Определение № 10 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2947/2021 г.

Образувано по касационна жалба вх. № 267144/21.05.2021 г. подадена В. К. Н. и Н. К. Н., чрез процесуалните им представители адв. Е. И. АК- Бургас и адв. Д. Д. – САК против въззивно Решение № II- 205 от 06.04.2021 година по гр. В.дело № 988/20 година на ОС- Бургас, постановено в производство по чл. 34 ЗС, първа фаза – по допускане на съдебна делба. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 227/13.12.2019 г., постановено по гр.д .№ 1197/2018 год. по описа на РС-Несебър, с което е допусната делба между съделителите В. К. Н., Н. К. Н., Т. В. Т. и П. Н. М. на съсобствения им недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.0, с площ от 198,80 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 7, разположена в ПИ с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене, брой нива на обекта – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта - ****, при квоти между съделителите: за В. К. Н. – 88,30/198,80 ид.ч., от които 55 кв.м./ид.ч. придобити по дарение от Д. Т. и 33,30 кв.м./ид.ч. като собственик на 3/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за Н. К. Н. – 11,10/198,80 ид.ч., като собственик на 1/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за Т. В. Т. – 77,20/198,80 ид.ч., от които 55 кв.м. придобити по силата на реализирана суперфиция и 22,20 кв.м./ид.ч. като собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за П. Н. М. – 22,20/198,80 ид.ч., като собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС, като вместо това постановил ново решение, с което е допуснал да се извърши съдебна делба между съделителите В. К. Н. и Т. В. Т., на основание чл.34 ЗС, по отношение на съсобствения им недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], със застроена площ 198,80 кв.м., на две нива: приземно ниво – закрита търговска площ, кухня, склад, други спомагателни и сервизни помещения, второ ниво – открита търговска площ – тераса-покрив с площ от 50,14 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 7, разположена в ПИ с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта- няма, над обекта- ****, при квоти: за В. К. Н. – 77,20/198,80 кв.м./ ид.ч. и за Т. В. Т. – 121,60/198,80 кв.м./ ид.ч., като е отхвърлил иска за делба на гореописания недвижим имот по отношение на Н. К. Н. и на П. Н. М., като неоснователен. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, недопустимо и необосновано, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и постановено при превратно тълкуване на доказателствата по делото и неправилно прилагане на матераилния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281, т.2 и т.3 ГПК. Конкретно се релевират доводи за неточно прилагане на чл. 92 ЗС при превратно тълкуване на доказателствата касателно учредената суперфиция; неправилно се приема, че извършената пристройка ( преустройство ) от страна на двамата братя – Д. и Т. Т. в южната и северна част на избения етаж не съставлава самостоятелен обект на правото на собственост ( тези пристройки имат характера на принадлежност към избения етаж като главна вещ), не е отчетен факта, че с решение на РС-Несебър е прието, че не е налице изграден самостоятелен обект на парвото на собственост, а е налице надхвърлено застрояване на уредената суперфиция, която собственост е приращение на дворното място. Недопустимо е исканато, направено след първото по делото заседание за допускане на делбата ведно с терасата от 45 кв.м. на второ ниво, без да се отчете факта, че тази тераса е обща част по см. на чл. 38, ал.3 ЗС и не подлежи на делба; тази тераса не е част от обекта: „ заведение за обществено хранене „( понястоящем същата е финкионално свързана с жилището на първия етаж ); неправилно е приложена разпоредбата на чл. 98 ЗС като до делба е допуснат несъществуващ обект. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и допускане на съдебна делба на обекта, както е поискано с исковата молба и при квоти, посочени там, между всички съделители. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, по следните, обусловили изхода на спора, материално- правни въпроси: 1./ „Построеното в повече от това, за което е учредено право на строеж с договор, собственост ли е на собственика на терена на основание чл. 92 ЗС и по какви критерии трябва да се отграничи приращението от принадлежност към главната вещ по см.на чл. 98 ЗС ?, като произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение № 61 от 13.02.2012 година по гр.д. № 291/2011 година на ВКС- I г.о., Решение № 19 от 28.03.2016 год. по гр.д. № 1600/2015 година на ВКС, III г.о.; Решение № 118 от 16.11.2016 година по гр.д. № 766/2016 година на ВКС, II г.о. 2./ Чия собственост става новопостроената постройка в съсобствено на няколко лица дворно място, в което има две сгради, в които има обекти на правото на собственост на различни лица, без някой от съсобствениците да е уредил право на строеж на постройките на останалите съсобственици на дворното място и ако построката е свързана с част от несамостоятелните обслужващи помещения в една от сградите ? произнесен в смисъл, в противоречие с Решение № 58 от 05.08.2020 год. по гр.д. № 2189/2019 год. на ВКС, I г.о. Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа и по процесуалните въпроси: 3./ „ Допустимо ли е съдът да включи в предмета на съдебната делба обект, различен от този по предявената искова молба, когато искането от съсобственик не е направено в срока и във формата, съгласно чл.341, ал.2 ГПК, допустимо ли е възражение относно лицата между които следва да се допусне делбата, да бъде направено едва с въззивната жалба ? Допустимо ли е съдът да уважи възражение за включване на допълнителни обекти в премета на делбения процес, напарвено в третото поред съдебно заседание ? с довод, че произнсянето на въззивния съд е в противоречие със съдебната практика- Решение № 173 от 05.12.2013 год. по гр.д. № 3403/2013 година на ВКС, II г.о.; Решение № 39 от 02.05.2019 год. по гр.д. № 1145/2018 год. на ВКС, I г.о.; 4./ Допустимо ли е „обща част“ на сградата( покривната тераса ) да бъде предмет на съдебна делба? Допустимо лие предметът на делбата да се допълва от съда с покрива на делбения имот ? с довод, че е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 63 от 31.03.2011 год. по гр.д. № 1283/2010 год. на ВКС, II г.о., Решение № 37 от 11.03.2010 год. по гр.д. № 528/2009 год. на ВКС, II г.о. Решение № 54 от 20.06.2016 год. по гр.д. № 4977/2015 год. на ВКС, I г.о. С довод, че с решението си въззивният съд се е отклонил от правтиката на ВКС, се поддържа искане да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 5./ Как се определя предмета на дело за съдебна делба и следва ли да се вземе предвид фактическото полежение на делбения обект и ползване; длъжен ли е съдът да цени всчики настъпили по време на висящността на делбеното производство промени в имота, предмет на делбата? Следва ли допуснатия до делба имот да бъде в състоянието, в което се намира към момента на приключване на устните състезания в инстанциите по същество ?, като искането се обосновава с приетото по Решение № 246 от 25.10.2012 год. по гр.д.№ 289/2012 год. на ВКС, II г.о., Решение № 473 от 09.12.2010 год. по гр.д. № 285/2010 год. на ВКС, II г.о., Решение № 8 от 20.02.2013 год. по гр.д. № 470/2012 год. на ВКС, II г.о., Решение № 138 от 11.10.2016 год. по гр.д. № 2061/2016 год. на ВКС, II г.о. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпросите: 6./ За зачитане силата на пресъдено нещо на влязо в сила съдебно решение, с което е определена квотата между част от съделителите; за възможността съдът да пререши вече разрешен съдебен спор за собственост върху делбения имот ? Длъжен ли е съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влялзото в сила съдебно решение, когато разрешава правен спор и по преюдицилано правоотношение има влязло в сила съдебно решение ? с довод, че е налице противоречие със съдебната практика ВКС - Решение № 464 от 15.01.2014 год.по гр.д.№ 2488/2013 год. на ВКС, IV г.о., Решение № 27 от 07.02.2001 год. по гр.д. № 251/2000 год., ВКС- I г.о. и Решение № 904 от 07.12.2004 год. по гр.д. № 1102/2003 год. на ВКС, I г.о. Без уточнение в приложното поле на кое от основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване по въпроса, свързан с първата фаза на делбения процес и приложение на чл. 344, ал.1 ГПК: „Правилно и допустимо ли е съдът да присъжда на съделител право на собственост върху идеална част от делбения имот, с мотив, че липсват данни друго лице да е придобило иделна част върху процесния имот ?“ Наред с посочените основания, на които се поддържа искането за се допусне касационно обжалване, касаторите поддържат основанието по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, в частта му относно присъдената в полза на съделителя Т. Т. допълнителна идеална част от съсобствеността на делбения имот, без той да я притежава. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Т. В. Т. както по релевираните с касационната жалба основания за отмяна по чл. 281 ГПК, така и на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК, чрез адв. Ж. И. АК-Бургас и адв.А. Ж. АК- Бургас, с които се излагат обстойни възражения, поддържа се теза, че нито са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, нито такива за отмяна на обжалваното въззивно решение. Претендират се разноски за защитата пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, като прецени наведените доводи по изложението на касаторите в контекста на основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК за касационен контрол, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл 283 ГПК, насочена е към обжалваем съдебен акт по същество на гражданско правен спор за съдебна делаба на недвижим имот, поради което се явява процесуално допустима. След преценка на наведените основания, настоящият състав на касационния съд приема, че не е налице е основание за допускане на касационното обжалване по следните въпроси, за които настоящият състав приема, че макар и отчасти да са обосновали изхода на спора относно обекта на делбата, лицата, титуляри на правото на собственост на делбения, както и в частта с която са определени техните права в съсобствеността. С исковата молба, иницииралите делбеното производство лица – В. К. Н. и неговата сестра Н. К. Н. са поискали делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.0, с площ от 198,80 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 7, разположена в ПИ с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене, брой нива на обекта – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта - ***. Искането за делбата е уважено като първата инстанция, с решението си по чл. 344, ал.1 ГПК е допуснала извършването на съдебната делба между всички съделители, страни по делото, съответно при права в съсобствеността – за В. К. Н. – 88,30/198,80 ид.ч., от които 55 кв.м./ид.ч. придобити по дарение от Д. Т. и 33,30 кв.м./ид.ч. като собственик на 3/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за Н. К. Н. – 11,10/198,80 ид.ч., като собственик на 1/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за Т. В. Т. – 77,20/198,80 ид.ч., от които 55 кв.м. придобити по силата на реализирана суперфиция и 22,20 кв.м./ид.ч. като собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС и за П. Н. М. – 22,20/198,80 ид.ч., като собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС. С обжалваното решение, въззивният съд след като е отменил решението на първата инстанция по чл. 344, ал.1 ГПК е постановил ново с което е допуснал делба на: следния недивжим имот: самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], със застроена площ 198,80 кв.м., на две нива: приземно ниво – закрита търговска площ, кухня, склад, други спомагателни и сервизни помещения, второ ниво – открита търговска площ – тераса-покрив с площ от 50,14 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 7, разположена в ПИ с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта- няма, над обекта- ***. Делбата е допусната само между съделителите В. К. Н. и Т. В. Т. при квоти: за В. К. Н. – 77,20/198,80 кв.м./ ид.ч. и за Т. В. Т. – 121,60/198,80 кв.м./ ид.части. Искът за съдебна делба на описания по горе недвижим имот е отхвърлен по отношение на Н. К. Н. и на П. Н. М., като неоснователна. След преценка на фактите по делото, свързани със съсобствеността на дворното място и начина на изграждане на обекта „ заведение за обществено хранене “, предмет на иска за съдебна делба, въззивният съд е приел, че самостоятелният обект съставлява обект с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], със застроена площ 198,80 кв.м., на две нива: приземно ниво – закрита търговска площ, кухня, склад, други спомагателни и сервизни помещения, второ ниво – открита търговска площ – тераса-покрив с площ от 50,14 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 7, разположена в ПИ с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта- няма, над обекта- ***. е съсобствен само между съделителите В. К. Н. и Т. В. Т. при квоти: 77.20/ 198.80 идеални части за В. Н. и 121.60/198.80 идеални части за Т. Т.. По делото няма спор относно фактите, че съсобствеността по отношение на дворното място е съществувала между двамата братя Д. В. Т. и Т. В. Т. и двете им сестри К. В. Н. и Т. В. К. при равни права, по 1/4 идеална част, а съсобствеността на избеното помещение е резултат на реализираното, взимно учредено право на строеж на две сгради -близнак по НА № 51/1974 г. на РС- Поморие, и по конкретно на западния близнак, съсобствениците на който са двамата братя: Д. Т. е станал собственик на първи жилищен етаж от сградата “западен близнак” със застроена площ от 110 кв.м. и северната половина от избата на тази сграда, а съделителят Т. Т. е станал собственик на втория жилищен етаж от същата сграда и южната половина от избата.съгласно изслушаните технически експертизи избеното помещение е изградено първоначално на площ от 110 кв.м., а в последствие, в резултат на незаконно строителство. Още с изграждане на сградата-западен близнак избеното помещение е преустроеноният /гаражен етаж/ от съсобствениците Д. и Т. Т. в заведение за комплексно обслужване – механа, в която се включва и 88,80 кв.м. незаконно строителство, извършено извън обема на отстъпеното право на строеж. По силата на дарение по НА № 106, том I, рег. № 619, дело № 102/ 2000 г. ищецът В. Н. е придобил от вуйчо си Д. Т. първи жилищен етаж от западния близнак, ведно със северната половина от избата /сутеренен етаж/, както и притежаваната от него 1/4 ид.ч. от дворното място, в което е реализирано строителството С влязло в сила от 29.06.2010 година Решение № 13 от 13.03.2009 г. по гр.д. № 724/2007 г. по описа на РС- Несебър, по иска на В. К. Н. срещу Т. В. Т., е прието за установено,че ищецът В. Н. е собственик на 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], целият с площ от 714 кв.м., както и на 77.20/198.80 идеални части от сутеренния етаж на двиетажната сграда –западен близнак. Няма спор, че сграда с идентификатор *** (описана в съдебното решение от 2010 г.) е идентична със сграда с идентификатор *** по КК на [населено място] (описана в нотариалния акт от 2017 г.), като кадастралната карта и кадастралните регистри са били изменени със Заповед № 18-635/30.01.2017 г. на Началника на СГКК-Бургас (л.54-54 от въззивното дело), установено и от приетата пред БОС съдебно-техническа експертиза. Т. В. Т. се легитимира като собственик на втория жилищен етаж в сградата-западен близнак и на южната половина от процесния избен етаж на същата сграда, въз основа на реализираната суперфиция, учредена с НА № 51/05.10.1974 г. На базата на експертните заключения, решаващият- въззивен съд приема, че делбеният имот съставлява: приземен етаж на сградата-западен близнак, преустроен по проект за “Заведение за обществено хранене”, с площ на обекта от 198,80 кв.м. и, съгласно одобрения проект от 04.08.2000 г., и тераса на второ ниво с площ от 45 кв.м. Относно статутут на терасата на първия етаж е прието, че доколкото същата е в предметния обхват на узаконения проект от 2000 година за преустройство на сутерена и има функционална връзка с приземния етаж, същата е неразделна и се включва в предмета на делбеното производство. На базата на тези факти, свързани с пристройката към приземния етаж и изградената тераса-покрив на заведението като фукционално свързван елемент от обекта, въззиният съд е приел, че разпоредбата на чл. 92 ЗС е неприложима. Като е съобразил това, че процесните пристройки и тераса-покрив над южната пристройка, като построени „в повече“, но надлежно узаконени, са били извършени и ползвани като принадлежност към преустроения в заведение за обществено хранене приземен (избен) етаж на сградата-западен близнак, съствляващи функционално обособени, свързани части към главната вещ, преди даренията и разпоредителните сделки за дворното място в полза на В. Н., Н. Н. и П. М., са установени и титулярите в съсобствеността. Прието е, че правото на собственост върху пристройките с обща площ от 88,80 кв., като принадлежност към търговския обект в приземния етаж на сградата-западен близнак, е възникнало в правната сфера само на Т. Т. и Д. Т., чието право на собственост е реализираното в натура право на строеж, учредено по силата на договора за суперфицията по НА № 51/1974 г. Искът за делба е отхъврлен по отношение на съделителите Н. М. и П. М., тъй като те не притежават право на собственост върху делбения имот. По въпросите: „Построеното в повече от това, за което е учредено право на строеж с договор, собственост ли е на собственика на терена на основание чл. 92 ЗС и по какви критерии трябва да се отграничи приращението от принадлежност към главната вещ по см.на чл. 98 ЗС ? и Чия собственост става новопостроената постройка в съсобствено на няколко лица дворно място, в което има две сгради, в които има обекти на правото на собственост на различни лица, без някой от съсобствениците да е уредил право на строеж на постройките на останалите съсобственици на дворното място и ако построката е свързана с част от несамостоятелните обслужващи помещения в една от сградите ? Съгласно чл.92 ЗС, собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключението по смисъла на закона е налице само когато е било учредено право на строеж и то е реализирано в рамките на разрешеното - арг.чл.63 ЗС. Разпоредбите на закона са ясни, а съдебната практика по приложението на чл. 92 ЗС и чл. 63 ЗС е постоянна и непротиворечива. В тази аспект преценката дали е надхвърлен обемът на учреденото правото на строеж и вещноправния режим на допълнително построеното, е фактически въпрос и еднозначен отговор за приложение на чл. 92 ЗС не може да бъде даден. Правилният отговор би зависил от това, дали надхвърлящото обема на уреденото право на строеж съставлява самостоятелен обект на правото на собственост или се касае до присъединяване към част от главната вещ или принадлежност към главната вещ. Правилото на чл. 92 ЗС за придобиване право на собственост по приращение намира приложение доколкото построеното „в повече“ носи характеристиката на самостоателен обект на правото на собственост, съсгласно действащите СПН. Когато обаче извършеното строителство не представлява самостоятелен обект, за него са приложими нормите на чл.97 или чл.98 ЗС. Правото на собственост на построеното „в повече“ ще принадлежи на титуляра на правото на собственост на главната вещ, т.е следва режима на главната вещ като присъединена част., или се явява принадлежност към главната вещ и отново собствеността е на тзои, комуто принадлежи главната вещ. Постановеното съдебно решение относно построеното „в повече“ се базира на установените и интепретирани факти в насока, че се построеното в повече не е самостоателен обект на правото на собственост, а принадлежност към главната вещ, поради което исканата селекция с цитираноире решение, чиито мотиви сочат интепретацията на други факто по делата, не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. Въпросът „ Допустимо ли е съдът да включи в предмета на съдебната делба обект, различен от този по предявената искова молба, когато искането от съсобственик не е направено в срока и във формата, съгласно чл.341, ал.2 ГПК, допустимо ли е възражение относно лицата между които следва да се допусне делбата, да бъде направено едва с въззивната жалба ? Допустимо ли е съдът да уважи възражение за включване на допълнителни обекти в премета на делбения процес, направено в третото поред съдебно заседание ? също не може да обуслови допускане на касационно обжалване доколкото уточнението на обекта на собствност, предмет на делбеното производство е в резултат на възприетите от съда констатации на изслушаната съдебно - техническа експертиза, в хода на производството. По естеството си извършеното уточнение на предмета на съдебната делба не може да се приеме, че се съставлява недопустимо процесуално действие на съда, което е довело до порок на съдебния акт, а още по-малко до противоречиво прилложение на закона. При съпоставка с разгледаната хипотеза по Решение № 173 от 05.12.2013 год. по гр.д. № 3403/ 2013 година на ВКС, II г.о. е безспорно, че по посоченото решение се касае до нови, включени изън срока на първото съдебно заседание, недвижими имоти като самсотаятелни обекти на правото на собственост, чиято делба винаги може да бъде поискана самостоятелно,в друго производство за разлика от настоящата хипотеза, в която не може да се приеме, че терасата ( „покривна тераса “ на кафенето) би подлежала на съдебна делба, като обект самостятелен обект на правото на собственост. С Решение № 39 от 02.05.2019 год. по гр.д. № 1145/2018 год. на ВКС, I г.о. обуславящият правен въпрос, по кото се е произнесъл касационния съд и което произнасяне би било основание да се констатира противоречивата съдебна пратика по см. на чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК, е свързан с предходно производодство за съдебна делба и допустимостта на последващото такова, но не и с въпрос за налаие на преклузивен срок в който могат да се заявят правоизключващи възражения, касаещи предмета на делбеното производство Не може да се приеме за основателна тезата на касаторите, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса „ Допустимо ли е „обща част“ на сградата( покривната тераса ) да бъде предмет на съдебна делба? Допустимо лие предметът на делбата да се допълва от съда с покрива на делбения имот ?. Така формулираният въпрос е некоректен, доколкото в мотивите на делото няма изражено виждане на решаващия съд, че т.н. „покривна тераса „ е обща част. Напротив, въприетата теза, очевидно неприемлива за касаторите, е че терасата е покрив на търговската част на търговския обект, предмет на иска за съдебна делба. Ето защо и претенката за допускане на касационното обжалване не може да бъде извършена със съдебна практика по решение, с която се приема за безспорно, че „терасата“ като обект на собственост има характера на обща част на етажна собственост по см. на чл. 38 ЗС. Въпросите: Как се определя предмета на дело за съдебна делба и следва ли да се вземе предвид фактическото полежение на делбения обект и ползване; длъжен ли е съдът да цени всчики настъпили по време на висящността на делбеното производство промени в имота, предмет на делбата? Следва ли допуснатия до делба имот да бъде в състоянието, в което се намира към момента на приключване на устните състезания в инстанциите по същество ?, не могат да се квалифицират като обусловили изхода на спора, доколкото същите нямат отношение към предмета на спора на делбения процес във фазата по допускането му- кой е обекта съсобственост, между кои лица и при какви права на тези лица. Съгласно разясненията на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т.1 само правните въпроси, които обуславят изхода на делото- т.е. са очертани с предмета на спора, могат да служат за база а селекция при релевирани основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Въпросите, което не засягат пряко предмета на делото и нямат характеристиката на обуславящи изхода на делото, не могат да бъдат основание да се цени искането за допускане на касационно обжалване. Аналогично е виждането на настоящият състав и касателно въпросите: За зачитане силата на пресъдено нещо на влязо в сила съдебно решение, с което е определена квотата между част от съделителите; за възможността съдът да пререши вече разрешен съдебен спор за собственост върху делбения имот ? Длъжен ли е съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влялзото в сила съдебно решение, когато разрешава правен спор и по преюдицилано правоотношение има влязло в сила съдебно решение ? същите не могат да се приемат като обуславящи изхода на спора, поради което и не могат да бъдат база за исканата слекция в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.Данните по делото сочат, че решаващият съд се е съобразил с признатите права на В. Н. по влязлото в сила решение, поради което и постсвеният въпрос е изън контекста на спора относно правата на съделителите. Доколкото без конкрено упоменаване в приложното поле на кое от основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване по въпроса, свързан с първата фаза на делбения процес и приложение на чл. 344, ал.1 ГПК, а именно: „Правилно и допустимо ли е съдът да присъжда на съделител право на собственост върху идеална част от делбения имот, с мотив, че липсват данни друго лице да е придобило иделна част върху процесния имот ?“, иканата селекция не кмода да бъде реализизрана. Касаторите поддържат и общото основание за допискане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, в частта му относно присъдената в полза на съделителя Т. Т. „допълнителна идеална част от съсобствеността на делбения имот“, без той да я притежава. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, независимо от липсата на основания по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, предполага съдебно решение на въззивния съд, произнесено в рамките на предмета на спора, но белязано от тежки пороци от гл. т. законосъобразното приложение на материални или процесуален закон, или при пълна липса на логична обвързаност на факти и приложена правна норма. Доколкото по отношение на обжалваната част от въззивното решение, дори без проверка по същество на релевираните доводи, процесуални пороци от упомената по-горе категория не могат да се констатират, то и не може да се възприеме довода, че атакуваното решение на ОС – Бургас е очевидно неправилно. По направеното искане на ответника по касация Т. Т. за присъждане на разноски за касационното производството: При изложените съображения за недопускане на касационното обжалване, настоящият състав намира искането за присъждане на разноски за основателно на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Приложеният Договор за правна защита и съдействие от 05.07.2021 г. (л. 70), в който е посочено изрично, че уговорената сума е заплатена в брой, доказва, че разноските са направени, за един адвокат, както и техния размер, т.е. сумата, която следва да бъде присъдена за възстановяване на направените за защита в касационното производство разноски, а именно в размер на 500 лв. ( петстотин лева). По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК ,Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия