен съд са подадени две въззивния жалби, както следва: въззивна жалба от И. П. П. против решението на ПлРС, в частта, в която е осъден да заплати на С. В. И., В. С. И. и С. С. И. за уравнение на дяловете им общо разликата над сумата от 34 100лв. до сумата от 46 750лв.; въззивна жалба от С. В. И., В. С. И. и С. С. И. против решението на ПлРС, в частта, в която И. П. П. е осъден да им заплати уравнение на дела си в размер на 46 750 лв. вместо в размер на 54 192.04лв. и същите са осъдени да заплатят на И. П. П. за разноски и подобрения в съсобствения имот разликата над сумата от 5 566.32лв. до сумата от 23 147.28лв.Въз основа на тези жалби е образувано вгр.д.№444/2025г. на Плевенския окръжен съд.

С решение №317/18.07.2025г. по в.гр.д.№444/2025г., Плевенският окръжен съд е отменил решение №210/18.02.2025г. по гр.д.№6798/2022г. по описа на Плевенския районен съд в частта, с която съделителят И. П. П. е осъден да заплати за уравнение на дяловете на съделителите С. В. И., В. С. И. и С. С. И. за разликата над сумата от 34 100лв. до сумата от 46 750лв., а в останалата му част го е потвърдил.

Срещу решението на въззивния съд в отменителната му част, както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е уважена претенцията по сметки на И. П. П. за сумата над 5 566.32лв., е постъпила касационна жалба от съделителите С. В. И., В. С. И. и С. С. И..Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което сумата за уравнение на техните дялове бъде определена на общо 43 059.39лв., а претенцията по сметки на насрещната страна бъде уважена до размер на общо 5 566.32лв.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос:

Погасяват ли се вземанията за необходими разноски и подобрения с изтичане на 5г. давност, съотв. кой е крайният момент, в който ответникът по тази претенция може да предяви процесуално това си възражение.

Навеждат са доводи, че въззивното решение е постановено в отклонение на решение от 04.05.2020г. на СГС, постановено по в .гр.д.№4451/2019г.

Ответникът по касация И. П. П. не е депозирал отговор на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено по делото следното:

За установяване на пазарната стойност на делбения имот и неговата поделяемост по делото в първата инстанция са изготвени основно заключение и допълнително заключение, от които се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем.С основното заключение на СТЕ вещото лице е приело, че пазарна стойност на делбения имот към м. септември 2023 г. е 93 500 лв. определена при съобразяване на метода на разходите за създаване и метода на пазарните аналози, при съотношение 20:80 между тях.При изслушването му на вещото лице е уточнило пред съда, че пазарната стойност на жилищната сграда е определена при съобразяване на РЗП 126 кв.м. и два жилищни етажа, че в сградата не се живее към момента, че площта на таванския етаж е 66 кв.м. е може да бъде пригодена за живеене. Уточнило е също, че строителната стойност на имота е определена на база на данните в списание „Строителен надзор“ бр.78, издание на СЕК, които дават средна цена на подобни сгради, а пазарната стойност е определена без да са отчетени реални сделки, а оферти за продажба на сгради.С допълнителното заключение на СТЕ по задачи, поставени от съделителя И. П. вещото лице е приело, че пазарна стойност на делбения имот е 68 200 лв., определена при съобразяване на същите методи и същото съотношение между тях, но преизчисляване на стойността на жилищната сграда като едноетажна с таванско помещение, а не като двуетажна.В заключението е посочено по отношение на втория етаж на жилищната сграда е направено преизчисление като надстроената част от сградата е изчислена като тавански етаж, а не като жилищна площ и стойността му се изчислява като 40 % от стойността за жилищната площ.В заключението и при изслушване вещото лице е уточнило, че проверените реални сделки в [населено място] се отнасят за имоти, които са различни от процесния и не могат да се използват като сравнителен материал по метода на пазарните аналози. Уточнява, че към момента таванския етаж е на груб строеж, но може да се направи за живеене в бъдеще.

За установяване на извършените СМР в делбения имот, стойността им към момента на извършването им и дали увеличават стойността на делбения имот по делото в първата инстанция са изготвени основно заключение и заключение от вещото лице инж. С. С.. И в двете заключения вещото лице установява, че претендираните от И. П. СМР са извършени, като съобразно поставените задачи от всяка от страните е определило стойността им към момента на извършването им и с колко увеличават стойността на делбения имот.Съгласно първото заключение на вещото лице, общата сума на направените разходи за СМР от И. П. е в размер на 108 384.08лв., а с извършените СМР стойността на имота е увеличена с 38 467.58лв.При изслушване на заключението в о.с.з на 05.11.2024г. вещото лице уточнява, че съгласно изискванията на ЗУТ вторият етаж на сградата трябва да има светла височина 2.60 м., скосената част трябва да е не повече от 30 % от площта на етажа, а конкретния тавански етаж има характер на таван, тъй като в ниската си част височината на етажа е 1.20 м. и до него има достъп само през капандура със стълба и няма изградени стълби като за етаж от къща. Уточнява, че към момента стойността е на имота е 68 200 лв. и е увеличена с 38 467.58 лв. в резултат на извършените СМР.С допълнително заключението на СТЕ при съобразяване на посочените от съделителите, представлявани от адвокат П. години на извършване на СМР, вещото лице заключава, че общата сума на направените разходи за СМР от И. П. е в размер на 86 406.27лв., а с извършените СМР стойността на имота е увеличена с 33 103.43лв.Конкретно по отношение на СМР за ремонт на покрива на лятната кухня в имота вещото лице е приело, че през 2015г. са извършени СМР на стойност 20 225.79 лв., които увеличават стойността на имота към 2024 г. с 7 034.62лв.

За установяване на спорните СМР и момента на извършването им в делбения имот по делото са разпитани двукратно свидетелите И. М. и П. М. и са изслушани становищата на съделителите И. П. и С. И., като свидетелят М. е посочил различни години на извършване на СМР на покрива на жилищната сграда - 2016 г. при първия си разпит и 2019 г. при втория си разпит. Съделителят С. И. заявява в о.с. на 16.11.2023 г. по делото, че е заплатил на свидетеля М. сумата от 1 800 лв. за ремонт на покрива на лятната кухня, а след това И. П. му е върнал тази сума.Свидетелите установяват, че всички СМР в имота са извършени от И. П., че лично са участвали в извършването на СМР и труд и материали са заплащани само от И. П..Установяват, че до смъртта на наследодателката на съделителите наследници на Н. И. през м. юли 2014 г. е бил направен ремонт на покрива, за който тя знаела и не се противопоставяла, тъй като съпругът й С. И. е ходил по време на ремонта и е плащал суми, които е трябвало да плати възложителя И. П..Свидетелят М. установява, че всички СМР в имота, направени от него – водопровод, ВиК, замазки, гипсокартон, бани, хидрофорна уредба, сондаж, преграждащи стени, изолации, ел. инсталация са извършени поетапно в периода 2021 -2023г., като банята в лятната кухня не е довършена и през този период не е виждал другите съсобственици в имота.Свидетелят М. установява, че е поправял покривите на всички сгради в имота и е участвал в изграждането на огради на имота и др. СМР. Установява, че покрива на лятната кухня и навеса между жилищната сграда и лятната кухнята са направени преди смъртта на Н. И., а покривите на стопанските сгради и на гаража през 2017г. Установява, че оградата е правена през 2020г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е съобразил по-високата пазарна оценка на делбения имот, съобразена с двуетажност на жилищната сграда при положение, че с допълнителното заключение на СТЕ и допълнително при изслушването му по повод на заключенията на СТЕ във връзка с извършените СМР вещото лице е уточнило, че към момента жилищната сграда е едноетажна с тавански етаж, а не двуетажна с два жилищни етажа поради обективното състояние на сградата.Липсва достъп до таванския етаж с изградени стълби и възможността за ползването му към момента е само чрез капандура и стълба към нея, както и че е възможно в бъдеще този етаж да се превърне в жилищен етаж, но сега не е такъв.При съобразяване на фактическото състояние на жилищната сграда към извършване на делбата, пазарната оценка на делбения имот следва да бъде определена съобразно второто заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице, поради което въззивникът И. П. дължи на останалите съделители уравнение на дяловете им общо в размер на сумата от 34 100 лв., а не сумата от 46 750 лв.

Приети са за неоснователни доводите на ответниците по претенцията по сметки, че разходите, извършени от съделителя И. П. с изключение на признатите от въззивниците не са доказани по основание и размер поради липса на представени писмени разходно-оправдателни документи – фактури или др. документи.Обстоятелството, че съделителят не може да представи писмени доказателства по делото за извършените разходи при ремонтите в имота не може да обоснове извод за липсата на такива, тъй като със заключенията си по приетата СТЕ вещото лице е остойностило по средни пазарни цени всяко от реално извършените СМР, включвайки труд и материали. При липса на писмен договор за изработка, каквато е настоящата хипотеза, доказването на извършената работа и вложените материали се извършва с всички допустими доказателства по ГПК, като фактически извършените работи се остойностяват по действителни цени към момента на извършването им с помощта на вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК.От всички направени СМР в имота ищците дължат само половината от стойността на неоспорените от тях СМР, извършени в периода 2019-2021 г., а именно СМР спалня в жилищната сграда през 2020 г., СМР дневна и кухня в жилищната сграда през 2020г., ПВЦ дограма и алуминиеви врати в жилищната сграда, поставени през 2019г., СМР трапезария с кухня в лятната кухня през 2021г., СМР дневна и кухня в жилищната сграда през 2021г., ел. и ВиК инсталация, ПВЦ дограма и алуминиеви врати на лятна кухня през 2019г. - 2021 г. и СМР стопанска сграда през 2021 г. на стойност 11 132.65лв., като не дължат заплащане на останалите СМР в имота на обща стойност 17 580.96лв., тъй като ответникът е извършил същите като недобросъвестен владелец и наред с това, като извършени преди повече от пет години са погасени по давност.От събраните по делото гласни доказателства, посочени по-горе по делото безспорно се установява, че част от СМР са извършени със съгласието на съсобственика към този момент Н. И., а именно ремонта на покрива на лятната кухня и изграждането на навес между лятната кухня и жилищната сграда, като ремонтът на покрива на лятната кухня е бил необходим с оглед състоянието му за запазване на имота, а останалата част от СМР са извършени след смъртта й без съгласието и знанието, но и без противопоставянето на наследниците й. Независимо от гореизложеното с допълнителното заключение, поискано от тези въззивници всички СМР са оценени като извършени след 2014 г., като с оглед събраните по делото гласни доказателства следва да се приеме, че останалите СМР извън посочените по-горе са извършени без знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици.В тази хипотеза, в която един от съсобствениците на имота, който е владелец на своите и.ч. и държател на и.ч. на останалите, т.е. не е изменил основанието на което осъществява фактическа власт върху и.ч. на останалите съсобственици извършва подобрения в имота, действайки и в свой интерес без знанието и съгласието на останалите, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, като другите съсобственици отговарят за полезните разноски до размера на обогатяването им съгласно чл. 61 ал. 2 от ЗЗД и отговорността им се ограничава до по-малката сума от стойността на направените разходи и увеличената стойност на съсобствения имот.В тази хипотеза вземането на направилият подобренията съсобственик възниква от момента на извършване на разноските.При съобразяване по правилата чл.61 ал. 2 от ЗЗД на по малката стойност от тази на направените разноски и увеличението на стойността на имота за оспорените от въззивниците СМР в имота по отношение на сградите в имота и дворното място, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че следва да бъде заплатена стойността, с която се е увеличила стойността на имота от СМР, които съставляват подобрения и извършването им не е било необходимо за запазване на имота. От допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ се установява, че във всеки от случаите на извършени СМР общата стойност на СМР надвишава стойността, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на подобрението, поради което правилно първоинстанционният съд е присъдил по-малката от двете суми.Видно от заключението по СТЕ, че общата сума на направените разходи за СМР от И. П. е в размер на 86 406.27 лв., а с извършените СМР стойността на имота е увеличена с 33 103.43лв. и конкретно, че по отношение на жилищната сграда при СМР, извършени през 2015-2020г. общата стойност на СМР е 36 036.13 лв., но същите увеличават стойността на имота към 2024 г. с 13 486.14 лв., по отношение на лятната кухня при СМР, извършени през 2015-2021г. общата стойност на СМР е 35 154.01 лв., но същите увеличават стойността на имота към 2024г. с 13 005.91лв., по отношение на гаража при СМР, извършени през 2015- 2017г. общата стойност на СМР е 4 459.18 лв., но същите увеличават стойността на имота към 2024 г. с 1 783.67 лв., по отношение на стопанската сграда при СМР, извършени през 2015 г. общата стойност на СМР е 5 336.33 лв., но същите увеличават стойността на имота към 2024 г. с 2 659.46 лв., а по отношение на дворното място при СМР, извършени през 2014- 2021г. общата стойност на СМР е 5 420.62 лв. и увеличават стойността на имота към 2024 г. с 2 168.25 лв.По отношение на необходимите разноски за запазване на вещта, каквито безспорно се явява ремонтът на покрив, който при теч застрашава разрушаване на сградата, в която насока са показанията на свидетеля М. по отношение на състоянието на покрива на лятната кухня в имота, въззивният съд е приел, че отношенията между съсобствениците за направените разноски се уреждат при условията на чл.30, ал. 3 от ЗС и съсобствениците дължат действителния размер на разноските съобразно дела си в съсобствеността. Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си, поради което правилно съобразно правата им по отношение на делбения имот първоинстанционният съд е приел, че въззивниците дължат заплащане поравно помежду общо в размер на сумата от 10 112.89лв., представляваща половината от стойността на направените от съсобственика И. П. необходими разноски за ремонт на покрив на лятната кухня в размер на 20 225.79лв.Изложени са съображения, че правилно първоинстанционният съд не се е произнесъл по направено възражение за погасяване по давност на вземанията на съделителя И. П. за необходими разноски и подобрения, тъй като не е бил надлежно сезиран от ответниците по исковете по сметките с такова възражение.Делбеното производство е особено исково, претенциите по сметки, заявени по реда на чл.346 от ГПК във втората му фаза представляват самостоятелни искове и се подчиняват на процесуалните изисквания за предявяване на иск, като заявилият претенцията има качеството на ищец, а този съделител, от който се претендира вземането е ответник.

Въз основа на така изложените съображения, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично в обжалваната част за разликата над 34 100 лв. до 46 750 лв. на размера на уравнението, дължимо от съделителя И. П. след възлагане на имота, а в останалата обжалвана част потвърдено.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос.

Според т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК основание по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал.2 от ЗСВ обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.Посоченото от касатора решение на СГС не попада в обхвата на тези съдебни актове, което е формално основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол.

Отделно от това изводите на въззивния съд са съобразени изцяло с формираната практика на ВКС по въпроса за началния момент, от които започва да тече погасителната давност за съсобственика, извършил подобрения в общия имот, както и за крайния момент, в който може да бъде направено възражение, че тези вземания с погасени по давност.

Според ТР № 85 от 02.12.1968 г. по гр. д. № 149/1968 г., ако съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, който държи частите на останалите съсобственици, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици. Според приетото в ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., само за вземанията на недобросъвестния или добросъвестния владелец за подобрения в чужд имот погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за делба.Когато извършилият подобренията съсобственик има качеството „държател“ спрямо идеалните части на другите съсобственици, приложение следва да намери общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а не предвиденото в т. VI. 13 на ППВС № 6/1974 г. изключение, което означава, че погасителната давност за направените разноски и подобрения започва да тече от момента на тяхното извършване.

Отчетено е от въззивния съд и това, че в делбеното производство, макар и особено исково, се прилага чл. 133 от ГПК, което означава, че възражението за изтекла погасителна давност относно вземания за подобрения следва да се направи в рамките на срока за отговор на исковата молба /решение № 18 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4024/2021 г., I г.о., решение № 666 от 8.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4368/2023 г., I г. о./. В настоящия случай такова възражение от ответниците по претенциите за сметки не е било направено.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение