Определение № 60745 от 01.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 272081/08.04.2021 г. на „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, представляван от адв. М. П., против въззивно решение № 260321/05.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 219/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 261282/13.11.2020 г. по гр. д. № 4699/2020 г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционнното решение са уважени предявените от П. М. К. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 11.03.2020 г. – 30.04.2020 г. в размер на сумата 1 205,69 лв., като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 6 208,10 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) ако вещо лице даде вероятностен отговор на зададен въпрос, от това следва ли пряк извод за липса на пълно главно доказване; 2) следва ли при такъв отговор останалите причини да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на заключението или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания; 3) задължителна ли е за съда преценката на всички останали доказателства по делото; 4) извънсъдебно признание може ли да бъде доказано със свидетелски показания; 5) извънсъдебното признание на неизгодни за страната по спора факти, могат ли да бъдат противопоставени на обяснения на тази страна, които съдържат изгодни за нея факти и същото това извънсъдебно признание да бъде отречено само въз основа на тези обяснения. Поддържа, че по първите три въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 55/22.02.2018 г. по гр. д. № 984/2017 г., IV г.о., а по последните два въпроса - в противоречие с решение № 108/25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г., IV г. о. на ВКС. Ответната страна по жалбата – П. М. К., чрез адв. Н. Р., в писмен отговор изразява становище за липса на посочените от касатора основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „оператор струг У и СЦПУ“ в отдел „Универсални машини“, като същото е прекратено със заповед № 1569/10.03.2020 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – с дисциплинарно уволнение. В заповедта е посочено, че ищецът е извършил две нарушения на трудовата дисциплина - на 23.01.2020 г. и на 24.02.2020 г. при неправилно закрепяне на детайла към машина CLX 450, сер. № 0031001028С, детайлът излиза от универсала и размества геометрията на машината.В представените по делото писмени доказателства – два броя искания за отстраняване на повреда в СЦПУ, съставени от отговорника Р. Ел-Ф., като причина за повредата на машината е посочено виновно поведение на ищеца. В първото искане не са посочени обстоятелствата, довели до конкретната причина за възникналата повреда, каквито са изискванията и на самия образец от искането, а във второто искане е посочено, че причината за възникване на повредата е в износения инструмент. Според показанията на св. Ел-Ф., ищецът е работил с износен инструмент, а в задълженията му на оператор на машина влиза и проверка на инструмента, като при съмнение е следвало да го смени с нов. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че най-честите причини за удар на нож в супорта на детайла, които могат да бъдат избегнати, се дължат на действията на оператора на машината, който следва да използва правилната програма, да проверява чрез симулацията за проблеми в преходите, да работи с правилните ножове с правилните размери, да следи за координатите на ножа и детайла и да следи за износване на ножа, за да извърши своевременна смяна. Вещото лице не се е ангажирало с отговор за конкретна причина за възникване на инцидентите, доколкото същите са станали в предходен период и към момента на извършения оглед вече са отстранени. Обсъждайки събраните доказателства, съдът е счел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като по делото не е доказано по безспорен начин виновното извършване от страна на работника на описаните нарушения от 23.01.2020 г. и 24.02.2020 г. Посочено е, че показанията на свидетеля Р. Ел-Ф. - пряк ръководител на ищеца относно причината за повредите на машината и вината на работника за двата инцидента, касаят самопризнания на последния за грешки в начина на боравене с машината, които не са свързани с неправилни действия по закрепване на детайла на машината, каквото е описанието на нарушенията в заповедта. Освен това, свидетелят не е пряк очевидец на инцидентите, а липсват самопризнания на работника в негови писмени обяснения относно случилото се. Същевременно, доколкото доказването на причината за повредите е технически въпрос, по който съдът не притежава съответните знания, вещото лице е дало заключение, че вероятните причини могат да са много и различни. С оглед на това е направен извод, че дори да се приемат за доказани някакви неправилни действия на работника, те не са свързани с индивидуализираните в заповедта нарушения, изразяващи се според работодателя в „неправилно закрепване на детайла към машината“. В заключение съдът е приел, че вината на работника за двата инцидента не е доказана и дисциплинарната му отговорност за тях не може да бъде ангажирана, поради което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ са основателни. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, поставени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първите три въпроса на касатора не обуславят допускането на въззивното решение до касационен контрол. По тях съдът се е произнесъл в съответствие с установената практика на ВКС (напр. - решение № 508/ 18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г., III г. о. и др.), която приема, че съдът допуска съществено процесуално нарушение, ако възприеме заключение на вещо с лице с даден отговор за „най-вероятна причина“, без да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на установените от експертизата факти и без да съобрази кои от тях, респ. връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно-следствена връзка по опитните правила и логиката, при преценка на доказателствения материал. Ако вещите лица са дали отговор за вероятни причини, от които е произтекло събитието, за да се направи извод за липса на пълно и главно доказване, от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на заключението или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, вкл. свидетелски показания. Затова и преценката на всички доказателствата по делото, вкл. при изграждане на извод за вината на работника при извършване на нарушението, е задължение на съда. В съответствие с цитираната съдебна практика въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, анализирал е събраните в хода на делото доказателства и е направил извод, че вината на ищеца за извършените нарушения не е доказана. Произнасянето на съда е в пределите на спора, очертан от основанието и предмета на търсената защита и в границите на проверката по чл. 269 ГПК. Следва да се отбележи, че противоречие с цитираното от касатора решение № 55/22.02.2018 г. по гр. д. № 984/2017 г., IV г.о. на ВКС не е налице – правният въпрос, по който е постановено това решение касае приложението на чл.266 ГПК и преклузиите във въззивното производство, какъвто въпрос не е стоял за обсъждане пред въззивния съд по настоящото дело. По останалите два въпроса също не са налице предпоставките за селекция на жалбата. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС, цитираната от касатора, както и на служебно известната на настоящия състав, например – решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г., ІІІ г.о., решение № 262/02.11.2017 г. по гр. д. № 676/2017 г., IV г.о. и др. В тази практика се приема, че признанието представлява обяснение на страна по делото, което е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за страната факти и следва да бъде взето предвид при решаване на спора. Признанието може да се направи пред съд, друг орган на власт или трето лице, но когато не е направено пред съда, който разглежда спора, признанието е извънсъдебно. Извънсъдебното признание може да бъде доказано със свидетелски показания или с документа, който го материализира. На такова извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора факти, не могат да бъдат противопоставени обясненията на тази страна, дадени по чл. 176 ГПК, които съдържат изгодни за нея факти и същото да бъде отречено само въз основа на тези обяснения. В случая обаче, въззивният съд, за да отрече твърдяното извънсъдебно признание на неизгодни за ищеца факти е анализирал в съвкупност всички събрани по делото доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Несъгласието на касатора с приетото за установено и правните изводи на въззивната инстанция са доводи за евентуална необоснованост на съдебния акт, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. При този изход на спора, жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 840 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение