Определение № 363 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2025 г.

Образувано е по касационни жалби, подадени от „Иса 2000“ ЕООД, ЕИК: 831040520 и третото лице-негов помагач „Софийски имоти” ЕАД, ЕИК: 831835134 против решение № 975 от 16.09.2024 г. по гр.д.№ 3437/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 27.07.2023 г. по гр.д. 4391/2021 г. по описа на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост от касатора „Иса 2000“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, да се признае за установено, че ищецът „Иса 2000“ ЕООД е собственик на основание покупко-продажба на ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18258/28.07.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 09.09.2020г., с площ 1970 кв.м., с адрес на поземления имот: [населено място], район С.,[жк], [улица], с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване за друг обществен обект, съставляващ по парцел *** от кв. ***, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***. В касационната жалба, подадена от „Иса 2000“ ЕООД се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради необсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните, и конкретно на придобивните основания за общината, предвидени в закона и необоснованост на извода, че Общината не е посочило придобивно основание в АОС и поради това не е придобила правото на собственост върху процесния имот. Заявено е оплакване, че въззивният съд не е обсъдил основанията по пар.7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА и пар.42 ЗОС за придоибване на собствеността от общината и критериите за това. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са седем въпроса, като по първите три от тях се твърди противоречи със съдебната практика на ВКС. Формулирани са следните въпроси: 1. Съставлява ли процесуално нарушение обсъждането само на оплакванията във въззивната жалба? 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода от спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотовите си изводи по отношение на тях? 3. Следва ли съдът да извърши косвен съдебен контрол по възражение за липса на компетентност на административния орган, издалият административен акт? 4.Ако към момента на влизане в сила на пар.7 ЗМСМА /17.09.1991 г./ е налице отреждане по действащ ЗРП преценката за приложение на този текст следва ли да се извърши с оглед това отреждане и ако подобно отреждане липсва, следва ли да се преценява действителното положение? 5 .Трансформира ли се собствеността в общинска такава при наличие на фактическо ползване от общината и липса на такова от друг субект и това е отразено в АДС като имот, предоставен за оперативно управление на ОбНС? 6. Преминала ли е собствеността върху имота на Столична община по силата на закона ако след съставяне на първия АЧОС са настъпили обстоятелства, с оглед на които имота е загубил качеството си на имот държавна собственост? 7 .Ако след съставяне на акта за държавна собственост са настъпили обстоятелства поради които имота е загубил качеството си на държавен, обвързан ли е съдът от легитимиращия ефект на АДС относно характера на собствеността и следва ли съдът да направи правният си извод за статута на актувания имот по собствено вътрешно убеждение въз основа на закона? Наведено е и основанието очевидна неправилност В касационната жалба, подадена от третото лице „Софийски имоти” ЕАД се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.7 ЗМСМА, защото не е съобразено, че на посочените в този текст основание общината придобива посочените имоти по право, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът не е изложил мотиви за какво е бил предназначен и за какво се е ползван имота към 1991 г., когато общинската собственост се обособява от държавната, че не е изследвано дали имота не е част от общинската инфраструктура. Не е обсъдено и приложението на пар.42 ЗОС, предвид отреждането на имота и обстоятелството, че е бил прилежащ терен към отоплителна централа“. Твърди се необоснованост на извода, че имота е останал държавна собственост, основан на това, че е съставен и през 2007 г. акт за държавна собственост за процсния имот, когато поради това, че имота е бил в патримониума на трето лице, областният управител не е имал компетентонст да стори това. Касаторите се позовават на съдебната практика, според която при съществуване едновременно и на АЧДС и на АЧДС, придобиването на имоти – държавна собственост от община не е обусловено от изпълнението на процедурата по отписване на актувания имот като държавен. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е вззивната инстанция да постановява решение без да обсъди в цялост законодателните критерии за разграничаване на общинската собственост от държавната? 2. Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнесе с крайния съдебен акт без да са изяснени по делото релевантни за съдебния спор обстоятелства във връзка с приложението на пар.7 ПЗР на ЗВСВА? 3.Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнесе без да извърши цялостен анализ на всички факти и обстоятелства, удостоверени в приобщения по делото доказателствен материал? 4. Преминават ли в собственост на общината по различните критерии на пар.7 ПЗР на ЗМСМА, респективно пар.42 ЗИЗОС имотите, за които е наличен АДС, съставен по реда на НДИ без да е проведена процедурата по деактуването му и заличава ли се с обратна сила прехвърлената по право собственост на общината към датата на влизане в сила на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА при последващо съставяне на АДС? Държавата, представлявана чрез Областен управител на област София оспорва касационните жалби и допускането до касационно обжалване. По касационна жалба на ищеца „Иса 2000“ ЕООД оспорва допускането до касация, тъй като поставените въпроси са неотносими, а и не са представени цитираните решения.Твърди, че в посочените решения въпросите са формулирани по различен начин от формулираните в изложението. По жалбата на третото лице, посочва, че не е обосновано твърдението за противоречие на въззивното решение с цитираната съдебна практика, по част от решенията от която е допуснато касационно обжалване по други въпроси, различни от формулираните, които пък не са формулирани в изложението. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: С нот. акт № 94, т. I от 23.09.2002г. на нотариус Г. ищецът „Иса 2000“ ЕООД купува от третото лице „Софийски имоти” ЕАД, ЕИК: 831835134 следния недвижим имот, включен в капитала на дружеството-продавач с решение № 12 по протокол № 36/24.11.1997г. на Столичен общински съвет, представляващ дълготраен материален актив /ДМА/ УПИ, находящ се в [населено място], район С., [улица], съставляващ УПИ /парцел/ *** от кв.***по плана на [населено място], местност „С.“, с площ от 2440 кв.м., при съседи по акт за общинска собственост /АОС/: изток –парцел парцел *** „за КОО и озеленяване“, от запад – новопроектирана [улица], от север – новопроектирана [улица] и от юг – парцел *** „за КОО и озеленяване“ и парцел ***. При продажбата, прехвърлителя се е легитимирал с АЧОС № 511/10.05.2001г., АОС № 135/13.06.1997г., Протокол № 36/24.11.1997г. решение № 12, Протокол № 38/26.01.1998г. решение № 35, Протокол № 46/27.07.1998г. решение № 46 и Протокол № 35/18.03.2002г. решение № 47 на СОС, Протокол № РД-67-09/22.01.2002г. на СОС. От СТЕ е установено, че продаденияг имот е част от терен с площ 240050 кв.м., за който е съставен АДС № 945/09.04.1971 г. В акта е отразено, че е съставен на основание чл. 6 ЗС и заповед № 2537/01.12.1967г. на Министерство на архитектурата и благоустройството и че имота е отстъпен за ползване на Министерство на народната просвета. /л.70 от делото на СГС/ На 24.06.1991г. е извършена отметка в АДС № 945/09.04.1971г., че на основание заповед № 2537/01.12.1967г. на Министерство на архитектурата и благоустройството, протокол № 24/18.10.1967г. на СГНС във връзка с чл.77 ал. II от НДИ и действащото законодателство общината, като основна териториална самоуправляваща се общност, провежда и осъществява държавната политика върху цялата територия, поради което имота, описан в акта за държавна собственост, е в оперативно управление на ОбНС “Студентска“. Същевременно е съставен от Столична община АЧОС № 135 от 13.06.1997г., с който е актуван като общински на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОС следният недвижим имот: недействаща отоплителна централа, построена 1961 г., със застроена площ 1286кв.м. и дворно място от 8414 кв.м., с бивш собственик МВР. Посочен е предходен Акт № 1900/11.05.1995г., който не е приложен в кориците на делото. Отразено е, че със Заповед № РД-09-628/10.10.1996г. на СО, имота е предоставен за стопанисване и управление на „Софийски имоти” ЕАД. В графа № 15 на този АОС е направена отметка, че на основание Решение № 12,1 по Протокол № 36 от 24.11.1997г. на СОС недвижимият имот по акта е внесен н капитала на „Софийски имоти“ ЕАД. На 11.05.2001г. е отразена забележка в същия АОС, че на осн. чл. 59 ЗОС, във вр. със Заповед № РД-09-50-193/11.04.2000г. на Главния архитект на София за одобрен ЧЗРКП – кв.54, 55 и кв.81 – м. “С.“, за част от имота по този АЧОС са съставени нови АОС №№ ***, ***, и ***от 10.05.2001г. по новообразуваните парцели ***, *** и *** в кв.***. Тази забележка кореспондира на установеното от СТЕ, че със Заповед № РД-09-50-193/11.04.2000г. е одобрен ЧЗП, ЧРП и кадастрален план на квартали ***, ***и ***в м.“С.“, като са образувани нови п-ли ***, п.***– “за КОО и озеленяване“, п.*** и п.*** в кв.***и новопредвидени улици с о.т. 752 – о.т.768 – о.т.767 – о.т.770; от о.т.767 – о.т.766б – о.т.776а – о.т.766 – о.т.765 – о.т.764 – о.т.763 – о.т.762 до о.т.761. По този план, процесният имот е УПИ *** от кв.***, при съседи: изток – п-л *** – “за КОО и озеленяване“, запад – новопроектирана [улица], север – новопроектирана [улица], юг – п-л ***– “за КОО и озеленяване“, ***. Този план е бил действащ към момента на продажбата по нот.акт № 94/2002г. и имота е описан по този начин. С АЧОС № 511/10.05.2001г. съставен на осн. чл. 56 и чл. 59 ЗОС, във връзка със Заповед № РД-09-50-193/11.04.2000г. на гл.архитект на София за одобрен ЧЗРКП е актуван п-л *** от кв.***, по плана на [населено място], м.“С., с предходен АОС № 135/13.06.1997г. и отразяване, че имотът е включен в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД, на основание Решение № 12 по Протокол № 36 от 24.11.1997г. на СОС. Със Заповед № РД-15-286/27.08.2004г. на областен управител на София е отменен АОС № 511/10.01.2001г. на Район „Студентски“, касаещ незастроен парцел с графически изчислена площ от 2440 кв.м., съставляващ п-л *** от кв.***, по плана на [населено място], м.“С.“. Областният управител е отказал да отпише имота от актовите книги за държавна собственост със Заповед № ДС-14-00078/13.05.2021г. С Решение № 453/30.06.2005г. на СОС е одобрен проект за „Трасе на I Метродиаметър” – подземно и надземно с метростанции 12 и 13, както и изменение на улична регулация на прилежащите квартали на това трасе и откриване на [улица] до о.т.771а, при което се променят границите на УПИ *** и на УПИ ***– “за КОО и озеленяване“ и двата в кв. ***. Намалена е площта на УПИ *** от кв.***от 2440 кв.м. на 2212 кв.м. В съответствие с тези регулационни промени е съставен и АЧДС № 06252/ 20.06.2007г. на основание чл.68 ал.1, във вр. с чл.3, т.5 ЗДС, във вр. с чл. 71 ЗДС и чл. 103 и 1 ППЗДС за УПИ *** от кв.***с площ 2121 кв.м. В акта е посочено, че по-рано съставеният акт за същия имот е АДС № 945/09.04.1971г. и че имота се стопанисва от Областен управител. С Решение № 468/22.07.2010г. на СОС е одобрен план за регулация на м.“С.“, с който е променена уличната регулация частично в различните квартали. За кв.***са заличени улиците с о.т.780б – о.т.780е до о.т.771а, както и с о.т. 767 до о.т.770, при което са променени източната, част от южната и западната граници на процесния УПИ ***. След тези изменения имота е със сегашната си площ от 1970 кв.м. В КК имота е заснет с идентификатор ***със същата площ. При тези доказателства, първата инстанция е приела, че е налице правен интерес за предявяване на установителния иск за собственост, тъй като за купеният от него имот с площ 2440 кв.м., останал след регулационни промени с площ 1970 кв.м., съставляващ УПИ №-***от кв. ***по плана на [населено място], м.“С.“, съществува акт за държавна собственост и областният управител е отказал да отпише имота от актувата книга на държавните имоти, като оспорва правото на собственост на праводателя на ищеца. Прието е, че е спазена процедурата за апортиране на имоти, между които и процесния в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД – взето е от СОС решение № 12 по Протокол № 36/24.11.1997г. на СОС, апорта е регистриран с решение № 5/26.01.1996г. и решение № 45/26.04.2002г. на СГС, ФО, по ф.д.№ 165757/1995г., вписан в СВ към СРС вх.рег.№ 29062, под № 294, в том X., но тъй като внасянето на недвижим имот в капитала на търговско дружество е деривативен способ за придобиване и Държавата оспорва правото на собственост на общината, основният спорен въпрос е дали общината е придобила собствеността върху процесния имот. СГС е приел, че до 1991 г. имота е бил държавна собственост. Посочил е че е относимо дали на някое от основанията пар.7 ЗМСМА, съобразно физически, икономически или други признаци, имота е служел фактически за задоволяване на потребностите на населението от общината, бил ли е използван за посочените в тази разпоредба нужди към влизане в сила на тази норма /17.09.1991г./, а не първоначалното му предназначение преди това. /решение № 94/16.06.2009г. по гр.д.№ 6265/2007г. на ВКС, І г.о./. За приложението на пар.42 ЗОС е отдал значение на това налице ли е отреждане по действащ ЗРП за такива нужди. За този подход се е позовал на решение № 10/20.03.2018г. по гр.д. № 851/2017г. на ВКС, II г.о., решение № 313/05.03.2012г. по гр. д. № 143/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 150/07.05.2012г. по гр.д.№ 1052/2011г. на ВКС, ІІ г.о. Прието е, че нормата на пар.7, ал.2 ЗОС не е приложима, тъй като посочените в АДС от 1971 г., като упражняващи стопанисване и управление Министерство на народната просвета и МВР не са търговски дружества и това не е пречка да бъде придобит имота от Столична община по силата на пар.7 ал.1 т.6 ЗМСМА предвид установеното, че към 1991 г. имота не се използва от тях. При настъпване на нови обстоятелства след съставянето на АДС, съдът не е обвързан от легитимиращия ефект на акта относно характера на собствеността и следва да направи правния си извод за статута на актувания имот по собствено вътрешно убеждение въз основа на закона. За този извод се е на решение № 699/08.01.2010г. по гр.д.№ 691/2009г. на ВКС, II г.о., решение № 96/11.02.2010г. по гр.д.№ 3122/2008г. на ВКС, III г.о., решение № 779/06.01.2011г. по гр.д.№ 1723/2009г. на ВКС, I г.о., решение № 197/28.06.2010г. по гр.д.№ 875/2009г. на ВКС, I г.о. и др. Съдът е приел, че имота е станал общинска собственост на основание пар.7, ал.1, т.6 ЗМСМА, тъй като преди влизане в сила на тази норма /на 17.09.1991 г./, съгласно извършената на 24.06.1991г. отметка в АЧДС № 945/09.04.1971г. „на основание заповед № 2537/01.12.1967г. на Министерство на архитектурата и благоустройството, протокол № 24/18.10.1967г. на СГНС във връзка с чл.77 ал. II от НДИ и действащото законодателство, общината, като основна териториална самоуправляваща се общност, провежда и осъществява държавната политика върху цялата територия, че имота, описан в акта за държавна собственост, е в оперативно управление на ОбНС “Студентска“. Съобразено е, че не са налице твърдения от страна на Държавата, фактическото ползване на имота да е осъществявано от лице, различно от Столична община. Затова е прието, че имота е станал общинска собственост на основание пар.7, ал.1, т.6 ЗВСМА, тя го е включила в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД, поради което ищецът е придобил процесния имот от собственик. Въззивният съд е приел, че е основателно оплакването, че е произволен извода на СГС, относно това, че процесният имот от държавен е станал общински на основание пар.7 ЗМСМА. Приел е, че до 1991 г. имота не е бил общински, но след това дали общината го е придобила някое от основанията по пар.7, ал.1 ЗМСМА се определя от критериите, изведени от този текст. Въззивният съд е приел, че от решението на СГС, макар и не много точно, може да се изведе, че е прието, че общината го е придобила на основание пар.7, ал.1, т.6 ЗМСМА. Приел е, че в исковата молба ищцовото дружество не посочило на какво основание общината е придобила имота преди да го апортира в дружеството, което му го е продало, въпреки, че е изпълнило изискването за посочване на неговото придобивно основание - позовал се е на покупко-продажба и на апорт за праводателя си. С оглед оспорване от държавата на правото на собственост на общината, която е извършила апорта, въззивният съд е приел, че е „е длъжен да изследва дали правилно имуществото е актувано като частна общинска собственост, преди да се апортира в „Софийски имоти“ ЕАД“ и че ищецът “Иса-2000“ ЕООД следва да докаже като частен правоприемник, че имота е бил собственост на Столична община и тя валидно го е апортирала в „Софийски имоти“ ЕАД. Въззивният съд не е споделил извода на СГС, че процесния имот е станал общинска собственост ex lege през 1991 г. на някое от основанията, визирани в пар. 6 и пар.7 ПЗР ЗМСМА., а от отметката от 24.06.1991г. в АЧДС № 945/09.04.1971г. не следва, че държавата е прехвърлила или предоставила правото на собственост върху поземления имот на общинския народен съвет, предоставено е само „оперативното му управление“, т.е. ползването. Мотивирал се е и с това, че в АДС № 945/09.04.1971г. е записано, че имотът е предоставен на ОбНС „Студентска“, за да провежда държавна политика, т.е. много преди да бъде регламентирано правото на общинска собственост след държавно-политическите промени през 1989 г. От това е направил извод, че преди съставяне на първият акт за общинска собственост /АОС/ № 135/13.06.1997 г. не може нито да се твърди, нито да се предполага собственически animus от страна на общината. Мотивирал се е и с разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗДС, че ако държавен имот е актуван като общински, областният управител разполага с възможност със заповед да отмени акта за общинска собственост, което областният управител е направил със заповедта от 27.08.2004 г., като е отменил АОС с номер 511 от 10.05.2001 г., с който „Софийски имоти“ ЕАД се е легитимирал като прехвърлител при продажбата на имота на ищеца, ведно с доказателствата за апорта. Позовал се е на чл. 112 чл. 113 и чл. 114, ал.2 ППЗДС, за да приеме, че общината неправилно е актувала имота преди да поиска отписването му от актовата книга на държавните имоти, като при отказ тези норми предвиждат разрешаване на спора по исков ред, и докато е налице акт за държавна собственост не може да се съставя АОС за същия имот, защото законът не допуска едновременното съществуване на акт за държавна собственост и на акт за общинска собственост за един и същи имот. В подкрепа на този извод е цитирал съдебна практика по административни спорове - Решение № 6192/01.07.2005 г. по адм.дело № 6345/2004 г. на ВАС, V о.. Решение № 3524/19.04.2005 г. по адм.дело № 8969/2004 г. на ВАС, V о. и Решение № 3647/22.04.2005 г. по адм.дело № 7133/2004 г. на ВАС, V о. Тъй като общината не е придобила правото на собственост по силата на закона и на основание прехвърляне от държавата и неправилно е актувала имота, не е могла да го апортира в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД, това дружество не е станало собственик и не е могло да прехвърли имота на ищеца. Затова е отменено решението на СГС и е отхвърлен иска. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Въпросът се формулира от касатора, но касационният съд може да го уточни или конкретизира. Затова е неоснователно основното възражение на Държавата по допускането до касационно обжалване, че формулираните въпроси не кореспондират точно на начина, по който са формулирани въпросите в цитираните решения. При преценката за противоречие на обжалваният акт с цитираната съдебна практика, съдът преценява дали даденото правно разрешение в съдебната практика по аналогичен казус е различно от приетото в обжалваното решение. По първият въпрос в изложението към жалбата на ищеца не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по действащия ГПК и в съответствие с чл. 269 от него и т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че въззивната инстанция действа като ограничен въззив и по правилността се произнася само по оплакванията във въззивната жалба, но при произнасяне по тях ги разглежда по същество, а не като контролно-отменителна, т.е. длъжна е да формира по тях собствени изводи от събраните доказателства. В случая съдът е разгледал по същество оплакванията на държавата, като въззивник и затова по първи въпрос съдът не констатира противоречие със съдебната практика на ВКС. Относими към спора между страните и съдържанието на въззивното решение са въпроси № 5,6 и 7 от изложението към касационната жалба на ищеца и въпрос № 4 от изложението към касационната жалба на третото лице – негов помагач. Приетото от въззивния съд, че общината придобива само ако държавата деактува имота и ако й го предостави, е в противоречие със съдебната практика съгласно която действието на § 7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА е конститутивно - общината придобива собствеността от държавата при наличие на посочени хипотези по силата на закона, ако не е налице хипотезата на § 7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, - Р № 97/25.02.2010г. по гр.д.№ 992009г. І гр.о. Процесът на отделяне на общинската собственост от държавната при действието на Конституцията на Република България в сила от 13.07.1991г., започва с влизането в сила на ЗМСМА /ДВ, бр. 17/17.09.1991г./, като основанията за това са нормативно установени в разпоредбата на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА, а критериите са дали към момента на влизане в сила на тази норма имотът задоволява потребности на населението от съответната община, ако е използван за посочените в тази разпоредба нужди или за имота има отреждане за такива нужди по действащ ЗРП към същия момент /17.09.1991г./ и фактическото ползване ако няма отреждане /решение № 313/05.03.2012г. по гр. д. № 143/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 150/07.05.2012г. по гр.д.№ 1052/2011г. на ВКС, ІІ г.о. решение № 239 от 29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2942/2008 г., IV г. о. и др./ Целта на пар.7, ал.1 ЗМСМА е да станат общинска собственост имотите, които обслужват общината и населението на общината и имотът да бъде стопанисван от прекия си ползвател - Р № 462/11 от 09.05.2012г. І гр.о., Решение № 375 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 1480/2009 г. на I г. о., Решение № 205 от 8.07.1999 г. по гр. д. № 64/99 г. на 5-чл. състав на ВКС, Решение № 900 от 17.12.2009 г. по гр. д. № 715/2009 г. на II г. о. Последващото отпадане на предназначението на имота за обществени нужди не води до отпадане правото на собственост на общината и обратно. Решение № 178 от 15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2010 г., II г. о. Съставянето или несъставянето на актове за държавна или общинска собственост не води до вещноправни последици. Те само констатират придобитото право на собственост. Правото на собственост в хипотезите по § 7 ПЗР на ЗМСМА преминава от държавата в общините по силата на закона, а не е обусловено от изпълнение на процедурата по отписване от книгите за държавна собственост и съставяне на акт за общинска собственост - Решение № 249 от 11.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2007 г., I г. о. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по посочените въпроси № 5,6 и 7 от изложението към касационната жалба на ищеца и въпрос № 4 от изложението към касационната жалба на третото лице – негов помагач, които да бъдат обобщени и преформулирани от настоящия състав на ВКС във следния вид: Трансформира ли се държавна собственост в общинска такава по силата на закона на някое от основанията, посочени в пар.7, ал.1 ЗМСМА, имота, ако не е включен в капитала на държавна или общинска фирма и се ползва към момента на влизане в сила на тази разпоредба за нужди на общината и/или на населението й, респективно е предвидено за такъв имот по действащия подробен устройствен план към момента на влизане в сила на пар.42 ЗОС за жилищно строителство и/или обществени и благоустройствени мероприятия на общините? При преценката дали имота е държавен или общински, обвързан ли е съдът в исково производство от това дали е отписан от книгата на държавните имоти и от легитимиращия ефект на АДС или следва да прецени характера на собствеността на актувания имот въз основа на закона и доказателствата по делото? Поради допускане до касация по тези въпроси, което ще наложи преценка на доказателствата по делото, възраженията и доводите на страните, не се допуска отделно касационно обжалване по въпрос № 2 към касационната жалба на ищеца и въпрос № 3 от изложението към касационната жалба на третото лице-помагач. Актът за държавна и общинска собственост не е индивидуален административен акт. Той не създава права и поради това по отношение на него не се прилага правилото на чл. 17, ал.2 ГПК – не се касае за косвен съдебен контрол. Затова по трети въпрос от изложението към касационната жалба на ищцата не се допуска касационно обжалване. Първи въпрос от изложението на третото лице-помагач се поглъща от въпросите, по които се допуска касационно обжалване. Релевантните за спора обстоятелства се определят от отговора на въпросите, по които се допуска касационно обжалване, а и тази преценка съдът може да извърши при разглеждане на спора по същество, поради което по втори въпрос от изложението към ксационната жалба на третото лице не се допуска касационно обжалване отделно. Поради допускане до касационно обжалване по обобщените и преформулирани въпроси по-горе, съдът не обсъжда основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, което с оглед твърденията и оплакванията, се поглъща от тях. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение