Определение № 534 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на З. К. Т., Р. А. С. и П. А. Д. чрез адвокат К. Г. касационна жалба с вх.№ 26 от 03.01.2024 г. срещу решение № 283 от 22.11.2023 г. по в. гр. д. № 387/2023 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което след отмяна на решение № 38 от 10.07.2023 г. по гр.д. № 208/2022 г. на Районен съд Чепеларе е допусната съдебна делба на застроено дворно място, съставляващо ПИ № * с площ 485 кв.м., участващ в УПИ * в кв. 33 с площ от 484 кв.м. по плана на [населено място].

Касаторите считат, че въззивният съд е дал неправилен отговор на спорния по делото въпрос дали е допустима делба на дворно място, застроено с две жилищни сгради, едната от които собственост на ищеца, а другата – етажна собственост, в която ответниците притежават отделни жилища.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд:

1. Допустима ли е делба на урегулиран поземлен имот, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. По този въпрос се твърди противоречие с ППВС № 2/82 г., т.1, б. "д", в която е прието, че е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици.

2. Допустима ли е делба на урегулиран поземлен имот, в който всяка от страните притежава сграда в индивидуална собственост, преди да е завършила процедурата по чл. 201 ЗУТ по обособяване на нови УПИ за всяка сграда? По този въпрос се твърди противоречие с практиката, изразена в решение № 124/15.02.2021 г. по гр. д. № 4849/2019 г. на I г. о. на ВКС.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Въззивният съд е постановил решение за допускане до делба на дварната място, в което съсобствениците му притежават самостоятелни жилищни обекти – ищецът притежава едната жилищна сграда и пристройка към нея; ответниците притежават в другата сграда отделни обекти в етажна собственост. За да приеме, че делбата на дворното място е допустима и да отмени първоинстанционното решение, с което предявеният от Б. Х. срещу З. К. Т., Р. А. С. и П. А. Д. иск за делба е отхвърлен, съставът на Окръжен съд Смолян приел, че е възможно разделянето на дворното място на два урегулирани поземлени имота, колкото са притежаваните от съсобствениците сгради, при спазване на всички изисквания на благоустройственото законодателство. Този извод направил въз основа на становището по чл. 201 ЗУТ на Главния архитект на Община Чепеларе, в което е изразено мнение за възможност за обособяване на два самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19, ал. 3 ЗУТ, както и въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, установяващо наличието на съответните изисквания. Констатирано е, че по заявлението на Б. Х. е издадена заповед на кмета на общината, с която е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване на поземлен имот № *, за който е отреден УПИ *. Към преписката са приложени 2 броя скици – предложения за изменение на ПУП – ПРЗ на поземлен имот № *, УПИ * в кв. 33 на [населено място], в които са посочени начини за обособяване на два самостоятелни УПИ. Посочено е становището на общинската администрация, че за да бъде продължена процедурата е необходимо изработеният проект за изменение на ПУП – ПРЗ да бъде поискано от всички съсобственици в имота. Въз основа на изложените констатации въззивният съд приел, че процесното дворно място не съставлява обща част по смисъла на чл. 38 ал. 1 ЗС и делбата му е допустима.

При тези правни изводи, мотивирали въззивния съд да допусне делбата на застроеното дворно място, касационното обжалване следва да се допусне по поставения втори въпрос за проверка съответствието на мотивите на въззивния съд с разрешенията, дадени в цитираното от касаторите решение на ВКС по гр. д. № 4849/2019 г. на I г. о. и служебно известното на състава решение по гр.д. № 600/2016 г. на І г.о.

Съгласно посочената практика тъй като допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието и градоустройствения статут на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, от значение за допускане или отхвърляне на иска за делба е дали към този момент има завършена административна процедура по чл. 201 ЗУТ с издаване на заповед за изменение на плана за регулация. Когато по делото са събрани доказателства за поделяемост на имота, взето е становище на главния архитект и е дадено предписание на страните за внасяне на проект за изменение на действащия план за регулация, което те са изпълнили, но не издадена заповед за изменение на плана, процедурата по обособяване на нови УПИ не е завършена. В тези случаи в изпълнение на задължението си по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на фактите, които са от значение за решаване на делото, съдът следва да изиска от компетентния административен орган да се произнесе. Преди въпросът за поделяемостта на имота да е разрешен окончателно с влязъл в сила административен акт - заповед на кмета за изменение на регулацията, респ. отказ да бъде допуснато такова изменение, съдът не може да пристъпи към постановяване на решение по чл. 344 ГПК по допускане на делбата, тъй като от него зависи дали земята ще бъде със статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, в който случай делбата би била недопустима, или със статут на обикновена съсобственост, която подлежи на делба на общо основание.

Обжалваното решение е постановено без да е приключила административната процедура по разделянето на парцела, поради което следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение